И защо униформата на коминочистачите е с лъскави копчета и задължително с цилиндър – елегантната шапка на благородниците
Автор: Диана Славчева
На 4 май своя професионален празник отбелязват металурзите, пожарникарите и коминочистачите.
От всички тях с най-древна, но и практически позабравена и изчезваща днес професия е тази на коминочистачите. Някога това занятие било твърде престижно. Хората, които го практикуват, се срещат и до ден днешен най-вече в страните от Северна Европа.
Коминочистачи обичайно ставали хора със слабо телосложение, като често за тази работа наемали момчета, тъй като често се налагало да се навират в комина.
Омазаното със сажди лице, а и това, че никой не виждал самата работа на коминочистача, придавали тайнственост на тази професия. А това, от своя страна, дало повод да се появят различни суеверия – слава Богу, повечето все хубави.
Едно от най-глобално разпространените е това, че ако докоснеш копчетата на коминочистача или неговите четки, или пък се оцапаш със сажди, това ще ти донесе късмет и щастие.
В Норвегия, например, униформата на чистачите на комините била украсена с красиви лъскави копчета и оттам възниква и обичаят те да се докосват. Обяснението за пипането на четките или метлите е, че някога те се правили от бреза, която се смятала за символ на плодородието.
Съществува и поверие, че ако срещнеш сутринта коминочистач, това ще ви донесе късмет през деня.
Тази рядка професия води съществуването си най-вероятно от Германия, макар за родина на коминочистачите се смята Дания. Първото здание, на което са чистени комините, бил замъкът на крал Кристиан IV в Копенхаген. Това става преди почти 370 години, през далечната 1639 г., като с чистенето на димохода се заема литовецът Гудманд Олсен.
През 1731 г. в датското кралство е назначен и първият професионален коминочистач – Андреас Ньешке, който бил родом от Силезия.
На 11 февруари 1778 г. крал Кристиан VII издава указ за създаването на занаятчийски цех на датските коминочистачи. А през 1917 г. в Датския технологичен институт се организират и първите специализирани курсове за чистачи на димоходи.
В нови времена, през 1974 г. в датския град Тондер се открива училище за коминочистачи, където през четиригодишния курс на обучение се преподават такива предмети като техника на почистването , основи на отоплението и вентилацията, математика, естествени науки, икономика и защита на околната среда.
Англия обаче също претендира да е родина на коминочистачите. В кралството съществува легенда, че някъде около 1066 г., в началото на управлението на крал Уйлям I, един коминочистач спасил живота на негово величество, като го изблъскал встрани от препускащ срещу него впряг.
Като награда, кралят поканил спасителя си на сватбата на щерка си. Оттогава именно се смята за голям късмет, ако коминочистач присъства на венчавка или на друго радостно събитие.
В интерес на истината, датчаните имат своя версия за въпросната „сватбена традиция“. Тя гласи, че веднъж един коминочистач изгубил опора и паднал от покрива, но успял да се закачи с крака си за улука и провиснал с главата надолу точно пред прозореца на една девойка, която се канила да се омъжва. Тя му спасила живота, като го издърпала в стаята си. Двамата луди млади се влюбили и след това се оженили.
Апропо, на щастливата любов между двамата е посветена приказка на сладкодумния датски разказвач Ханс Кристиан Андерсен „Овчарка и коминочистач".
Отличителен белег на коминочистачите несъмнено е и цилиндърът. В него те „складирали“ някои от по-дребните си работни инструменти, а отделно, тази висока шапка предпазвала главите им от падащи парчета кирпич и мазилка.
Британците са убедени, че именно техният крал със специален указ позволил на представителите на тази професия да носят цилиндри, които по принцип се явявали елементи от облеклото на кралското семейство и благородниците.
Дали е така, не се знае, тъй като до нас не е достигнало дори копие на този документ, но пък е сигурно, че именно в Англия е измислено коминочистаческата униформа да е с 13 копчета, за да отблъсква всякакво нещастие.
За цилиндържа и фрака, с които обикновено се гиздят коминочистачите, съществува и друга, по-достоверна версия. Известно е, че те носели най-вече дрехи „втора употреба“, които им давали от погребалните бюра. Тези одежди били най-често в практичния черен цвят.
Освен това, коминочистачите били наричани „нощни стражари“, тъй като работили основно по късна доба и тъмното им облекло не привличало погледа на закононарушителите.
Както вече бе споменато, за тази професия не било рядкост да се наемат деца, за да може по-пъргаво да достигат труднодостъпните места и да се навират в комините. Тази практика била широко разпространена още през XVII в. Момчетата били „купувани“ от родителите им още от 7-годишни или пък били сирачета.
Любопитно е, че в правилата на британския Съюз на коминочистачите било записано, че те не трябва да работят в последния ден на седмицата, за да мотат да посещават неделно училище и да четат Библията.
И още нещо интересно – саждите, които събирали от комините, продавали на фермерите, които ги използвали като тор.
Трябвало да изминат много години, преди парламентите в различните страни да забранят използването на детски труд в тази професия.
В заключение ще изтъкнем, че тя била широко разпространена докъм 60-те години на миналия век, когато газта заменила въглищата като гориво за вътрешно отопление на домовете.
Понастоящем за нея напомня провежданите ежегодно в италианския град Санта Мария Маджоре международни срещи на коминочистачите от цял свят. Форумът е известен като „Spazzacamini" (както е коминочистач на италиански).
Много популярна е и скулптурната група „Коминочистач и зидар“, която се намира в предградието на Рига Летгале. Тя е открита на 26 април 2007 г. А за прототип е послужил най-известният коминочистач в града – Варис Валцанс.
