Това е единственото село в България, освен Правец, което е посетено от Дипломатическия корпус
Автор: Проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева
От 70-те години на XX в. първият партиен и държавен ръководител Тодор Живков започва да организира посещения на Дипломатическия корпус в различни окръжни градове. С времето делегациите стават все по-големи, събитията – все по-мащабни, а политическото им значение – все по-нарастващо.
Държавният глава е съпроводен от цялото правителство. С него пътуват посланици на десетки държави, акредитирани у нас, дипломати, представители на международни организации и чуждестранни журналисти. Българското ръководство се стреми да представи страната в най-добра светлина пред света. Иска да покаже най-хубавото в нея и най-големите й постижения.
През последното десетилетие на социализма гостуването на Корпуса започва да оставя трайни следи в паметта и в бита на населението, защото е предшествано от невиждано дотогава строителство. С предимство се осигуряват средства за благоустрояване, изграждат се значими търговски и културни обекти, правят се съвременни пътища. След дипломатите остават преобразени и представителни селища.
Във връзка с честванията на 1300-годишнината на България, на 19 и 20 юни 1981 г. Корпусът посещава Велико Търново. Преди обаче да покаже двореца на българските царе и Патриаршеската църква в крепостта Царевец, Тодор Живков води Дипломатическия корпус в Поликрайще, а после развежда гостите из учебния център „Боруш“ и Птицекомбината „Поликрайще“.
Селото единственото, освен Правец (родното място на някогашния първи партиен и държавен ръководител), на което е оказана честта да бъде лице на България и да приеме такива високи гости.
Посещението в Поликрайще като част от цялостната програма за представяне на Велико Търново, е събитие от държавно и международно значение. То е подготвено изключително старателно. В неговата организация е впрегната цялата партийна и държавна машина. Премислени са и най-малките подробности. Осигурени са екскурзоводи и преводачи. Журналисти и фотографи отразяват събитието.
Освен въпрос на престиж и международна известност, идването на Корпуса допринася и за благоустрояването на населеното място. Извършена е огромна по количество изключително качествена работа при невероятна организация. Изцяло е асфалтиран пътят от Велико Търново до Поликрайще и до Учебния център „Боруш” от Строително-монтажното управление (СМУ) „Пътни строежи“. За целта са положени 33 000 тона асфалтова смес. Само нейната стойност при цена около 100 лева на тон надхвърля 3 милиона лева. Почти изцяло тя е предназначена за Поликрайще.
Докато за участъка Велико Търново – Поликрайще са изразходвани 4500 тона асфалт, за пътя от Поликрайще до „Боруш“ (за два пъти по-малко разстояние) са хвърлени 28 500 тона (шест пъти повече асфалт). Сместа е подготвена от две асфалтови бази – в Русаля и в Камен.
Автокомбинатът във Велико Търново извършва огромни по обем земни работи за направа на пътни банкети от Поликрайще до „Боруш“. Отделно същите са оформяни с бригадири, осигурени от Общинския народен съвет. Ежедневно в продължение на един месец (от 11 май до 14 юни) са изпращани по 15 бригадира.
Районната пътна служба в Горна Оряховица почиства пътните окопи. Боядисани са еластични огради, парапети, пътни табели и знаци. Закупени са общо 1430 нови пътни знака по 48 лева на обща стойност 68 640 лева, значителна част от които са предназначени за пътя до Поликрайще.
Направени са шест изложбени халета, подредена е площадка „Кът на плодородието“, показваща изобилието от зеленчуци и плодове в селото, организирана е животновъдна изложба на открито и е отпечатана диплянка за историята на Учебния център „Боруш“.
Корпусът минава два пъти по цялата дължина на Поликрайще по главната му улица от гарата до стопанския двор с дължина 3 км, която е приведена в образцов вид. Освен асфалтирането и поставянето на маркировка и нови пътни знаци, по цялото й протежение са засадени храсти и са направени алеи с рози. Стотици поликрайщчани влагат доброволен труд и селото добива образцов изглед.
Изцяло са преобразени и дворовете на трите училища в селото. В тях са отрязани излишните клони на дърветата, оформени са по подходящ начин храстите, засадени розови градини, окосена е тревата, очертани са алеите в дворовете на училищата. Всичко е преметено, измито, блести от чистота. Това е огромен труд. Само дърветата са стотици. Измежду тях има тополи с височина по над 20-30 метра.
Подновен е спортният комплекс в централното училище, съоръженията в него, баскетболни кошове, мрежи, трапове за скокове, писти за спринт. Направена е нова маркировка. Игротеките в началните училища и спортните съоръжения в тях също са приведени в образцов вид.
Учителите, служителите и родителите работят заедно с майсторите. Пренасят камъни, бъркат бетон, цимент, носят елементите, помагат в поставянето им и след това ги боядисват. Те садят рози, окопават лехите, участват в подрязването на храстите и клоните на дърветата по главния път. Самият директор носи камъни, бърка бетон, вдига готовите елементи, а после ги боядисва.
Учениците също работят в градините, парковете и опитното поле на училището, което става най-образцовото в страната. В него има изградена географска площадка с образци на различни повърхнини, уреди за измерване на валежите, кът, в който се отглеждат различни декоративни птици и някои животни, зайчарник, цветна градина, образци на засяти различни земеделски култури, алеи с прекраснооформени декоративни храсти и фонтан.
Преди обяд на 19 юни 1981 г., петък в Поликрайще пристигат държавният глава Тодор Живков с Дипломатическия корпус, воден от неговия доайен Жилбер дьо Дардел (извънреден и пълномощен посланик на Конфередация Швейцария в България).
Делегацията включва още членовете на правителството: Гриша Филипов, Петър Младенов, Петър Танчев, Андрей Луканов, Димитър Станишев, Георги Караманев, Румен Сербезов, Александър Петков, Тончо Чакъров и други министри и заместник-министри.
Гостоприемното Поликрайще предлага на всички гости да разгледат неговите плодородни зеленчукови градини и те се вписват като четвърти обект на посещение, извън планираните три.
При пристигането си в учебния център „Боруш“ дипломатите са запознати подробно с развитието на селскостопанското производство в окръга, който осигурява тогава близо 6 на сто от селскостопанската продукция на страната.
Научават, че селището, в което се намират, и неговото население са допринесли най-много Великотърновски окръг да заеме първо място по производство на захарно цвекло и соя в страната, второ – по зеленчукопроизводство и хранително-вкусова промишленост и трето – по зърнопроизводство и животновъдството.
Средните добиви в Поликрайще за пшеницата достигат 600 кг от декар, а за царевицата – 800 кг. Запазеният архивен материал свидетелства, че те са разгледали най-внимателно нашите изложби на изобилието. Вярваме, че са получили най-вкусния обяд от местните специалитети, а след това с удивление са гледали нашите 1 милион пуйки в Птицекомбината „Поликрайще“.
Всичките гостуващи в селото държавни ръководители и най-висшите представители на над сто държави се спират, разглеждат Поликрайще, запечатват незабравими моменти за неговите модерни и образцово поддържани училища, комплекса „Езерото“, красивите ни домове, парковете, прилежащите му благоустроени обекти и богатото му землище.
През 1981 г. Поликрайще пред очите на дипломатите от цял свят разкрива облика на модерна и просперираща България и представя Родината ни с постиженията си, постигнати с труда на населението й.
Текстът е основан на извадки от книгата „ИЛЮСТРОВАНА ИСТОРИЯ НА ПОЛИКРАЙЩЕ“, Том I „ПРЕЗ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева
