Вижте какво още се е произвеждало там през годините
Автор: Дина Харизанова
През 1966 г. България сключва спогодба с френската фирма „Рено” у нас да се монтират леки коли от известната марка.
ДСО „Металхим” избира за тази отговорна задача... флагмана на оръжейната ни промишленост –военния завод „Арсенал" в Казанлък, който по онова време с постановление на правителството от 1964 г. е преименуван от „Завод-10" в Обединено промишлено предприятие (ОПП) „Фридрих Енгелс”.
И докато от 1 септември 1966 г. в монтажния сектор на цех 710 в отдела на главния механик започва монтажът на първите 20 автомобили „Булгаррено - 8”, по същото време в предприятието се поставя началото и на производството на противотанкови системи РПГ-7 и СПГ-9.
Само две седмици по-късно – на 15 септември преди 53 години, 10 коли са напълно готови и гордо се подреждат край палатите на Международния панаир в Пловдив. Наскоро след това от конвейра слизат и останалите 10 автомобила.
В това време идва ново нареждане от ДСО „Металхим”, с което производството в Казанлък се преустановява и се прехвърля на друго предприятие, намиращо се в Пловдив. Във „Фридрих Енгелс” остава изработката на тапицерията на автомобилите, за която се оборудва специален цех в село Александрово.
Апропо, в дългата история на своето съществуване заводът, завоювал заслужена слава по света със своите „калашници", гаубици, пистолети, картечници, патрони и прочее оръжия и амуниции, е произвеждал и други най-различни стоки за широко потребление, така да се каже.
След Втората световна война, например, в него започва производството на нови изделия с първостепенно значение за страната – трилемежни плугове, дискови брани, акумулатори, дизелмотори, електромотори, както и се извършва ремонт на оптическсистеми и се усвоява производството на първите за страната стругове.
По-късно цеховете му бълват радиатори и пружини.
В края на 1969 г. във „Фридрих Енгелс” за първи път в страната се произвежда събирателна машина без лицензна документация и чужда помощ. Това е СЕМ – 101. От сложната апаратура обаче се изработва само нулевата серия, след което от Комитета за наука и технически прогрес спират производството й.
В зората на демокрацията пък, вече като Държавна фирма ,,Арсенал" (а по-късно и като еднолично акционерно дружество), към предприятието, в сътрудничество със специалисти от Института за
свръхтвърди материали – Киев, се открива завод за... синтетичен диамант.
Днес в продуктовата листа на завода вече няма леки автомобили, диаманти и дискови брани. Но все пак са минали 95 години, откакто предприятието съществува на територията на Казанлък, където е преместено от София по стратегически причини през 1924 г. с указ на цар Борис III и със Закон, приет от XXI-то Обикновено народно събрание. И както казват мъдреците: „всичко тече и нищо не остава". Освен спомените, разбира се...
