Независимо от превратностите на Историята, от формата на държавно управление и обществено-политическия строй българското военно разузнаване е имало една мисия - да служи на своя народ и Отечеството си.
Служба „Военно разузнаване“
Преди 25 години 12 януари бе избран за Празник на българското военно разузнаване. На тази дата през 1908 г. е подписан указ за създаване на Разузнавателна секция към оперативното отделение на Щаба на армията.
Но историческото развитие на военноразузнавателната служба в България под различни наименования съществува още със сформирането на българската армия, особено след 1891 г., когато е съсредоточена в Учебното бюро към Министерството на войната.
Българско военно разузнаване е съществувало дори при забраната му по Ньойският диктат, под носа на професионалните шпиони от Съюзническата комисия.
Благодарение на твърдата позиция на ръководството му, то не бе напълно опустошено подобно Първо главно управление на МВР по време на националните предателства на държавно ниво след Десети ноември, приравнили разузнавачите с продажните доносници.
Тук ще прочетете само малка част от изпълнените с достойнство и чест златни страници от историята на институцията. Избрали сме истории, които не са известни на голяма част от българите, подвизи, гордост за всеки цивилизован народ, за всекш от нас. Ще прочетете истините за иначе фалшифицирани от политически недоразумения факти и събития.
1. Неизвестната Балканска война на разузнавачите
На първа линия в тайните военни игри по цял свят винаги са били военните аташета. Обикновено това са професионални разузнавачи. Такива са нашият военен аташе в Белград ротмистър Петър Ганчев и представителят ни в Цариград капитан Михайлов.
Младото българско военно разузнаване печели първи победи, вербувайки така наричаните на професионален език „агенти с влияние“ - чуждестранни военни аташета в Цариград, както и в Сърбия, консул в Одрин, италиански индустриалци в столицата на Османската империя.
На страниците на „Десант“ още преди две десетилетия разказахме за подвига на разузнавачи Ангел Пецев, изнесъл в кух бастун прекопирания план на непревземаемата Одринска крепост, отбранителните фортове, инженерните съоръжения, огневата мощ. Нашият текст „Подвигът на един разузнавач“ вече двадесет години се преписва от плагиати и графомани, един тарикат дори направи документален филм - факт, доказващ, че изданието ни се чете..
Но не бе само Ангел Пецев.
Младият бъдещ голям разузнавач Петър Амзел, владеещ до съвършенство турски език, артист, школуван в читалището на Търново, под прикритие на скитащ фокусник и панаирджийски певец обиколи всички военни съоръжения на крепостта и допълни сведенията.
Двадесетгодишният бъдеш политик Стойчо Мошанов, преоблечен като турски войник, също действаше в крепостта. Заслуга за битката при Одрин има и военният ни аташе във Виена майор Тантилов, дал ценни сведения освен за личния състав, още и за здравословното състояние на коменданта на крепостта Шукри паша.
Българските военни разузнавачи съобщават още през юли 1913 г., че Турция няма да спази Лондонския договор и ще иска да си възвъне загубената и предадена на България територия. Нещо повече - военният аташе в Берлин майор Ганчев докладва друга опасност: „Неискреността на Германия по въпроса за Одрин е очевидна. Ние не само ще загубим този град, нам ще бъдат отнети и земите на запад от Одрин“.
Българските политици са проваляли не само явните военни победи на армията ни, но и тези на тайната война.
2. Случаят Григор Преславски
Българските правителства в годините преди Първата световна война имаха възможността, ползвайки сведенията на военните разузнавачи, поне още в края на първата военна година, да предвидят на коя страна ще бъде победата. „Опитното око - пише военният историк генерал Атанас Христов - можеше още тогава да открие симптоми на поражение на Централните сили“.
Сведенията от военен характер течаха от Военното разузнаване към цар и правителство като от рог на изобилието, но властта не се интересуваше от тях. Тя си имаше други интереси. А още през 1914 г. военният аташе в Петербург майор Григор Преславски бе събрал пълна информация за състоянието, въоръжението, духа на руската армия.
