Представиха на кръгла маса в Ахтопол археологическите проучвания по Южното Черноморие и Странджа
Снимки: Авторът
09 Ноември 2019, Събота
Докладите разкриха каква е била първата тенджера под налягане, какви разломи заплашват със земетресения района, защо оловните щокове на котвите ерозират по-бързо и още много интересни факти
Автор: Диана Славчева
Петнадесетата по ред Кръгла маса на Сдружение „Черноморска Странджа", която тази събота, 9 ноември, се проведе в Ахтопол, бе организарана в памет на един от основателите на научния форум и негов основен двигател до смъртта си през август тази година - Пламен Крайски.
Събитието бе уважено от цяла плеяда видни наши учени, сред които проф. Иван Маразов, проф. Иван Илчев, член.-кор. от БАН Иван Гранитски, директорът на НИМ доц. Бони Петрунова, областният управител на Бургас Вълчо Чолаков, Аксиния Бутева - началник отдел „Културни ноаследство, музеи, изобраителни изкуства" към Министерството на културата, Лиляна Арсова - директор на Дирекция „Туристическа политика" при Министерството на туризма и депутати. Сред гостите бяха и кметовете на Созопол Тихомир Янакиев и на Малко Търново Илиян Янчев, както и бившият градоначалник на Ахтопол Бисер Колев.
Негово преосвещенство Агатополския епископ Йеротей извърши водосвет, след което бяха предстанени научните доклади и съобщения.
За проучванията на потъналото селище в залива пред устието на река Ропотамо, датирано от края на IV-то хилядолетие, разказа директорът на Центъра за подводна археология в Созопол д-р Калин Димитров.
Нови данни за градоустройството на морската врата на Черноморска Странджа - древната Аполония Понтика (дн. Созопол), представи директорът на созополския музей Димитър Недев, а доц. д-р Христо Прешленов от НАИМ разкри подробности около новите проучвания в Месамбрия (дн. Несебър) и в Националния археологически резерват „Деултум-Дебелт".
С изключително интересна презентация за ежедневния живот в малкия пристанищен град на нос Свети Атанас край Бяла вниманието на присъстващите прикова доц. д-р Валери Йотов. По-специално той говори за храната и винопроизводството в това селище, като се спря по-конкретно на две интересни находки - старинен глинен уред за приготвяне на ястия на пара, който в сферата на шегата публиката определи като първата тенджера под налягане, и на съд за претопляне на много популярния в древността ферментирал рибен сос, известен като гарум.
Директорът на Регионалния исторически музей в Бургас - д-р Милен Николов, презентира резултатите от проучванията на крепостта Русокастро, извършени в последните три години, както и какво показва анализът на намерените там кости от животни и риби.
Майор Дочо Николов от Военно-картографската служба даде примери как е представено Южното Чернморие в топографските карти, като най-първите образци, които показа, датираха от периода на Руско-турската освободителна война.
Археометричните изследвания на оловни щокове от колекцията „История на котвата" в Ахтопол, проведени от Анелия Николова и представени на кръглата маса, дадоха отговор на въпроса защо оловните щокове ерозират повече от другите напречници на котви.
Доц. д-р Александър Радулов от Института по геология при БАН разгледа каква е ролята на земетресенията в битието на населението на Черноморска Странджа. В края на своето експозе той успокои, че в района около Ахтопол не може да се очаква земен трус, по-силен от земетресението в Перник през 2012 г.
На финала на форума Людмила Кутиева презентира изложбата в Морското казино на Бургас „Риби и рибарство по Южното Черноморие".
В категории:
Новини
,
Археология