Трудовете му се ползват и до днес от студенти и специалисти
Автор: Атанас Коев
На 31 март се навършват 115 години от рождението на изтъкнатия български археолог и нумизмат Тодор Герасимов.
След като се дипломира като историк в Софийския университет, по препоръка на своите преподаватели проф. Богдан Филов и проф. Гаврил Кацаров е изпратен на специализация по археология и нумизматика в Берлинския университет.
Завръщайки се в България, Тодор Герасимов започва първоначално работа като библиотекар. След това става уредник на монетната колекция в Народния археологически музей, където работи в периода 1932-1968 г. Научен работник е в Археологическия институт при БАН.
През 1968 г. е избран за първия ни професор по нумизматика в Историческия факултет на Софиския университет „Св. Климент Охридски“, където преподава от 1968 г. до смъртта си през 1974 г.
Научните интереси и основни приноси на проф. Герасимов са главно в областта на античната и средновековна – българска и византийска, нумизматика.
По-важни негови трудове от богатото му научно наследство са: „Първата златна находка на цар Иван Асен II“ (1935 г.), „Оловните печати на българските царе Симеон и Петър“ (1939 г.), „Проучване върху Мадарския скален релеф“ (1956 г.), „Тракийското изкуство“, в съавторство с проф. Иван Венедиков (1973 г.) и „Антични и средновековни монети в България“ (1975 г.), който е отпечатан след смъртта му.
С дейността си в областта на археологията и нумизматиката проф. Герасимов оставя трайна диря в нашата историческа наука. Трудовете му и днес се ползват, както от студентите - историци и археолози, така и от научните работници, занимаващи се с нумизматика.
