Обвиненията срещу двамата са по делото за продажба на занижени цени на държавния дял на енергоразпределителното дружество EVN
Автор: Янко Крумов
Специализираната прокуратура внесе отново в Специализирания наказателен съд обвинителен акт по делото за продажба на занижени цени на държавния дял на енергоразпределителното дружество EVN.
Отстранени са всички посочени от съда неясноти и процесуални нарушения в първоначалния обвинителен акт (изготвен и внесен в СпНС от Софийската градска прокуратура), заради които в края на март 2018 г. делото бе прекратено и върнато по компетентност в Специализираната прокуратура.
Прецизирани са и обвиненията срещу шестимата привлечени към наказателна отговорност лица, се казва в прессъобщение от Главна прокуратура.
Бившият вицепремиер Симеон Дянков и бизнесменът Иво Прокопиев са обвинени за извършване на длъжностно престъпление, от което са настъпили значителни вредни последици (близо 28 милиона лева щети на държавния бюджет) – престъпление по чл. 283а, т.1, вр. чл. 282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал. 2, вр. ал.1 от НК.
Трима от привлечените - изпълнителният директор на "Булброкърс" Радослав Рачев, Петър Василев и Любомир Евстатиев са обвинени за съзнателно нанасяне на щети на чуждо имущество в особено големи размери (чл. 217, ал.4, вр. ал.2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1).
Бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков е обвинен за това, че като длъжностно лице не е положил достатъчно грижи за повереното му имущество, от което са настъпили вреди в особено големи размери и престъплението представлява особено тежък случай (чл. 219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал. 1 от НК).
Предстои Специализираният наказателен съд да насрочи разпоредително заседание по делото.
През 1995 г. група румънски патриоти от Южна Добруджа започват "борба" за освобождаване от "българския ярем" чрез залепване афиши про-"съединението" с Румъния и анти-български и чрез цапането на монументи възхвалещи "българската окупация". "Идиотското румънско правителство" е заявил че няма пръст в това и че иска добри съседски отношения с Бг. "Гадно!" - казва същия потребител marian_bd_rotaru
Postat pe: 11 Aprilie 2009, ora 08:22
In 1995 , un grup de patrioti romani din Cadrilater , incep lupta pentru eliberarea de sub jugul bulgaresc . Lupta lor consta in afise prounioniste cu Romania si antibulgaresti , in macularea unor monumante care preamareau ocupatia bulgara . Tembelul guvern al Romaniei declara ca ..... nu are niciun amestec , ca nu - i asa doreste mentinerea relatiilor de buna vecinatate cu hotul de la sud , etc , etc , etc . Gretos !
Това е мнозинственото мнение при румънците, тоест при онези румънци които въобще имат мнение по България и Южна Добруджа, които не игнорират история на Румъния и особено времето когато съществуваше Велика Румъния.
Разбира се, има много румънци които не предявяват никакъв интерес към история на Румъния (Велика Румъния) и България.
Това е и мнението на Румънската "Академия" и на румънските "историци" ("академици" или не).
Точно, Западните Покрайнини трябва да са или на България, или делени между Сърбия, Хърватско и Словения (като равни наследници на Кралството на ШС), или делени между 6-те федерални "второ-югославски" републики (Черна Гора, Хърватско, Словения, Босня-Херцеговина, БЮРМ/"Македония"/"Северна Македония"), може би и Косово. Всички от тези независими сега държави да вземат равен дял от Западните Покрайнини, (влкючително и от Струмишко), а не само Сърбия.
Единственият аргумент за кражбата на Западните Покрайнини беше това че България беше нападнала Сърбия и през 1886, и през 1913, и през 1915 г., така че тя имаше нужда от стратегическа граница, буфер-зона, населена с българи (и власи, и цигани, но почти без сърби). Понастоящем България няма как да нападне Сърбия, така че Сърбия трябва да ви върне Западните Покрайнини.
Румънският Културен Център в Истанбул организира изложба за ЮЖНА ДОБРУДЖА (особено гр. Балчик където бившата кралица на Велика Румъния имаше вила, фамозния "дворец"). Тя беше много толерантна към добруджанските турци и татари (поне така се казва в Румъния). Това може и да е била истината, защото държавните съображения изискваха това, мюсюлманското население на Добруджа (и особено Южната) да не бъде "антагонизиран" от новите владетели, румънците за да не стане съюзник на българското население (или неутрално), а да се съюзира с румънците крадци на Добруджа срещу българите (една откраднала в течението на историческото време Добруджа народност, тоест турците, да се съюзира с другата откраднала Добруджа народност, румънците против истинските господари на Добруджа, българите).