Вместо данните да се ползват в наш интерес, по някакви свои съображения военният министър генерал Иван Фичев ги съобщава на австрийския военен аташе в София полковник Лакса. Той, от своя страна, съобщава всичко на Виена в шифрован доклад. Но руското разузнаване отдавна притежава шифъра.
Руският външен министър Сазонов веднага извиква българския пълномощен министър Михаил Маджаров. В негова защита като обективен и безпристрастен наблюдател се включва премиерът Васил Радославов, а след него и цар Фердинанд. Случаят е приключен, но той показва, че още преди войната политическата власт е против Съглашението.
Това се допълва от подобен скандал с военния аташе в Австро-Унгария подполковник Тантилов. В тази игра се включва и началник щаба на армията генерал Православ Тенев, който със специална заповед от 17 април 1915 г. по същество нарежда тотален шпионаж от военните аташета не само в страните, в които са акредитирани, но и в съседните.
Например в Париж майор Константин Николов отговаря и за Англия, Испания, Португалия, Мароко, Алжир и Тунис; в Берлин майор Коста Дочев за Белгия, Холандия и др.; в Рим майор Франц Червенков за Швейцария, Триполи и Албания; от Петербург се искат сведения дори за Япония (ДВИА, ф.23, оп.2, а.е.241).
Масовизирането, в която и да е област в живота, води до профаниране и тази заповед не донася никакви ползи.
В същото време руското разузнаване внедрява своя агентура. Един от шпионите е служител в нашата Разузнавателна секция - някой си майор Стойчев, вербуван от руския военен аташе полковник Татаринов. Руският военен изследовател Василий Каширин сочи и депутат от управляващата партия на Радославов, също платен шпионин на Татаринов. Той осведомява господаря си още на 6 август 1915 г., че България ще се включи във войната на страната на Централните сили след два месеца (ДВИА, ф.23, оп.2, а.е. 234).
3. Владимир Стойчев - висш пилотаж сред аристокрацията на Западна Европа
През 1931-1934 г. Владимир Стойчев, тогава майор, е военен аташе в Париж и Лондон. Чрез него Военното разузнаване записва изключителни успехи в събиране сведения не от кого да е, а от висши аристократи.
Демонстрирал бохемство, душа на компании, тънък познавач на марковите питиета, хазартен играч, ценител на женската красота, той тутакси е приет сред елита на двата града. Владеещ седем езика, в световно известния клуб „Летрие“ той черпи свръхтайни, за които световни секретни служби могат само да мечтаят.
Случаят Владимир Стойчев заслужава специално изследване, затова тук ще се задоволим само с този щрих, но не можем да пропуснем, че нашият разузнавач е единственият чужд агент, проникнал в обвеяния в мистерии Блечли парк, кошмарът за хитлеристкото разузнаване.
4. Неизвестните победи в тайната война с прехваления английски „Интелиджънс сървис“
Полковник Димитър Желязков е военен аташе в Турция (1940-1944 г.) и има изключителен принос с дейността си на професионален разузнавач. Една от задачите му е да „следи внимателно и непрекъснато англо-американската военна и политическа дейност в Близкия и Среден Изток и Средиземноморието“ (ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.539).
Междувременно започва голяма дезинформационна война с английското разузнаване.
През март 1940 г. един от най-високопоставените служители на Ми 6 генерал Уили Ван Катсъм прави опити да вербува военния ни аташе в Лондон Пеню Василев, без да е наясно, че това е очаквано от наша страна. Той се интересува от вътрешно политическата обстановка в страната, намеренията й във външната политика, особено за Гърция. Намеква за решаване териториални придобивки. И получава предвидената от наша страна дезинформация.
Но историята не свършва до тук.
От англичаните Василев научава за опасенията на Турция, че може да бъде нападната от СССР и Германия и разделена помежду им. Информацията е потвърдена по-късно от полковник Желязков.
Сред най-ценните сведения, които Пеню Василев предава, е и че „турската политика няма да претърпи промяна по отношение на България, въпреки натиска на Англия“.
