Това се прави като петорно подсигуряване на оградата, изградена като превантивна мярка за недопускане на африканска чума у нас
Автор: Севдалина Пенева
В предишен репортаж вече ви показахме как се изгражда в момента телената ограда по сухоземната си граница с Румъния, от Дуранкурак до Силистра. Освен че е четириредова, отделно тя е подсигурена и с режеща тел „Бруно“ или така наречената жилетна тел.
Там, където има засечено миграционно движение на диви прасета, режещата тел ще бъде двойно намотана.
Отделно, на всеки 50 метра, по заграждението се поставя и мощен репелент, който да отблъсква животните, ако все пак решат да преодолеят бръснарските ножчета на телта „Бруно“. Какво представляват тези репеленти, разказва директорът на Регионалната дирекция по горите във Варна Тодор Гичев:
„Това са вещества, които с аромата си отблъскват дивите свите. Изговориха се много думи, че това е вълча урина или нещо друго. Репелентът, който ние използваме, е „Порокол“. Това е синтетична субстанция, разработена в Германия и Австрия.
Едното направление, по което се използва, е с него да се пръска около магистралите, за да се предотврати преминаването на дивеча и съответно да се предотвратят катастрофи. Второто направление е при дивечовите ниви. Около насажденията с царевица, сята за храна на свинете, се третира с този репелент, докато царевицата узрее. Целта е да не унищожат животните насажденията, докато са още млади.“
С репелента трудно се работи, миризмата му е много тежка и влияе дори върху човека. Затова задължително трябва да се ползват ръкавици и маски. Субстанцията се съдържа в малко стъклено шишенце, в което се поставя фитил, след което шишенцето се слага в изпарител.
От съображения за икономия като изпарители се ползват обикновени пластмасови бутилки за вода от половин литър. Гаранцията на производителя е, че миризмата трае от 4 до 6 месеца.
„Това е най-провереният репелент в световен мащаб. И действащ реално“, коментира заместник-министърът на земеделието Атанас Добрев, който лично следи как се изгражда оградата на румънската граница.
Тодор Гичев, директор на Регионалната дирекция по горите във Варна
Въпреки мащабната работа, свършена по оградата и нейното петорно подсигуряване, намират се и критици, които разпространяват спекулативна информация, че оградата не би удържала 150-килограмови прасета, ако решат да я атакуват.
„Правителството реагира много бързо и адекватно, въпреки спекулациите, които непрекъснато се тиражират и внушават за какви ли не скачащи, летящи и какви ли не свини. Аз съм повече от убеден, че в България, ако заразата проникне, тя ще е от хранителни продукти. Няма да е от дива свиня“, категоричен е Григор Гогов, изпълнителен директор на ИАГ.
Изпълнителният директор на ИАГ Григор Гогов (вляво) и заместник-министърът на земеделието Атанас Добрев
Експертите са категорични – оградата има за цел да спре евентуална спокойна миграция на свине от Румъния. Хипотезата съоръжението да бъде атакувано от цели стада побеснели диви прасета - подгонени, наръфани от кучета, обезумели от страх, които нямат друг избор, освен да се нанижат на бръснарските ножчета, е прекалено пресилена, за да бъде взета под сериозно внимание.
„С всичко това се надяваме да не допуснем навлизането на африканска чума на територията на България. Мисля, че мерките, които и българското правителство прави в момента, са напълно адекватни и в тон, защото, пак искам да подчертая - ние сме първата държава от страните членки на ЕС, която действа превантивно, изпреварваме събитията, преди те да са се случили“, коментира Атанас Добрев.
Той припомни, че страната ни засега успешно удържа на проникването на опасната зараза и даде за пример съседна Румъния, където за по-малко от два месеца са пламнали над 620 огнища – при това, само в делтата на река Дунав. Избитите животни там надхвърлят 22 500 броя.
Африканска чума в момента вилнее още в Русия, Украйна, Молдова, Литва, Латвия, Чехия, Полша, Естония, Унгария и др. европейски страни. Там, където има и едно единствено болно животно, се пристъпва към пълно унищожаване на всички прасета. В момента румънското правителство е мобилизирало армия и жандармерия за отстрела не само на дивите, но и на питомните свине около регистрираните огнища.
Ако чумата бе преминала северната ни граница и беше влязла у нас, този бич са кратко време щеше да обхване цяла Североизточна България, където е съсредоточено 70 на сто от свиневъдството в България. Щетите щяха да костват на българската държава над 1 милиард лева, каза още Атанас Добрев.
