През 1983 г. издателството на БЗНС отпечата във фантастичния за днес тираж 4000 бройки романизирана от мен биография на майор Асен Агов, един от убитите през април 1925 г.
Занесох няколко екземпляра в окръжната дружба Велико Търново. Главен тогава там беше Михаил Михайлов, много свестен човек. В минута на откровение първите, които започваше да псува, бяха комунистите от окръжно лъвче нагоре.
Носех, то се знае, 700 мл балантайн, луканка и като му започнахме...
По едно време бай Мишо вика: „Ти в Долна Оряховица ли си живееш“. Отвръщам: „да“, а той: „Еееей за малко, на косъм беше, това долнооряхочани големи хора щяхте да станете... Това Горна Оряховица нямаше да я има, хаха“. И обяснява.
Първият секретар на ОК на БКП Николай Цонев търси начин да свали звезди от небето пред ЦК. Той е нов, от две години има-няма, трябва да блесне. Дошъл до кокъла, след като Тодор Живков научил за разгулния живот на предишния, който с още четирима местни дерибеи се затваряли по заведенията със студентки и т.н.
И каква гениална мисъл дошла на ума на Цонев: ами да закрие от картата на България цял град от 40 000 жители със славно минало и блестящо индустриално настояще: най-голямата ж.п. разпределителна гара след централната в столицата, най-големия завод за захар в страната, летище до София, Варна и Бургас, перспектива - международно...
Свикано е съвещание на окръжния комитет. Според Цонев всички кметски дейности на Горна Оряховица се поемат от Велико Търново, Партията майка взема под крило авангарда, ликвидират се 28 управленчески структури, включително летището, няма нужда от него, остава само есграон и техник по благоустройството, да дава бележки...
Та така другари, в цялата страна вървят обединителни процеси, по три села в едно се превъщат, дайте пример да дадем за мащабно мислене.
„Аз бях на това съвещание - казва Мишо Михайлов, - но ние, земеделците, нямахме право да гласуваме... А комунистите от Стражица, Павликени, Свищов се скъсаха от радост неземна“.
Горнооряховчани никой не ги кани, уведомен е ЦК на БКП - там ръкопляскания, много оригинално.
По това време секретар на градския комитет в Горна Оряховица е Иван Дончев, кмет Николай Панайотов, казват им идеята като свършен факт.
Нено Събчев, глава на Отечествения фронт, среща Марин Гацов, лидер на местната дружба на БЗНС. Така и така, и от тебе няма вече нужда, аз си заминавам, ти си назначен на моето място. Утре в ЦК вземат решение по въпроса, само да го парафират де...
А сега!
Гацов е свестен човек: Как така България без Горна Оряховица, тия в Търново побъркаха ли се? Някога ни откраднаха мострения панаир, през 1949 г. бяхме окръжен град - административен център на околиите Габрово, Дряново, Севлиево, Велико Търново, Павликени и Елена... но пасаран!
И взема такси. Заедно с него са хората на Клуба на активните борци и профсъюза.
Рано заранта са пред БЗНС. Лидерът бил из страната с чуждестранни гости, ама ще му кажат.
Бегом при министъра на вътрешните работи. Димитър Стоянов побеснява: ония от Стражица ще ги кача на електрическите стълбове! Давайте с мене, докато не са се размърдали в Политбюро.
И право при Станко Тодоров. Той тогава е председател на Народното събрание, член на Политбюро. Така и така. Станко Тодоров ги успокоява и с Димитър Стоянов заминават на жертвоприношението.
В обедната емисия на радио София е прочетено: „Решение на ЦК на БКП - Горна Оряховица и селищната система остават независима държавна структура"...
Румънска сбирка от исторически документи е сред най-добрите доказателства че ВМРО беше българска организация!
От книгата (сбирка от документи) "Cadrilaterul. Politica bulgarilor fata de Romania. Otomanii" ("Четириъгълникът [тоест Южна Добруджа]. Политиката на България спрямо Румъния. Османците"), стр. 41
Това е том 10 от серията "Dezvaluiri. Fata necunoscuta a istoriei Romaniei" (Разкрития. Непознатото лице на историята на Румъния) с автор Mircea Valcu (Мирча Вълку), ISBN: 978-973-88703-9-0
[Бележка: Румънският "историк" е и с българско име, и с българско презиме (Mircea = Мирчо/Мирко/Мирче, Valcu = Вълчев/Вълков/Вълчов въпреки че е голям анти-българин (беше, понеже сега е мъртъв). Много смешен човек!]
