Помните ли вапцаровото стихотворение „Епоха”, в което поетът се възмущава как „във Мексико златното зърно/ изгарят във парни котли”.
По времето, в което той твори, западните страни действително силно са се вълнували от ликвидирането на резултатите от ширещото се там свръхпроизводството и масово са се отървавали от него, като са унищожавали излишната продукция.
За един такъв пример съобщава международна кореспонденция от Ню Йорк, обнародвана във вестник „Вечерна бургаска поща” с дата 24 октомври 1940 г.
„Съобщава се, че в Бразилия ще бъдат хвърлени в морето 1 милион чували кафе" - гласи кратката информация. От дописката става ясно, че през последните няколко години, т.е. в края на 30-те години на ХХ век, в морето са изхвърлени... 70 милиона чувала бразилско кафе.
Страхотно вероломство, но такива са били тогава времената, такива са били нравите...
