В България има няколко резиденции, използвани от Тодор Живков, но единствената автентична, която наистина връща часовника през втората половина на соца „от-до” е „Свети Врач” над санданското село Поленица.
Направена малко преди падането му от власт, тя е нещо като връхната точка на соца като дизайн и архитектура. Екстериорът напомня на резиденция „Бояна” – особено приказния парк с две езера с лебеди, приятни алеи за разходки, декорирани с водни каскади наоколо, кортове за тенис и средиземноморска растителност със специално внимание към маслините.
Интериорът е в стил „хепи соц”, повлиян и от онова, което сме виждали в НДК, и от представата за лукс, налична в „Бояна”.
Покоите на някогашните величия са с дебели ламперии, много мрамор, пищни полилеи и лампи и типичната мека мебел.
Резиденцията днес е поовехтяла, но все още е впечатляваща, като мястото е любимо на руските туристи.
