През вековете нетленните останки на първия епископ, служил на български език, са пръснати на много места по света
Автор: Десант
На 25 октомври почетохме паметта на св. Климент Охридски - един от последователите на светите братя Кирил и Методий и първи епископ, служил на български език.
Тялото на светеца се съхранява в църквата „Св. Пантелеймон” в Охрид, а главата – в храма на гръцкия манастир „Св. Йоан Предтеча" (известен като „Йоанис Продромос“, близо до град Верия).
През вековете мощите на св. Климент Охридски биват подложени на разделяне и постепенно са разпръснати на много места по света. Частици от тях се съхраняват в България – в столичния храм „Свети Седмочисленици”, в параклиса на Богословския факултет на Софийския университет и в храма „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив.
Според някои историци днес са публично известни и достъпни за поклонение само малки части от нетленните останки на св. Климент Охридски.
Във връзка с деня на светеца, сайтът Троян 21 публикува разказа на осмокласника от троянското СУ „Св. Климент Охридски“ Иван Зиновиев за още едно място, където има мощи на св. Климент. Информацията за това той получава от йеромонах Стефан от Троянския манастир.
Мощите са вградени в новата икона на св. Климент Охридски, поставена в църквата на Троянския манастир „Успение Богородично“. Тя е нарисувана и донесена в светата обител през 2016 г. по инициатива на игумена Велички епископ Сионий. Изработена е от известното иконографско ателие „Димчовски“ (с. Гостилица, Дряновско) при спазване на всички църковни изисквания и канони.
След пристигането й в манастира в нея е вградена частица от мощите на св. Климент Охридски, които са подарени на дядо Сионий през 1992 г. от игумена на гръцкия манастир „Св. Йоан Предтеча“, където се съхранява главата на св. Климент Охридски.
Иконата е направена в традициите на старобългарското иконографско изкуство, обкована е със сребро и позлати и са вградени множество полускъпоценни камъни и естествени перли.
Тя напомня много познатите от Второ българско царство икони, които са стояли в значими български храмове в Търново, Преслав, Несебър, София, Пловдив, Охрид и в други градове, които са имали важно църковно присъствие, добави игуменът.