На 24 февруари 1942 г. полковник Желязков докладва за предстоящо инфилтриране на агенти на Интелиджънс сървиз и обучени в Русия саботьори. Благодарение на военните разузнавачи РО предупреждава и правителството още в началото на ноември 1943 г. за предстоящи скорошни масови бомбардировки от англо-американската авиация.
Сред неизвестните победи на военното разузнаване е и установяване с пълни подробности на стратегията, състава и методите на работа на британското разузнаване на Балканите и всички професионални шпиони, под различни прикрития, като особено внимание е обърнато на слабостите им, за да може да бъдат използвани. Под пълен контрол на военни разузнавачи е изграденият в Цариград комитет за „революционно движение в България и осъществяването на акции за съпротивяване на реда“ (ДВИА, ф.23, оп.1, а.а.915).
Това, разбира се, са само няколко щриха. Печалното е, че почти всички, работили за България в неимоверно трудни и опасни условия, ще имат трагична съдба след Девети септември.
Най-изтъкнатият в бранша полковник Желязков, след кратък флирт с „народната власт“ ще бъде отстранен от разузнаването, ненавършил и 50 години. Генералите Ничо Георгиев и Кирил Попбожилов ще бъдат екзекутирани, полковник Кирил Киселечки - също. Десетки ще влязат в затворите или в лагерите...
5. Полковник Стефан Недев - неговата истинска история
За полковник Стефан Недев - началник на военното разузнаване от 23 април 1943 г. до 13 юни 1944 г., е писано много. Главно от политолози - исторически недоразумения. Бил рубладжия, продал България за съветско злато. Приписват му се всички смъртни грехове...
В действителност правени са опити да бъде вербуван за съветското разузнаване, още когато е бил дипломат в Букурещ, но както пише в спомените си, въпреки че му било предложено „висше офицерско звание в Червената армия, изявявайки се като български офицер и патриот“, отказва.
Стефан Недев е арестуван от СМЕРШ (Смерть шпионом) след Девети и месеци наред е разпитван за агентурата на германското, турското, английското и американско разузнаване на Балканите. Именно тайното му задържане го спасява от екзекутиране - предаден е на властта чак на 13 март 1945 г. (питам клеветниците - защо, ако Стефан Недев е бил съветски шпионин, ще търка половин година в непрекъснати разпити наровете на съветската тайна служба, настанила се на „Оборище“ 19?!).
По искане на СМЕРШ смъртната му присъда е заменена с 15 години затвор. На 3 декември 1969 г. Ангел Солаков иска от колегата си и негласен шеф Юрий Андропов - председател на КГБ, подробна справка за полковник Недев. В София са изпратени протоколите от разпитите.
Става ясно, че с него са се опитали да контактуват съветски разузнавачи в Букурещ, но след завършването си в България, той е преустановил всичко. Като началник на Военното разузнаване на страната е бил преди всичко българин и защитник на българската армия и държава, въпреки установените лоялни контакти с представителя на Абвера у нас Ото Делиус.
„Показанията на Недев - пише в специална справка сам Юрий Андропов - представляваха определен оперативен интерес за съветските разузнавателни органи при Съюзническата контролна комисия..." (Архив КОМДОС, М., ф.1, оп.10...).
В добавена през 1980 г. справка се уточнява, че съветските тайни служби са имали намерение да използват Недев за „оперативни мероприятия“, но са се отказали от идеята (ЦДА, ф.1-Б, оп.64, а.е. 638).
6. Разгадаването на плановете на Великите сили
В последните години усилено се пише за това колко щяла да цъфне и върже България, ако вместо съветски ботуш, в нея би бил стъпил любимият на всяко българско сърце английски чепик. Всичко това издава или некомпетентност, или недобросъвестност.
Доказателство е една широко известна, но тенденциозно пренебрегвана оценка на Военното разузнаване: „Англия ще държи България да бъде осакатена териториално и икономически до възможния минимум за сметка на Гърция и после Югославия, която смята за своя зона на влияние.
