Той често се отбивал в хана на баба Гана. Имал скривалище в Мъглижкия манастир
Автор: Юлия Младенова, zakazanlak.bg
Още при първата си обиколка в българско Васил Левски има информация за разположението на българите в Казанлък. Той пристига в Новенската махала, заселена с български родове от опожарените подбалкански градове Копривщица, Клисура, Калофер и други.
Свещеник Георги Сеизов го води в хана на баба Гана – родолюбива българка, която със своя син Петьо Ганин стават основни и верни закрилници на Апостола. Това пише в своята трета книга за Апостола - „Васил Левски в Казанлъшката Розова долина”, д-р Косьо Зарев, историк, дългогодишен директор на ИМ „Искра”. Повече от 50 години той изследва делото на Апостола в Казанлъшко.
Според цитирано от него научно изследване, Левски най-малко шест пъти е отсядал в хана на баба Гана при своето пътуване до Сливен, Карлово, Шипка и обратно. При последното си идване в града, той оставя на ханджийката за съхранение неголяма кесия, в която има и една златна обеца. Поръчал й, когато при нея дойде човек и й покаже втората обеца, да му предаде кесията.
През пролетта на 1873 г. при нея наистина идва човек, който обаче й носи тежката вест, че Апостолът е обесен край София. Спазвайки заръката на Дякона, човекът взема кесията, но оставя на баба Гана двете обеци, които тя пази като скъп спомен до края на живота си.
След Освобождението ханът е преустроен в къща за живеене, а през 1935 г. е съборен. Днес паметна плоча напомня за хана, посрещал Дякона на Свободата по време на неговото идване в Казанлък.
Според изследването на д-р Зарев, публикувано в неговата книга, Левски и членовете на казанлъшкия революционен комитет заседават и в къщата на Илия Рашев, която се е намирала до Шипковата къща. Понякога събирането ставало в къщата на Петко Коев. Васил Левски е отсядал и в къщата на свещеник Стефан Бозов, намираща се до къщите на братя Папазови в Калпакчийската махала.
В Шипка Левски най-често отсядал в къщата на зографа Павел Попниколов и сина му - свещеник Никола Поппавлов, а самият революционен комитет е основан в къщата на Маньо Бояджиев.
В Енина пристанът на Дякона бил домът на учителя Петко Маналов, който се грижел и за библиотеката, превърнала се в основно място за събиране на оръжие, вестници и книги, носени от Матей Преображенски - Миткалото.
Скривалище на Апостола е устроено в килия в Мъглижкия манастир, която наскоро бе реставрирана и отворена за посещения.
В Габарево сподвижниците на Левски се събират в къщата на Стефан Радучев, в Турия – в къщите на отец Сава Иванов и на хаджи Христо Чарбаджийски. Верен сподвижник на Апостола в Долно Сахране става свещеник Слави Неделчев, председател на местния революционен комитет.
През 1973 година излиза първата книга на д-р Косьо Зарев „Васил Левски в Казанлъшкия край”. По това време нямало никъде хартия, но въпросът се решава – „Арсенал”, който по това време има собствена печатница, осигурява хартията и книгата излиза на бял свят. Разграбва се веднага.
Втората му книга е със заглавие „Сподвижници на Васил Левски в Казанлъшкия край”, издадена през 1997 г. във връзка със 160-годишнината от рождението на Васил Иванов Кунчев. В нея авторът публикува още по-пълни данни и доказателства за връзката на Васил Левски с отдадени на делото казанлъчани и родолюбци от околните населени места.
В третата си книга на историкът и ревностен изследовател на делото на Левски в Казанлъшкия край разкрива нови, много интересни факти, свързани с живота и дейността на Апостола на Свободата.
