Нехайството и безхаберието у нас сринаха тотално базата й и дадоха зелена улица на опошляването й
Автор: Огнян Стамболиев
В началото на ХХ век в забележителната си книга „Светът от вчера” Стефан Цвайг писа, че нашата цивилизация е застрашена от унификация, уеднаквяване. Още тогава големият австрийски писател хуманист предупреди европейците, че скоро ще изгубят много от своите неповторими, уникални култури, че глобализацията и техническата революция ще променят завинаги и безвъзвратно света. Затова писа и немският философ Освалд Шпенглер в забележителния си труд „Залезът на Запада”.
Мисля, че и двамата велики мъже не са предполагали, че ще се появи и друга, не по-малка беда за нас, европейците – американската културна хегемония. Дълго преди нашите дни, през 1870 г. Флобер е написал: „Ще влезем в ерата на глупостта, на утилитаризма, милитаризма и американизма”. Това пророчество ни се случи.
И ако говорим за американизацията, наистина, след Втората световна война тя засегна чувствително западната част на континента, а след падането на Берлинската стена пострада и източната му половина. Но трябва да се подчертае, че въпреки това страните от Запада – от Португалия и Испания до Норвегия и Финландия – успяха до голяма степен да съхранят своята културна идентичност.
Но докато в бившите соцстрани, въпреки кризата и сътресенията, културата – в една или в друга степен – не отпадна като грижа на държавата, то у нас, в 13-вековна България, дала на света кирилицата, се случи тъкмо обратното – нехайството и безхаберието на правителствата и парламентите досега срина тотално базата й и даде зелена улица на американизацията. А от своя страна, тя нанесе и продължава да нанася непоправими щети на българската духовност.
Защото от Щатите, освен пародийния модел на т.нар. „американски начин на живот”, нахлу евтината масовата култура, откровеният кич, вместо истинското, стойностното изкуство.
И това стана преди всичко чрез засиления внос на филми от най- ниска проба: екшъни, трилъри, фентъзи и най-тъпи комедийки със заглавия от рода на: „Пич, къде ми е колата?”, „Скъпа, уголемих децата!” и „Ритник в г...”, които завладяха големия и малкия екран и почти изцяло пропъдиха европейското кино (българското в това време бе убито от държавата!).
Оказа се, че повечето от тези долнопробни продукции дори не се показват по кината в Америка, докато у нас те шестват триумфално, особено по националните телевизии и стотиците местни кабеларки.
В резултат на тази пошлост, заливаща младите от екрана, вече е нормално да видим на улицата дори малки момичета, които говорят цинизми, които се бият най-грубиянски и дори псуват на майка! Всички те са възпитани и до голяма степен от нашите силно американизирани телевизии.
Същото е положението и в радиоефира – грозни, кресливи американски шлагери се леят денонощно дори по БНР и известното с културните си претенции, амакар и без нито едно културно предаване.
И това е една съзнателна, системно и целеносочено провеждана антибългарска „културна” политика!
Повечето от нашите издателства вече задръстиха книжния пазар с американски книги (според данни от Съюза на преводачите в България те са близо 80 на сто!) – все „бестселъри”, а всъщност най-обикновени еднодневки.Театрите ни също се изкушават, макар и в по- алка степен, от всяка нова американска пиеса, определена от критиката в „театралния Олимп” Бродуей, като „най- най- “...
За щастие, американците все още не са завладели прекрасния свят на операта и на нашите музикални сцени продължават да звучат Верди, Моцарт и Пучини. Но това е напълно обяснимо – в Америка никога не е имало истинска, художествена, голяма музика.
И докато преди – особено от 50-те до края на 60-те години на миналия век) – усърдно се съветизирахме, но държавата все пак не забравяше и българското, националното и правеше програми, чествания, юбилеи и т.н. (да си спомним за 1300-годишнината и за ред други мащабни културни прояви, част от тях с международно признание), сега родното изкуство и култура са в немилост – на преден план е чуждото, преди всичко американското.
Затова нашите деца вече не искат да четат нито Вазов, нито Яворов, да слушат българска музика, а Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и Марин Големинов са им напълно непознати. Всъщност те са безчувствени и за прекрасната музика на Моцарт и Верди, на Чайковски и Пучини – дотолкова са загрубели сетивата им от диското, рапа, рока и чалгата, от американските екшъни и електронните игри.
Да, американската културна хегемония – като съществена и деструктивна част от процеса на глобализация – в България е вече факт, с който обаче като уважаваща се европейска нация (една от най-старите в света!), не би трябвало да се примирим.
Да припомним какво още пише Стефан Цвайг: „Америка е една гигантска грешка в човешката история. Дано тази „империя на злото” да се укроти и да отслабне, защото нито Европа, нито България се нуждаят от нея“.
