Преп. Давид Български съдейства при преговорите с император Василий I и играе важна роля в държавния живот на България от онова време
Автор: Десант
На 26 юни Църквата почита паметта на препод. Давид Български (1016-1018) - български патриарх, последният преди падането на Първото българско царство през 1018 г.
Той не е включен в Дюканжовия списък с българските йерарси, но пък се споменава в няколко други източника във връзка със завладяването на България от император Василий II. Смята се, че преподобният е играл важна роля в държавния живот на България от онова време.
Предполага се, че Давид става патриарх малко след като българският престол е зает от цар Иван Владислав през 1015 г. През 1016 г. Давид му съдейства да залови и убие сръбския княз Иван Владимир.
След смъртта на Иван Владислав през 1018 г. патриарх Давид се среща с император Василий II при Струмица и посредничи в преговорите между него и царица Мария, вдовицата на Иван Владислав, която се отказва от българския престол и моли за пощада. Така Първото българско царство прекратява съществуването си.
Вероятно след тези събития императорът отстранява Давид, но признава автокефалността на Охридската архиепископия, начело на която поставя Йоан Дебърски.
Някои източници (в т. ч. поправка, вмъкната от Михаил Деволски в хрониката на византийския летописец Йоан Скилица) дават основание за тезата, че истинското име на Давид е Йоан и че Давид и Йоан Дебърски са една и съща личност. Но по-вероятно е да е наследен от него.
Годината на кончината на преподобния остава неизвестна.
