В Пария, древен град в Мала Мизия, от времето на разпространението на християнството в него, имало учредена епископска катедра, подчинена на кизическия митрополит. Сред епископите на Пария е и преподобният Василий, избран за епископ поради добродетелния си богоугоден живот.
Неговата памет се почита на 28 февруари.
При възникването на иконоборческата ерес свети Василий се проявил като истински Христов изповедник: отбягвал всякакво общение с еретиците, не им позволявал да действат в неговата епархия и не се съгласил, въпреки принудите, да подпише писменото постановление за унищожаване на иконите, заради което остава в историята с прозвището Изповедник.
За тази ревност към вярата той бил принуден да претърпи гонения и поругания от страна на еретиците и водел подобно на апостол Павел живот в скърби, беди и притеснения, като постоянно се преселвал от едно място на друго.
С благочестието и стремежа си да опази чистотата на Църковното учение, преподобният не можел да не ненавижда нечестивите сборища на еретиците и затова не поддържал връзки с тях.
