Разпознаваме ли черноморските послания и ще се вслушаме ли в тях?
Автор: Капитан I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев
На 1 януари 2019 г. за четвърти път България пое 6-месечното председателство на Организацията за черноморско сътрудничество.
Обединяването на държавите от Черноморския район е дългогодишна мечта на крайбрежните държави. То става факт на 25 юни 1992 г., когато в Истанбул държавните и правителствените ръководители на Армения, Азербайджан, България, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна, заедно с Албания и Гърция, подписват Декларация за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Това фактически са 11-те държави-учредителки на ЧИС. Главният учредителен мотив е: Да се допринесе за политическата стабилност и икономическото развитие на Черноморския регион.
На срещата на високо равнище в Ялта на 5 юни 1998 г. с участието на 11-те държави-учредителки, се приема Харта на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, чрез която ОЧИС се превръща в регионална международна организация. Хартата влиза в сила на 1 януари 1999 г. По-късно към ОЧИС се присъединява и Сърбия.
Интересът към ОЧИС нараства и редица държави приемат статута на наблюдатели: Полша, Египет, Израел, Словакия, Тунис, Австрия, Италия, Франция, Германия, САЩ, Чехия, Хърватска, Беларус. ЕС е поканен и участва като наблюдател в ОЧИС.
През 2005 г. министрите на транспорта на страните членки на ОЧИС приеха в Солун Декларация за създаване на обединена инфраструктура на черноморска транспортна мрежа и нейното свързване с трансевропейската транспортна система.
България като ротационен председател на ОЧИС първите шест месеца на 2019 г. ще работи главно за сътрудничество в областите на културата, транспорта и опазването на околната среда.
Министерството на външните работи посочва, че четвъртото ни председателство на ОЧИС ще допринесе за активизиране на регионалната външна политика на България, което е в хармония с един от националните ни външнополитически приоритети - развиване на активни отношения с държавите от широкия Черноморски регион.
В същото време, Европейският съюз от 2010 г. има Стратегия за Черно море – (EU strategy for the Black Sea, 2010/2087(INI). От какво е обусловен този интерес на ЕС към Черно море? Защо продължават да се приемат нови инициативи и доктринални документи?
Защото Черноморският регион е богат на природни ресурси и със стратегическо местоположение на кръстопътя между Европа, Централна Азия и Близкия изток. Регионът е гъсто населен и представлява разрастват се пазар с голям потенциал за развитие и важен възел за енергийните и транспортните потоци. В черноморската зона съществуват ключови сектори като енергетика, транспорт, околна среда, движение и сигурност. В Черноморския регион е много силно изразено взаимното влияние на културите, което създава благоприятни условия за сътрудничество.
Със стратегията за Черноморския регион ЕС преследва следната основната цел: Установяване на зона на мир, демокрация, благоденствие и стабилност, основаваща се на зачитането на правата на човека и основните свободи и предоставянето на енергийна сигурност на ЕС.
Първите положителни стъпки у нас вече са направени с Морската стратегия за опазване на околната среда в морските води на Република България, приета с Решение на МС № 1111 от 29 декември 2016 г., но същинската работа тепърва предстои. Идеите на морската общност у нас за Националната морска стратегия са много по-мащабни и перспективни – очакваме държавното ръководство да се вслуша в техните послания.
Визията на морската общественост в България за този доктринален документ включва не само околната среда и морските води, а обхваща цялостната синя икономика на страната и морската индустрия, в която влизат: корабоплаване; управление на пристанища; корабостроене и ремонт на плавателни съдове; морски ресурси; морска наука и образование и всички дейности и услуги, обхващащи морския бизнес.
Но в България като че ли няма нужната нагласа за вслушване в експертизите на научните и браншовите среди, в това число и вслушване в морската общественост и в морската идея. Досега са обсъждани няколко стратегии за морската и речната индустрия, но нито една от тях не е приета.
През юни 2019 г. в Пловдив, европейската столица на културата, ще се проведе среща на министрите на културата от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), която инициатива заслужава всестранна обществена подкрепа и приветствие!
Ще си позволим да предложим една нова идея: Да се постави акцентът на държавното, геополитическото и икономическото развитие върху Черноморската политика, сътрудничество и синергия! Черно море е важна зона на икономическата дейност на крайбрежните държави и пресечна точка на оживени транспортни потоци в Евразия, поради което то представлява интерес не само за граничещите с него страни.
В Черноморския регион се проявяват съвременни рискове и заплахи, които застрашават сигурността не само на крайбрежните държави, но и на Евразия. Затова трябва да се ръководим от доказаната древна историческа максима, че сигурността не може да бъде внасяна отвън, тя трябва да бъде осигурена от местните народи и крайбрежните държави.
Сигурността в Черно море като затворено море трябва да бъде базирана върху съгласието на черноморските страни при изричното спазване на съществуващото национално и международно законодателство без да се нарушават при никакви условия договореностите от Монтрьо от 1936 г..
Излизането от вътрешното море, каквото представлява за нас Черно море, не може да бъде приравнено с правото на влизане в него на кораби от некрайбрежните държави.
Сигурността в Черноморския регион може да бъде гарантиране при стриктното придържане към Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която позволява международно военноморско присъствие в Черно море за максимум от 3 седмици при ограничен брой плавателни съдове и съответния разрешителен режим и дипломатически договорености.
Черноморският регион е пресечната точка на православието, исляма и западноевропейската култура, на което трябва да гледаме като на позитивна възможност за диалог и сътрудничество.
В Черноморския регион се преплитат в сложен възел различни икономически интереси, очертава се една трудна дилема с две актуални послания за 2019 г.: Посланието на четвъртото Българско председателство на ОЧИС „Море от възможности” и посланието на 55-та конференция по безопасност в Мюнхен „Мюнхен - пъзелът”.
Участието в тези процеси изисква от Република България достойно и равноправно да отстоява своите национални интереси, за което ще способства и разработването и приемането на Национална морска стратегия.
И още нещо - ООН обяви периода 2021-2030 г. за Десетилетие на морската наука за устойчиво развитие. Нашата страна, ако искаме да е в крак с времето, трябва да преориентира своето вътрешно развитие и международните си отношения с приоритет на морското направление.
Има един фундаментален факт, който неоспоримо изисква главното внимание в националната ни политика да се пренасочи именно към морското направление, за което имаме благоприятни природни дадености с река Дунав и Черно море. Над 90 процента от всички товари за индустрията и бита се превозват по море, тоест почти всичко, което използваме във всекидневния си живот е свързано с водния транспорт и морските труженици. Тяхната професия е една от най- трудните и най-значимите.
Темата за Черно море разкрива една прекрасна възможност и реални практически условия пред всички държавни и морски институции в Република България, в това число и пред частния морски бизнес и морски компании, да активират своята дейност за реализиране на идеите за Национална морска стратегия и Националната морска идея – една дълго лелеяна мечта на българската морска общност.
