Христиан Митев, депутат от НФСБ: КПКОНПИ има достатъчно правни средства в сега действащия закон

Автор: Източник: Правен свят

- Г-н Митев, в свое интервю проф. Огнян Герджиков, на когото сигурно сте бил студент, заяви, че законите се пишат от Народното събрание "самодейно" и "непрофесионално". Боли ли Ви от думите му?

- Аз уважавам професор Герджиков като изключителен професионалист в сферата на търговското право, но в този случай няма да се съглася с него. Като всяка човешка дейност, естествено и законотворчеството не е имунизирано от грешки, от недобри решения на законодателите, но не смятам, че всеки втори закон или по-голямата част от законите, които излизат от Народното събрание, можем да определим като "брак" или като "некачествено законодателство". Така че, в това отношение няма как да се съглася с уважаемия професор Герджиков.

- Основният упрек към народните представители е, че внасяте законопроекти, така че да избегнете общественото обсъждане. Така ли е?

- Според мен не е така, тъй като в 90% от случаите законопроектите се качват достатъчно рано, минават в някои случаи месеци, за някои от законопроектите даже повече и от година, през което време има възможност всеки, който желае, да се запознае, да изрази становище.
Такива бяха случаите с промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в Наказателния кодекс (НК).
Смятам, че всъщност за важните и съществени правни актове, които приема Народното събрание, има достатъчно време за обществено обсъждане. Дори там, където се налагат скоростни промени, в Правната комисия биват канени всички заинтересовани страни и те са винаги добре дошли, за да дадат своето правно становище за да вземем най-доброто решение.

- Какви действия ще предприемете, за да убедите обществото и най-вече критиците, че произвеждате важни и издържани закони, а не прокарвате лобистки интереси?

- Това всъщност зависи от абсолютно всички членове на Правна комисия и респективно на пленарния състав на Народното събрание, така че когато се внася един законопроект, дали от Министерски съвет, или от група народни представители, да няма в него текстове, които да пораждат подобни съмнения за лобизъм в една или в друга степен. Смятам, че това зависи от усилията на всички - да следим внимателно дали в законопроектите, които се внасят, има такива положения и създаване на подобни възможности.

- Споделяте ли позицията на някои депутати от ГЕРБ, че президентът е на път да обезсмисли ветото, като инструмент, тъй като напоследък много често му се налага да го прилага?

- Всъщност, аз не съм толкова категоричен, че ветото ще се обезсмисли като инструмент, но смятам, че то трябва да бъде прилагано тогава, когато действително има основание и нужда от него, а не само и единствено за използване като политически инструмент за налагане на политически тези. За съжаление имаме и такива примери от страна на президента. Не казвам, че всяко вето, което е наложено, е такова. Някои са действително принципни, за изразяване на различна позиция от тази, която законодателният орган е приел, но смятам, че не би следвало този конституционен механизъм да се използва за налагане и за прокарване на политически тези, а не на принципни правни възражения по отношение на основни положения в законопроекти.

- Последното наложено вето бе на промените, свързани с т. нар. "тайни арести". Малкият коалиционен партньор в управлението ще се съобрази ли с препоръките на главния прокурор да прецизирате текстовете?

- В интерес на истината не сме се събирали във формата на коалицията "Обединени патриоти", за да мога да изразя мнение от името на Коалицията или на парламентарната група, но това, което мога да изразя, е лично мнение. Смятам, че има основание в бележките на главния прокурор и в неговите препоръки за усъвършенстване на актовете, но все пак предпочитам да не избързвам и да не налагам своето мнение на останалите колеги от групата. След като започне сесията на Народното събрание следващия петък, ще обсъдим този въпрос и ще имаме вече съответно позиция по отношение на ветото върху Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и специално върху промените в НПК и произтичащите разпоредби от него. Личното ми мнение е, че има резон в това, което главният прокурор каза.

- Много критики получи законопроектът, внесен от колегите Ви Данаил Кирилов и Хамид Хамид, който се отнася до увеличаване на правомощията на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Председателят на антикорупционния орган Пламен Георгиев обаче очевидно държи на тях. Каква ще е позицията Ви във връзка с тези предложения?

- Мога да изразя лично мнение в този случай. Не приемам тези разширени правомощия на КПКОНПИ особено в частта с призоваването и принудителното довеждане. Смятам, че не е необходимо. Смятам, че КПКОНПИ има достатъчно правни средства в сега действащия закон и смятам, че би било в повече предложеното от колегите Кирилов и Хамид, както и не мога в никакъв случай да се съглася с отпадането от закона на задължението на общинските съветници да подават декларации. Не смятам, че даваме добър пример на гражданите, когато този орган на местно самоуправление и неговите членове биват изключени от обхвата на този закон. Не трябва да има привилегировани групи. Смятам, че трябва да помислим и за ограничаване обхвата на закона по отношение на част от административните длъжности, за които в момента се отнася. Бяха дадени достатъчно примери – за шофьорите в различните администрации, което според мен е недопустимо.

- В едно свое интервю главният прокурор Сотир Цацаров коментира, че очаква през настоящата година, чрез промени в ЗСВ, да се въведе по-ясно регламентиран механизъм за търсене на отговорност от "тримата големи" в правосъдната система. Ще се стигне ли до такива изменения?

- Според мен ще се стигне до такива изменения. Това, което ми е известно, е че има такава работна група в Министерство на правосъдието, която се занимава с разработване на подобен проект. За търсене и ангажиране на отговорността на т.нар. "трима големи" – председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният прокурор – се говори от доста години и всъщност прави чест на министерството, че се е заело с разработване на законопроект по този въпрос. Смятам, че действително правилният автор на законопроекта е Министерство на правосъдието, разбира се в тясно сътрудничество с върховните съдилища и прокуратурата на България.

- 2019 г. е година на избори, ще попречи ли това на законодателната дейност на парламента и какви конкретни законопроекти ще настоявате да бъдат приети?

- Аз мисля, че няма да попречи. Разбира се, може би по-политизирани ще бъдат дебатите, а може би и не толкова професионални, именно заради годината на избори. Ние ще настояваме за нашите приоритети, които са изразени в съответни законопроекти – това са Законът за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията по отношение на промени на режима за преместваемите обекти, промените в закона за защита от шума в околната среда, внесен от МС и приет на първо четене и предстоящото първо четене на промените в Закона за хазарта.

В категории: Политика , Интервю