За "соработката" между "етническо-македонските" революционери с българските такива от окупираната от Румънско Южна Добруджа. Как всъщност Др. Христо ТАТАРчев ["бугарин-татарин" но Христо Татарчев беше етнически македонец, според "историчарите"; друг пример КУМАНово, като и куманите бяха тюрки!], Протогеров и други "етнически македонци" бяха предали интересите на днешните (предимно анти-български настроени) "етнически македонци" и се интересуваха за борбата на техните "врагове" срещу Румъния, тоест за съпротивата на българите в Добруджа срещу Румънско.
Am doua zi la 1 Octombrie am fost acasa la dr., unde am avut intalnire cu urmatorii sefi revolutionari: V. PROTOGHEROF, presedintele comitetului, fost capitan in armata bulgara, Vasile Atanasof, Voivod din CUMANOVO, cu domiciliul la Osman-Pazar in Bulgaria; Tanea Nicolof din Melnik, Voivod; Cernopeief, Voivod vestit si Donciu, Voivod din Melnik. Cum ne-am intalnit toti acestia la Tatarcef, au sosit urmatoarele persoane din Quadrilater: 4 notabili din Balcik, 5 notabili din Dobrici, 2 notabili din Turtukaia, 3 notabili din Silistra.
Преводът ми от част от доклада на румънски шпионин, "инфилтриран"/просмукан сред българите:
Следващият ден, 1 октомври, отидох вкъщи на др. [Христо Татарчев] където съм се срещнал със следващите революционни вождове: В. Протогеров, председателят на Комитета, бивш капитан (или командир на рота) в българската армия, Васил Атанасов, войвода от Куманово който сега живее в България, в гр. Осман-Пазар, Таня (Таню) Николов от Мелник: войвода, Чернопеев - известен войвода и Дончо (Дончев?) - войвода от Мелник. Веднага след като се събрахме в дома на Татарчев, пристигаха следващите лица из Южна Добруджа: 4 официални лица [от български етнически произход, обаче които бяха официални лица във вече румънската Южна Добруджа, например: в администрацията и т.н.] от Балчик, 5 от Добрич, 2 от Тутракан и 3 от Силистра.
От доклада излиза че македонските българи от днешна Северна Македония оказа помощ на уж "враговете" им, добруджанските българи.
За Христо Татарчев северномакедонската википедиа казва че е бил етнически македонец и патриот (тоест: нито етнически българин, нито етнически македонец, предател на етническите македонци).
Цитати от страницата на тази википедиа за него:
https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B2
Македонија не е една колонија, која би можела да се третира на сфери на влијанија... македонскиот народ не може да трпи слични комбинации за делба на неговата родна земја.[7]
Македонија била и си останува култ на македонскиот народ, на неговата религија, род, јазик, на реликвиите на нејзините дедовци и прадедовци.[13]
Цитат от страницата на Александър/Александар Протогеров от северномакедонската википедиа:
https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2
По прашањата за автономија и независност на Македонија, одговара на д-р Христо Татарчев:
„Македонското прашање е бугарско прашање, затоа што Македонија во нејзиниот голем дел е населена со Бугари и јас сум од тие Бугари.".[6]
Целият тескт на доклада в оригинален език (румънски), тоест целият цитат от книгата на Вълку:
стр. 41
10/2. Directiunea Politiei si Sigurantei Generale
17 Octombrie 1913. Secret.
D-lui Director al Politiei si Sigurantei Generale
Achitandu-ma de insarcinarea ce ati binevoit a-mi da in Bulgaria, am onoare a va comunica rezultatul cercetarilor mele: in ziua de 28 Septembrie am fost in Rusciuk unde am intalnit pe inginerul Nicola Tufeccieff, inginer la atelierele pentru repararea locomotivelor C.F.B. din Rusciuk, membru marcant al Comitetului central revolutionar MACEDO-BULGAR din Sofia.
[...]
Acest Nicola Tufeccieff este frate cu Naum Tufeccieff, amestecat in afacerea vasului "Zora", naufragiat pe coastele romanesti, care era incarcat cu arme si cartuse destinate de comitetul revolutionar macedo-bulgar din Sofia, sa fie introduse in Dobrogea si distribuite populatiunei bulgare de acolo. In Rusciuk am mai intalnit pe Voivodul Gh. Ciausoff care mi-a spus ca se afla cu intreaga banda pe care o comanda in Rusciuk, unde asteapta ordine de la Sofia pentru a trece in Quadrilater spre a opera conform instructiunilor ce va primi.
