Целият град с плач изпраща до вечния му дом полк. Христо Велчев
Автор: Диана Славчева
„23 ноември. Обикновен сух и студен есенен ден. Всеки тича по работата си, както обикновено. Към 10 ч. преди обед някои граждани дочули гърмеж откъм Държавната военна фабрика. Но не обърнали внимание на него - такива се чуват от там почти всеки ден. По обед започна да се шушука, че нещо лошо е станало във фабриката, имало взрив и убити."
Случаят е от 1939 г. Мястото на действието е Казанлък. През 1924 г. Софийският арсенал е преобразуван в Държавна военна фабрика и е преместен в Казанлък. Днешен наследник на това предприятие е казанлъшкият завод „Арсенал".
Но какво точно се случва там преди 80 години. Подробности разкрива първата страница на бр. 366 на вестник „Искра". От нея става ясно, че при изпитателна стрелба във военната фабрика се е пръснала мина и са убити няколко човека.
Новината за трагедията се разнася като мълния из Града на розите и потапя в скръб всички казанлъчани - загиналите са доблестни и уважавани от всички военни специалисти: началникът на гарнизона и на фабриката полк. Христо Велчев; кап. Райно Райнович; поручик Димитър Митев; техникът Иван Вълков и фелдфебел Андрей Велчев.
На особена почит в града се е радвал полк. Христо Велчев. Родом от Елена, той прекарва 12 години в Казанлък, където е запомнен с бащинското си отношение към работниците във фабриката, както и към бедните деца и граждани. Той е бил председател на редица културно-просветни, благотворителни и спортни казанлъшки дружества. Негова е заслугата за издигането в Розалиума на паметника на падналите във войните казанлъчани.
За смъртта му са издадени около 30 некролога. Венците на погребението му са около 50. Изпратен е до вечния си дом от цялото гражданство с множество почести и внушителна траурна процесия, предвождана от всички свещеници от Казанлък и съседните села. Денят на погребението му е обявен за траурен.
„Преминал риска и изпитанията на две войни за обединението на българския народ и награден с всички военни ордени за храброст и за заслуги, той трябваше да пренесе в жертва живота си, давайки личен пример на своите подчинени как трябва да се работи чрез военна техника за спокойствието и безопасността на родината, която той беззаветно обичаше" - се изтъква в жалейката по повод кончината на полк. Велчев във в. „Искра" от тъжната есен на 1939 г.
