Ясен месец веч изгрява... над изчезващата странджанска гора

Автор: Севдалина Пенева

Обезлюдяването на Югоизточна България не е любима тема на политици, журналисти, зелени екофашисти и всякакви други, лицемерно загрижени за опазването на националните ни богатства. За тази, забравена от Бога българска територия, почти не се говори. Сигурно защото няма икономически интереси към нея. Тук няма залежи на злато и нефт, няма тузарски курорти, даже електорат не е останал.

Единственото богатство на Странджа са горите, срещу които обаче се води последователна и унищожителна война. Безобразната сеч, извършвана с примитивни средства, по варварски начин, който в Европа не се прилага от сто години, опустошава природата за поколения напред.

В следствие на примитивизма, горите на Странджа са болни. Напът са завинаги да изчезнат растителни видове, оцелели по време на последния ледников период, сковал цяла Европа, но не и Странджа, в която животът никога не е спирал. Досега.

Десетки села в тази изпълнена с мистика планина, вече са само топоними, отбелязани на картата. Отдавна в тях никой не живее. Това е и една от причините тук да се намести безвластието.

Усещането е като за съществуване на доизживяване. Помощ не идва отникъде, а всеки опит да се каже истината на глас, се затиска с административно мачкане, дори със заплахи за уволнение, какъвто е случаят с природен парк „Странджа“.

Гневът на държавата се изсипа върху директора Стефан Златаров заради станалата обществено достояние негова идея природните паркове в България да излязат от шапката на агенцията по горите и да преминат на подчинение към Министерството на околната среда и водите.

Непростим грях пред тези, които дърпат конците на дървената мафия. Същите, които добре са смазвали машината десетилетия наред да работи единствено в тяхна полза.

Не само безвластието прогонва и последните българи, намерили засега причини да останат.

Странджа има всички дадености за развит туризъм. Тук са мистичните тракийски светилища „Мишкова нива“, „Индипасха“, „Марков камък“, тук е прочутият водопад Докузак край Стоилово, пещерата на египеската богиня Бастет, тук има десетки параклиси с лековита вода и загадъчни долмени, тук са и изворите на Младежко, чиито води са вълшебен цяр за нервите.

Но няма достъп до тях. И пътищата, както и всичко останало тук, са оставени на доизживяване, правени преди повече от 30 – 50 години. Както вече алармирахме, скоро откъснати от света ще останат селата Стоилово и Граматиково.

Ремонтът на пътищата тук обаче явно не са приоритет на държавата, която от години обещава, но не изпълнява.

Оределите гори пък са затлачени с боклуци заради нерешени проблеми със старите сметища в Малко Търново, Граматиково и Звездец.

И, докато община и държава вдигат рамене и упорито повтарят, че няма пари, тази територия безмилостно се циганизира. Всъщност, дори и циганите бягат, защото, известно е, дървената мафия и за труд пари не дава, тя прибира целите блага за себе си.

Докога така, питат малцината странджански баби и дядовци в селата. Утре и тях няма да ги има. Няма да има кой дори една странджанска песен да запее...


"Пропада" край Малко Търново


Индипасха


Параклисът с пещера "Св. Троица"


Долмен край с. Белеврен


Водопадът Докузак


с. Младежко




В категории: Новини , Коментари , Природа