Америка държи за едно по-човешко и справедливо отношение... смятат, че не заслужаваме едно тежко и жестоко третиране затова, че безотговорни държавници са докарали българския народ до пропастта. Но Америка ще вземе страната на Англия при разглеждане на маловажни за нея въпроси.
Русия единствено засега се явява естествен, но мълчалив покровител и защитник на политологическите и териториални права..." (ДВИА, ф.22, оп.1, а.е. 232).
7. Петър Вранчев - към нов тотален шпионаж
Генерал-майор Петър Вранчев поема Военното разузнаване на 26 декември 1944 г. Той ще бъде негов началник до 17 април 1948 г. За тези близо три и половина години разузнаването ще запише незаличими шпионски победи.
По негово време военни разузнавачи (отначало 230 души) на всякакво ниво работят за добиване данни за Румъния, Германия, Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша, скандинавските държави. Особено внимание се отделя на Турция. Великобритания, САЩ, Близкия, Среден и Далечен Изток също влизат в обсега на внимание.
Специална секция следи Югославия. Подразделение се е концентрирало към Италия, Швейцария и Албания.
След изграждането на структури в Гърция, такива се организират и във Франция, Белгия, Холандия, Испания и Португалия.
8. Х 11. Войната на динозаврите
Една от най-големите загадки на тайните войни все още остава историята с организацията Х 11. Чрез вербувани агенти сред бившите легионерски среди Военното разузнаване внедрява своя агентура сред политическите емигранти в Турция, Австрия, Италия и Швейцария.
Историята и тук е толкова значима, че отново ще дадем само някой щрих.
Сред тях особено се откроява този с резидентът на Военното разузнаване полковник Стоян Заимов, който в Рим се свързва с бившия началник на „Обществена безопасност“ Павел Павлов. Той изявява готовност да разкрие имена на ръководители във висшите партийни среди, които преди Девети септември са работили за Дирекцията на полицията. Поради деликатността на случая Вранчев иска среща за разрешаване на проблема с Трайчо Костов, който отказва провеждане на операцията.
Сред акциите, които Х 11 предвижда, е внедряване агент в организацията на Иван Дочев, отвличане на Александър Цанков и др.
Много странно е самопредлагането на бивши легионерски величия за вярна служба на БКП, което е масово. Натискат се да помагат в преследване на горяни, сред които, макар да звучи невероятно, е, според споделяне пред мен и писано в непубликувани спомени на тогава военния разузнавач Кирил Косев: Стефан Бакърджиев (баща на мавзолейотрошачката Евгений Бакърджиев), както и много други.
9. Първата битка с ЦРУ
Нелегалното прехвърляне на диверсанти е характерно за първите години на Студената война. Военното разузнаване записва несметни победи по разкриването на агенти на гръцкото, турското и югославско разузнавания.
Една от първите големи операции на ЦРУ е срещу България - програма QKSTAIR BGCONVOY. Това е план за психологическа война и „създаване на съпротивителна организация в страната, способна на въоръжени нелегални действия“. Но всичко претърпява абсолютен провал (ДВИА, ф. 1391, оп. 1, а.е. 372).
Въпреки неуспеха, американците правят сериозни анализи и с поправяне на грешките пристъпват след години при операции срещу правителството на Мосадък в Иран (1953 г.) и на Арбенс в Гватемала (1954 г.).
10. Стълб от бляскави имена
Има разузнавачи нелегали, преминавали многократно в чужди държави, добили безценни сведения. Историята мълчи за тях.
Един от тия герои е Илия Динев - Странджата, който само в периода 1950-1955 г. преминава границата 20 пъти. Но не всички имат неговия талант, шанс, късмет.
В неравна битка загиват или безследно изчезват 18 български военни разузнавачи: подполковник Иван Галчев, майор Тодор Божиков, капитан Петър Петков, капитан Иван Дянков, ст. лейтенант Цанко Пенчев, лейтенант Илия Божиков, старшина Янко Янков, Марко Джунов, Петър Венков, Стефан Златев, Вангел Ингрев, Михаил Михайлов... Десетки са лежалите в затворите в Турция, Гърция и Югославия.
