Tази свещена книга (истинското й име е „Лествица към Рая“) става класическа не само за монасите, но за "земни царе и всички народи, князе и земни съдии, юноши и девойки, старци и деца"
Автор: Десант
Йоан Лествичник е византийски духовен писател и светец. Източноправославната църква чества паметта му на 30 март и в четвъртата неделя на Великия пост, която тази година се пада днес, на 18 март.
Написаното от монаха Даниил житие на Йоан Лествичник е бедно откъм биографични сведения. Не е известно къде е роден. Получава високо и всестранно образование – оттам званието му „схоластик“ („учен“). На 16 години приема монашески подстриг и се заселва като отшелник в подножието на планината Синай. След 40-годишен подвиг е избран за игумен на Синайския манастир, където и умира.
Трите запазени произведения на Йоан са „Послание до пастира“, „Писмо до Йоан Раитски“ и „Лествица“ („Стълба“), цитати от която публикуваме по-долу. Първото обяснява отговорностите на духовния отец към поверените му монаси. Второто е кратко писмо до игумена на съседния на Синай Раитски манастир, който поискал Йоан да му изпрати изложение на своя духовен опит. Третото е собствено творение, отговор на молбата на раитския игумен.
То разглежда християнските добродетели и противоположните им пороци в 30 глави, образуващи „стъпала“, по които душата постепенно възхожда към Бога. Както монаси, така и миряни могат да достигнат спасение по този път. Първото стъпало е „отхвърляне на суетния земен живот“, последното – „любовта, надеждата и вярата“.
„Лествицата“ била широко четена през Средните векове и е известна в голям брой ръкописи. Възможно е първият неин славянски превод да е бил направен в България през Х век. През XIV век тя оказва съществено влияние върху идеите на исихазма.
Tази свещена книга става класическа не само за монасите, но за "земни царе и всички народи, князе и земни съдии, юноши и девойки, старци и деца". Мъдростта на св. Йоан е била цитирана при подходящи поводи от царския палат към пазарния площад и оборите. Защото "светлина за монасите са Ангелите, а светлина за всички човеци - монашеският живот" (Стъп. 26:31). Тридесет стъпала съдържа книгата - равни на тридесетте години от скритият живот на Спасителя. За интелигентния читател всяко от тях и сега има своя смисъл.
***
„Ако връх на лакомията е това, че човек принуждава себе си да взема храна дори когато не иска да яде, то върхът на въздържанието е това - и при потребност от храна да измъчваме нашата невинна плът с въздържание.
Ако граница на блудството е това, когато някой проявява похотливост и към животните, и дори бездушните творения, то границата на чистотата се състои в това, към всички да имаме такова чувство като към неодушевените предмети.
Ако крайна степен на сребролюбието е това, когато човек не може да събира богатство или не се насища на него, то висотата на нестяжанието (отказ от придобиване на материални блага) се състои в това, да не щадим и своето тяло.
Ако крайна граница на унинието се счита това, когато някой и при пълен покой няма търпение в нищо, то връх на търпението справедливо се нарича това, ако човек намирайки се в скръб и притеснение да се чувства радостен.
Ако бездна на гнева означава това, когато човек и насаме се гневи, то дълбочината на дълбоко търпението се показва в човека тогава, когато той остава еднакво спокоен и в присъствие, и в отсъствие на онези които злословят.
Ако крайно тщеславие (самохвалство) се показва тогава, когато човек невиждайки при себе си никого, който да го похвали, проявява тщеславни постъпки (суетност), то признак на пълна липса на тщеславие е, че и в присъствие на други той никога не бива ограбван от тщеславна мисъл.
Ако знак на гибелта, т.е. гордостта, е когато някой се превъзнася и с малки и незначителни дела, то спасителният признак на смирението е да мислим смирено за себе си дори при големи начинания и съвършенства.
И ако знакът на пълното поробване от страстите се състои в това, че човек бързо се подчинява на всичко, което тайно се посява от бесовете, то считам за признак на светото безтрастие това, когато някой може истински да каже с Давид:
- Развратено сърце ще бъде прогонено от мене (Пс. 100:4), и не зная как то е дошло, защо е дошло и как си е отишло; към всичко това аз съм безчувствен, бидейки напълно съединен с Бога и надявайки се винаги да бъда с Него. Тъмнината не търпи появяването на светлината. Няма вече болест, когато се възвърне здравето. Когато се явибезстрастието, вече не действат страстите.
Който се е удостоил да бъде в това устройство, той още приживе, бидейки в плът, има в себе си Самият Бог, който го ръководи във всички думи, дела и помисли!“
