Тъй наречената „македонска азбука” няма нищо общо с естественото възникване и развой на книжовните езици в Европа
Автор: Огнян Стамболиев
Наскоро бях в Кишинеу, столицата на Република Молдова за участие в литературен конгрес на Академията на науките в тази приятелска страна. Срещнах се с доста писатели, журналисти, интелектуалци. Убедих се, при това не за първи път, в тяхната огромна любов към родината – майка Румъния. Радваха се, бяха щастливи, че говорят свободно езика на великия национален поет романтик Михай Еминеску, че пишат на него, че се чувстват като истински румънци.
Въпреки че дълго време са били насилствено русифицирани и като част от Руската империя и като съветска република, че им е било втълпявано, че са отделен народ, нерумънски!, с отделен език („славянски с голям брой латински думи!” – това е било абсурдното твърдение на техния поробител Сталин, изпращал на лагер в Сибир несъгласните с него!).
И веднага се сетих, за нашите „братя отвъд Вардаро”, за това как от близо седем десетилетия непрекъснато ни хулят, как се отричат от своя корен, от своята история, от всичко българско, как ни наричат „татари”, „варвари”, „окупатори”. А когато имат нужда са готови да ни използват и искат български паспорти, заради ЕС!
Как нагло твърдят, че нямали нищо общо с България и нейната история, че били древен и благороден народ едва ли най- древният, още от... Сътворението.
Как превърнаха Скопие в един кичозен дисниленд с безброй паметници, конници, колонади, триумфални арки и фонтани, като израз на „древното си величие”! И как безжалостно рушат старите български паметници и гробове.
Как изтриват българските надписи по храмове и крепости, как си присвояват великите българи, родени в тази област. Макар това да не им пречи да искат български паспорти и да учат у нас, да приемат помощ от „варварската” държава.
Наскоро, заради политическите преговори, напрежението между Скопие и София се засили. БАН излезе с официално становище по повод „ Хартата за македонския език” на Академията в Македония. А накратко то звучи така: „Официалният език в Северна Македония е регионална норма на българския език.”
Тоест, диалектна форма. Според експертите от Института по български език към БАН, тезата за диалектното многообразие на „македонскиот jазик“ (с над „50 говори, кои го сочинуваат западното наречjе, jугоисточното наречjе, како и групата на северни говори) е „ напълно некоректна и подменя обективния факт, че тези говори са естествено продължение на диалектите на българския език на югозапад“.
Нашите учени са категорични, че: „говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика категорично показват, че по тези места никога не е имало компактно население, различно от българското, нито различен език от българския“.
Това може да се види съвсем ясно и в Българския академичен диалектен атлас. Според него особеностите на македонските диалекти се откриват и в западни, и в източни български говори – и те нямат нищо общо с географската област Македония.”
Да, Македония, както го знаят и децата, е просто една географска област, каквито са и останалите български области или провинции: Добруджа, Мизия, Тракия.
А чисто българският характер на нашия, Кирило-Методиевския език е бил доказан категорично по научен път още през първата половина на XIX век, когато в Европа се полагат основите на славянското езикознание като наука. Затова и в историята езикознанието по света няма учен, който да е използвал термин като „старомакедонски”, вместо старобългарски.
Знаем, че България дава писменост и култура на редица славянски и неславянски народи. Днес с българската кирилица си служат в 13 държави на Европа и Азия. Затова и великият руски учен академик Дмитрий Лихачов нарече България „Империя на духа”.
И още нещо: близо 40 на сто от лексикалния фонд на руския съвременен език е върху основата на нашия, старобългарския език. Но Москва все още не признава това. Нарича го „старославянски” или дори „руски”! Но това е друга тема...
Така че твърденията на скопската академия МАНУ за някакво „първенство са просто нелепи, комични! Тъй наречената „македонска азбука”, която е всъщност българска (с две-три буквени промени), която датира от средата на миналия век, просто няма нищо общо с естественото възникване и развой на книжовните езици в Европа.
Така на 2 август 1944 г., в края на войната, в манастира Свети Прохор Пчински в Южна Сърбия с политически декрет от Тито, президента- диктатор на изкуствено създадената с помощта на Сталин СФРЮ – Социалистическа федеративна република Югославия, на която вождът Йосиф Висарионович „подарява” (със съгласието на неговите послушници съветските граждани Димитров и Коларов!) тази изконна българска земя, се създава „македонската азбука” и се утвърждава „македонският книжовен език”.
Ето какво е казал един от членовете на тази комисия Георги Киселинов: „Литературният език го създават литераторите журналистите, а филолозите имат само да установят формите на езика. Но днес, ако искаме да заемем един диалект от нашия език като литературен език, нямаме излишно време да чакаме да се измисля този език. Ние сме изправени пред въпроса да имаме свой, небългарски литературен език, а не разполагаме с време и не можем да чакаме този език да го измислят поетите, книжовниците и журналистите“ .
Така започват своя път един изкуствено създаден език, който все още е недооформен, и една изкуствена азбука, всъщност, едно леко прекодиране на кирилицата, с промяна на няколко букви. И така вече осем десетилетия тази част от България се отчуждава насилствено от родината- майка, превръща се едва ли не в неин враг.
Да, Скопие отчаяно търси своята идентичност, тъй като е една изкуствено създадена нация, с изкуствен език, без собствена история.
В тази връзка бих попитал нашите издатели и преводачи, които публикуват творби на автори от този край, защо пишат “превод от македонски”, след като такъв език официално няма?!
