Акадската империя, первата единна шумерска държава, преди 4200 години внезапно се разпада и прекратява съществуването си. Причината за това стават мащабно засушаване и пясъчни бури, лишили градовете й от всичките им водни запаси, категорични са климатолозите. Статия с тяхната теза е публикуана в сп. PNAS.
"Ние отдавна подозирахме, че тогава е станала климатична катастрофа, погубила едновременно не само шумерите, но и древноиндийската и египетската цивилизации. Освен някои противоречиви находки от брега на Червено море и Оманския залив, нямахме други доказателства до сега" — пишат Стейси Каролин и нейните колеги от университета в Оксфорд.
Шумерска Месопотамия, заедно с Древния Египет и градовете държави по долината на река Инд, претендират да са едни от трите най-древни цивилизации на Земята. Тя се появява преди около 6000 години.
Към средата на третото хилядолетие преди Христа Саргон Велики завоюва всички шумерски "полиси" и ги обединява в Акандска империя, създавайки редица закони, всеобщи правила за търговия и други неотменни черти на съвременната цивилизация. Независимо от това, че тя се смята за една от най-силните свръхдържави на своето време, след по-малко от 200 години от образуването си се разпада, а столицата й Акад изчезва безследно.
Причината за това бе предмет на безкрайни спорове в историческите среди. Една част от историците смяташе, че случилото се е в резултат от вътрешнополитически борби за власт, други свързваха краха й с набези на външни врагове.
Неотдавна някои специалисти, сред които климатолози и геолози, започнаха да твърдят, че за колапса на Шумерската цивилизация е виновен не човекът, а природата. Работата е там, че разкопки в съседна Сирия показаха, че някъде около 2200 г. пр. Хр. в Близкия Изток е започнала силна суша, която е довела до унищожаването на големите древни градове в региона.
Стейси Каролин и колегите й са намерили първите непротиворечиви свидетелства за това, изучавайки сталактитите, формирали се в продължение на последните пет хилядолетия в пещерата Гор-и-Зард, разположена недалече от град Демавенда в северните части на Иран.
Те се състоят от своеобразни "годишни кръгове", чиято дебелина, химически и изотопен състав пряко отразяват колко вода е попадала в пещерата през различните епохи на формирането им. Те съответно могат да бъдат използвани като своеобразна климатична летопис, отразяваща колебанията на температурата и нивото на валежите за един много дълъг период от време.
Самата пещера се намира близо до северните региони, където се е простирала Акадската империя и валежите край нея да били приблизително същите, каквито и при владенията на насредниците на Саргон. Това е позволило на учените с точност да реконструират климата от епохата на нейното унищожение.
Оказва се, че действително климатът е погубил първата свръхдържава на Месопотамия — преди около 4,26 хиляди години нарастването на сталактитите рязко се забавя, което свидетелства за внезапно и рязно намаляване на валежите в региона. Тази суша е продължила над 300 години, което съвпада по време с началото на ерата на възраждането на Месопотамия и появата на Вавилон.
Успоредно с това, учените са установили аналогичен ръст на магнезия и калция в "годишните кръгове", което говори за началото на мощни пясъчни бури, натрупали в пещерата огромни маси пясък. Подобни катаклизми следва да са ускорили гибелта на Акадската цивилизация, лишавайки нейните земеделци от възможността нормално да отглеждат реколтата си, дори при наличието на водни резервоари и системи за напояване.
Интересно е да се отбележи, че аналогична суша и пясъчни бури е имало и в по-ранната история на Месопотамия, примерно преди 4,5 хиляди години. Те обаче са били по-кратки, някъде около столетие, но все пак са могли да отслабят градовете дъжави, които по-късно загиват от техните удари в следващия "сезон на пясъчни бури" - категорични са климатолозите.