За жалост и съжаление, румънците олигофрени успяха да антагонизират и турците (и мюсюлманите като цяло), смятайки ги за нискокачествени, инфериорни (поради религията) и да ги принудят да емигрират в Турция, така че румънците направиха частично етническо почистване на Южна Добруджа от мюсюлманите, в полза на българите които успяха през 1940 г. да си върнат тази българска земя. За съжаление и жалост, става въпрос само за частично почистване. Може би, ако румънската окупация траеше по-дълго, всичките южно-добруджански мюсюлмани щеше да си тръгнат от там и да се преместят в Турция.
Може би румънците си мислят че ще могат да се съ юзират с Турция и заедно да успеят повторно да откраднат Южна Добруджа от България и после, олигофренската Турция ще я подари на Румъния безплатно и без никаква обратна услуга от страна на румънците, а и отгоре на всичко всичките местни мюсюлмани ще се прехвърлят в Турция без да искат никакво обезщетение от Румъния и така цяла Южна Добруджа ще остане само на румънците и румъно-езичните цигани (рудари, копанари, коритари, вретенари; под името "рудари" те са познати на румънците, докато българите ги познават като "влашки цигани", "коритари", "копанари", "вретенари", "мечкари" и т.н.). Тези румъно-езични цигани са доста много в Южна Добруджа, както и в много други райони на България.
Не се знае кои са олигофрените при подобни "влажни сънища" на румънците за Южна Добруджа: турците или самите те, румънците.
Разбира се че турците си искат Южна Добруджа за себе си, не за да я подарят на румънците. Те си искат цяла България а и Северна Добруджа и цяла Румъния, като бивши територии под мюсюлманско владичество. Така им повелява мюсюлманската религия.
https://www.agerpres.ro/comunicate/2018/09/17/comunicat-de-presa-institutul-cultural-roman-dimitrie-cantemir-icr-istanbul--177115
Comunicat de presă - Institutul Cultural Român "Dimitrie Cantemir" (ICR) Istanbul
2018-09-17 13:30:22
Regina Maria - omagiu la Istanbul
Un eveniment marca ICR Istanbul
Institutul Cultural Român "Dimitrie Cantemir" din Istanbul organizează joi, 27 septembrie 2018, ora 19.00, o expoziţie extraordinară, dublată de vizionarea unui film documentar de impact al Televiziunii Naţionale Române.
În anul în care sărbătorim Centenarul Primului Război Mondial şi al Marii Uniri, ICR Istanbul are alături importanţi parteneri naţionali şi locali pentru organizarea acestui dublu eveniment: Muzeul Naţional de Istorie a României, Arhivele Naţionale ale României şi Primăria Ataşehir. Expoziţia va fi prezentată pe 20 de panouri, iar documentarul, semnat de jurnalista Camelia Csiki, este impresionant prin acurateţea poveştii şi imagini.
Evenimentul de la Istanbul include expoziţia foto-documentară Femeile de pe front. Câmpul de luptă al Reginei Maria şi documentarul Inima Reginei, de Camelia Csiki, singurul jurnalist român care a filmat vreodată inima Reginei Maria.
Municipalitatea Ataşehir pune la dispoziţia ICR Istanbul sala Centrului Cultural Mustafa Saffet, unde vor avea loc atât vernisajul expoziţiei Femeile de pe front.
Câmpul de luptă al Reginei Maria, cât şi prezentarea filmului documentar Inima Reginei.
Expoziţia va fi deschisă publicului până în data de 7 octombrie, urmând ca apoi să fie prezentată la sediul ICR Istanbul, până pe data de 14 octombrie 2018.
Pentru realizarea expoziţiei foto-documentare Femeile de pe front. Câmpul de luptă al Reginei Maria, curatorii, dr. Cornel Ilie, Muzeul Naţional de Istorie a României şi Monica Negru, Arhivele Naţionale ale României, propun un excurs documentar despre contribuţia femeilor din România la Primul Război Mondial, în calitate de combatante pe front sau în spatele liniilor, ca asistente sau infirmiere, ca membre ale Crucii Roşii, în spitalele de campanie sau ca activiste în variile asociaţii înfiinţate cu scopul de a-i sprijini pe refugiaţii şi orfanii de război.
