Вижте как Иван Вазов заварва столицата през 1880 г.
Автор: Диана Славчева
„Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георги Попова даваше представленията си. По едно странно съвпадение, величественото здание на днешния Народен театър се гради на същото място, дето беше тая барака! Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там“.
Това свидетелства не кой да е, а патриархът на българската литература Иван Вазов в своите мемоари. Той попада в София само две години, след като градът става столица на освободената ни родина.
По това време – през 1880 г., Вазов е председател на окръжния съд в Берковица. Пристига в София, нагизден с парадна форма на руски статски съветник –със „златни еполети на черния редингот с жълти лъскави копчета на гърдите“, а на левия му хълбок проблясва дръжката на шпага.
Този дрескод за съдебните чиновници е въведен с една от първите заповеди на министър-председателя Тодор Бурмов, но народният поет се оказва единственият, пременен стриктно по този начин. Столичните магистрати си правели оглушки и си ходели в гражданско облекло, та се наложило вазовият приятел Спас Вацов, който дошъл да го види, да търчи до един „дрехарски дюкян“, откъдето му донесъл да облече едно обикновено сетре.
„Столица млада, дрипава, кална, сиромашка. Княз Александър I Батенберг царуваше в нея, но тя пазеше още и напълно физиономията си на Махзарпашовото мютесарифско седалище“ – констатира Вазов.
Царският дворец в първите години след Освобождението
В онова време животът в София е съсредоточен в махалите около църквата „Свети Крал“ 1днес катедралата "Св. Неделя). На мястото на по-сетнешната Търговска улица, която още не съществува (а след това заличена напълно от англо-американските бомбардировки през 1944 г.), се намира турската чаршия – „тясна, крива, постлана с изхълмен калдъръм, пълна с кал и локви, развоняла от вонещи бакалници и мръсни рибарски дюкяни“, както я описва цветисто Вазов.
Кръстовището между улиците "Търговска" и "Дондуков", след като вече те се появяват на картата на стара София
То-нататък в мемоарите си той продължава с подробностите от градския пейзаж на новоизлюпената столица: „Градският съвет се помещаваше в някакво грухнало здание, министерствата пак в такива, и все на запад от днешната Градска градина, тогава несъществующа. Конакът на Махзар паша бе приспособен криво-ляво за палат на княза Александра. Цялата нова половина на София от Градската градина на изток не съществуваше: там бяха празни места, бунища, бостани, стари турски къщурки, окръжени с локви“.
Мястото около Градската градина по онова време
Вазов прекарва в София два-три дена. Въпреки очевидната гродоустройствена и инфраструктурна нищета, той намира столицата „твърде весела, твърде демократическа“, а животът – доста оживен. „Шантаните, градините гърмяха от музики и песни, гъмжаха от народ. Между него се съзираха и министри, сегашни и бъдещи...“
Днес, близо 140 години по-късно, депутатите заседават в представителна сграда, а министрите не се разхождат по улиците. Но то и шантаните от едно време ги няма...
