Спомен за гроба на една принцеса в Старата митрополия в Несебър

Автор: Диана Славчева

„Под Византийската империя изглежда, че Мезембрия ще да е била значителен град. От тази епоха още стоят огромни останки от древни укрепления от дялан камък, устояли под въздействието на вековете, и целият град е осеян с развалините на многобройните си черкви“. Това отбелязва в своя „Албум от пътешествията в Турция, извършени по заповед на Негово Величество император Николай I през 1829-1830 г.“ шонтландският библиотекар Чарлз Седжер.

Сред тези руини най-внушителни са тези на „старата катедрала“, както нарича той известната днес Митрополия.

„Там се вижда доста добре запазеният гроб на принцесата Марта Кантакузин, дъщеря на императора Йоан Андроник Палеолог Младши, която се е оженила в 1335 г. в Андринопол за княз Асаниус Михаил, син на българския цар Иван Александър“ – допълва още шотландецът.

Рисунка на гробницата за неговия албум прави френският баталист и гравьор Август Дезарно, който го придружава при това му пътуване из някогашната Османска империя. Гравюрата е нарисувана през 1829 г. след превземането на града, макар и за кратко, от руските войски на 11 юли с. г.

Няколко години по-късно през това място минава и френският византолог и египтолог Бруне де Пресле, заедно с Александър Бланчет (Brunet de Presle and Alexandre Blanchet), които през 1856 г. издават в Париж своя труд „Гърция от римското завоение до наши дни“ (Grece depuis la conquete romaine jusqu'a nos jours). В него също има приложена рисунка на въпросната гробница, направена от френския гравьоор, илюстратор, литограф и издател Августин Франсоа Леметре (Augustin François Lemaitre).


Рисунката на гробницата от Ламетре

Покойната принцеса е известна повече като Ирина, но и като Мария (има няколко нейни съименнички, които дори са императрици и царици, но не бива да се бърка с тях, б.а). Тя е дъщеря на византийския император Андроник III Палеолог и втората му съпруга Анна Савойска, чиито родители са граф Амадей V Савойски и на Мария Брабантска.

За съпруга си – българския престолонаследник Михаил Асен (наричан Асаниус от латиноезичните му съвременници), тя се омъжва съвсем малолетна – едва деветгодишна. Баща й склонява на този династичен брак, след като позорно е сразен от българския владетел Иван Александър в битката при Русокастро.

За зла беда, Михаил Асен е убит от турците в сражение край Средец (дн. София) през 1355 г. Така първородният син на цар Иван Александър, роден от брака му с принцеса Теодора Басараб, не доживява да седне на българския престол.

По думите на Седжер,  след смъртта на съпруга си принцесата се оттеглила в манастира при Месембрия (дн. Несебър), където се замонашила под името Матаиса и умряла през 1390 г. Тя е била погребана в Старата катедрала, където шотландецът вижда гроба й вляво при влизането в развалините.

„Надгробният мрамор е бил изваден от гроба от сегашния архиепископ от страх турците да не го вземат за строежи“ – допълва разказа си Седжер.

Тук ще отворим скоба, за да изразим недоумение защо тези сведения за съдбата на Палеологина не се откриват никъде в енциклопедиите. Нещо повече – в тях се твърди, че за нея няма запазени никакви сведения.

Историкът проф.дин Христо Матанов пък изказва предположение, на базата на един документ от септември 1365 г., намерен в архива на светогорската Лавра, в който се споменава за някоя си покойна деспина Ирина, притежаваща имоти около Сяр, че след 1356 г. Ирина Палеологина се е установила този град, в двора на царица Елена Българска – съпруга на сръбския цар Стефан Душан и сестра на Иван Александър.

Кое е лъжа и кое истина думата имат историците.

При всички случаи е сигурно, че надгробната плоча на принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, погребана след смъртта си в църквата "Св. София" (Старата митрополия), дълги години е пазена в пода на несебърската църква „Св. Възнесение Христово" („Св. Спас"), което потвърждава думите на Сендже, че тя е била извадена от гробницата и прибрана, за да не бъде поругана от османлиите.

Днес мраморното надгробие се намира в Археологическия музей на Несебър. Надписът върху него гласи: „Упокои се рабиня божия Матаиса Кантакузина Палеологина в година 1441, месец ноември, индикт V".

В една дискусия във „Фейсбук“ наскоро уредничката от музей „Старинен Несебър“ Стоянка Димова  сподели, че към настоящия момент гробницата е запазена в долната си част без аркосолията с монограмите. „Гробът е бил разкопан в османския период. Какво е имало в него не знаем“ – уточнява Димова.

Останките от гробницата на принцесата се намират в наоса на Старата митрополия, в първата арка от север след входа.

Върху арката, която се извива над гробницата на старите гравюри, се виждат издълбани на гръцки език монограмите на династиите Палеолози и Кантакузини и личното име на починалата.

Можем само да съжаляваме, че този ценен паметник днес е почти напълно заличен и за съществуването му свидетелстват единствено запазените стари рисунки на чуждите пътешественици, минали по нашите земи.

В категории: Добри Вести , Средновековие