Fragmente importante din expoziţie îi sunt dedicate Reginei Maria, a cărei contribuţie la organizarea Crucii Roşii Române şi a serviciului de ambulanţă a fost esenţială. Expoziţia documentează şi abnegaţia cu care Regina a întreprins nenumărate vizite pe front şi în spitalele de campanie pentru a ridica moralul soldaţilor şi al răniţilor, în ciuda condiţiilor deosebit de dificile. Totodată, expoziţia propune şi o bogată galerie de portrete ale unor femei aviator, ofiţer, avocat, adevărate excepţii în epocă, infirmiere, scriitoare, activiste pentru emanciparea femeilor etc.
Documentarul "Inima Reginei", care va întregi evenimentul, a fost realizat în 2007 de Camelia Csiki. Materialul prezintă în exclusivitate traseul pe care l-a parcurs inima suveranei între anii 1940-1970, de la Balcic la Bran, apoi la Bucureşti. Inima suveranei nu a fost niciodată expusă publicului, iar în prezent se află la Muzeul Naţional de Istorie a României.
În 1938, atunci când s-a stins la Castelul Pelişor din Sinaia, testamentul Reginei a devoalat dorinţa suveranei de a i se scoate inima din piept pentru a fi depusă la Balcic, pe malul mării, acolo unde a rămas până când Cadrilaterul a revenit Bulgariei, în 1940.
La peste şapte decenii de la moartea Reginei, familiile regale din România, Bulgaria şi Austria au mers la Balcic pentru a o comemora.
Arhiducesa Maria Magdalena a Austriei, fiica Principesei Ileana, penultimul copil al Reginei Maria, a vizitat pentru prima oară Balcicul. "Mama mea şi-a petrecut mult timp aici, a fost şi în luna de miere. Vorbea mereu despre Balcic", a spus Arhiducesa.
ASR Principesa Margareta: "Pentru mine este ca un loc... nu vreau să spun sfânt, dar spiritual, cu amintiri despre Regina Maria, şi aşa cred că pot să o cunosc mai bine. Un loc magic, special, unde ea şi-a lăsat şi sufletul, asta m-a emoţionat foarte adânc".
Camelia Csiki este jurnalist, producător şi realizatoare a documentarului "Inima Reginei". Printre filmele documentare realizate, amintim: "Regele Mihai - 93 de ani de istorie" , octombrie 2015; " Un diplomat la curţile dorului", iunie 2015; Mihai I al României, premiu APTR 2011; Nunţi princiare; Din iubire pentru ţară, 2010; Din culisele unui Summit Nato, 2008, premiu APTR, documentar politic; Regii României, 2008; Întoarcerea Regelui, 2008; Destinul Principesei Mărioara, 2007, producător, realizator; Inima Reginei, 2007, premiu APTR 2008 şi alte premii şi Regina Bahai.
Proiectul Regina Maria - omagiu la Istanbul a fost gândit astfel încât să celebreze Centenarul Primului Război Mondial şi să prezinte în faţa publicului turc, şi nu numai, contribuţia femeilor la efortul de război, prezentând pe larg, prin imagini şi text, activitatea acestora pe toată durata conflictului, ca sore de caritate şi ca infirmiere ale Crucii Roşii, sub coordonarea Reginei Maria.
Odată cu derularea acestui proiect, ICR Istanbul face cunoscută o parte importantă a istoriei României în context internaţional. Prin acest proiect continuăm o colaborare solidă cu un prestigios partener local, Centrul Cultural Mustafa Saffet, din districtul Ataşehir. Un alt element important îl constituie marcarea Centenarului Marii Uniri şi familiarizarea publicului local şi internaţional cu istoria contemporană şi recentă a României. Se stabilesc astfel noi punţi pe plan cultural, dar şi încurajarea colaborărilor între reprezentanţi ai celor două ţări, România şi Turcia. Totodată, vorbim despre construirea şi menţinerea unei imagini pozitive, pline de dinamism şi vitalitate a produsului cultural românesc pe piaţa locală. Evenimentul asigură astfel un mediu propice pentru promovarea istoriei, a artei româneşti în general, şi a unor nume de succes din peisajul audio-vizualului, mai ales că este vorba despre un segment extrem de important.
Centrul Cultural Mustafa Saffet se află în zona asiatică a Istanbulului şi aparţine de Municipalitatea Ataşehir. Centrul are mai multe săli de concerte, spaţiu expoziţional, săli de proiecţie filme etc. Instituţia organizează anual festivaluri, concerte şi găzduieşte expoziţii, piese de teatru, atât pentru copii, cât şi pentru adulţi, are în dotare o bibliotecă, săli de conferinţe şi organizează cursuri de dans, teatru, muzică pentru adulţi şi copii. - transmite ICR Istanbul
