Преди близо сто години - през 1927 г., България е изнасяла 1 милион агнешки кожи. 20 процента от тях били чисто бели. Но за тях било заплащано с 60% по-малко заради един дребен на пръв поглед детайл - въведената по онова време в страната ни практика била при продажбата им агнетата да се маркират с различни цветове анилинови бои. Впоследствие багрилото попивало дълбоко във влакната на вълната и по никакъв начин не можело да бъде почистено и отстранено.
Именно това твърде обезценявало белите агнешки кожи, които иначе извънредно много се ценели на външния пазар, и особено на американския, където от тях се изработвали различни скъпи имитации на модни артикули.
В тази връзка, с приближаването на времето за колене на агнетата и приготвянето на кожите им за търговия, някогашният окръжен ветеринарен лекар на Казанлък - д-р Желев, припомня в бр. 135 на вестник „Казанлъшка искра" от февруари 1930 г. едно окръжно на отделение ветеринарно при Министерството на земеделието, насочено срещу боядисването на агнетата при продажбата им.
То вменява в дълг на ветеринарните и общински власти да отменят тази практика. Общинските кметове е следвало да разгласят чрез обявление и глашатаи, че боядисването на агнешките кожи е забранено.
В документа се изтъква, че, ако е необходимо да се постави някакъв знак на подготвените за продажба добичета, то би могло това да става на носа или ухото им.
„С изпълнението на тази наредба ще се спечели 60% от продажната цена на агнешките кожи, а това е от голямо значение за подобрение на българската валута" - обобщава в заключение д-р Желев.