El mi-a spus ca la Sistov se afla in asteptare tot in acest scop Voivodul Petco Spirof cu banda lui precum si Voivodul Ivan Pasata din BITOLIA, care lucreaza impreuna cu ceilalti doi. Toti acesti Voivozi mi-au spus ca pana la primavara se vor ocupa cu introducerea de arme si bombe in Quadrilater, cu depozitarea lor in locuri sigure, cu gasirea de gazde si apoi vor incepe sa opereze bandele. In ziua de 30 Septembrie am fost in Sofia si prima intalnire pe care am avut-o aci a fost cu D-r TATARCEF HRISTU, vicepresedintele comitetului central revolutionar MACEDO-BULGAR care m-a invitat la el acasa, spunandu-mi ca acolo va fi o adunare interesanta.
Am doua zi la 1 Octombrie am fost acasa la dr., unde am avut intalnire cu urmatorii sefi revolutionari: V. PROTOGHEROF, presedintele comitetului, fost capitan in armata bulgara, Vasile Atanasof, Voivod din CUMANOVO, cu domiciliul la Osman-Pazar in Bulgaria; Tanea Nicolof din Melnik, Voivod; Cernopeief, Voivod vestit si Donciu, Voivod din Melnik. Cum ne-am intalnit toti acestia la Tatarcef, au sosit urmatoarele persoane din Quadrilater: 4 notabili din Balcik, 5 notabili din Dobrici, 2 notabili din Turtukaia, 3 notabili din Silistra.
преводът на останалия текст:
10/2. Дирекция "Полиция и Държавна сигурност"
17 октомври 1913 г. Тайната.
Г-н директор на полицията и Държавната сигурност
Плащайки за задачата, която бихте ми дали в България, имам честта да съобщя резултатите от моето изследване: на 28 септември бях в Русчук (Русе), където се срещнах с инженер Никола ТУФЕКЧИЕВ, инженер в Б.Д.Ж. на Русчук, изтъкнат член на Централен македоно-български революционен комитет в София.
[...]
Това Никола ТУФЕКЧИЕВ е брат с Наум ТУФЕКЧИЕВ, смесен в корабния бизнес на "Зора", разбит по румънските брегове, натоварен с оръжия и патрони, предназначени за Македоно-българския революционен комитет в София, да бъдат въведени в Добруджа и да бъдат раздадени на българското население там.
В Русчук срещнах Войводата Георги (?) Чаушов/Чаушев, който ми каза, че е с цялата група, която е поръчал в Русчук, където чака заповеди от София да отидат в Южна Добруджа, за да действа според инструкциите, които ще получи.
Той ми каза, че в Свищов все още чака за тази цел Воевода Петко Спиров с групата си, както и Войвод Иван Пашата от Битолия, който работи заедно с другите двама. Всички тези Войводи ми казаха, че до пролетта ще се занимават с въвеждането на оръжия и бомби в Южна Добруджа, с тяхното съхранение на безопасни места, намиране на домакини и след това започване на работа на бандите. На 30 септември бях в София и първата среща, която имах с д-р ТАТАРЧЕВ ХРИСТО, вицепрезидент на Централния МАКЕДО-БЪЛГАРСКИ революционен комитет, който ме покани в дома си и ми каза, че ще има интересно събиране. ,
Имах втория ден на 1 октомври, където се срещнах със следните революционни шефове: В. ПРОТОГЕРОВ, председател на комисията, бивш капитан в българската армия, Васил Атанасов, войвода от КУМАНОВО, седалище в Осман-Пазар в България ; Таню/Таньо Николов от Мелник, Войвод; ЧЕРНОПЕЕВ, известен войвода, Дончев, воевод от Мелник. Както всички се срещнахме в ТАТАРЧЕВ от Южна Добруджа пристигнаха: 4 първенци от Балчик, 5 първенци от Добрич, 2 първенци от Тутракан, 3 първенци от Силистра.
https://www.librariaonline.ro/stiinte_umaniste/istorie/tratat/cadrilaterul_politica_bulgarilor_fata_de_romania_otomanii-mehedinti_mircea_valcu-p10019487
https://www.librarultau.ro/carte/cadrilaterul-politica-bulgarilor-fata-de-romania-otomanii--i22277
2
Частный кредит сейчас - нужны
27.02.2022 21:49:42
0
0
Выгодные кредиты - СМС кредит - легко и быстро- Частные кредиты
Срочный частный кредит - получите небанковский кредит на выгодных условиях
Частный кредит сейчас - нужны наличные деньги прямо сейчас? Проверять!
Последний шанс получить план постоянной компенсации вашего финансового дефицита (olgaelena0001@gmail.com)
Привет, Господь
Частные кредиты являются отличной альтернативой стандартным вариантам финансирования от банка или кредитной компании. Большим преимуществом этого решения является то, что шанс его получения очень высок и требует минимум формальностей. olgaelena0001@gmail.com
Этот тип кредита является последним средством для многих людей, особенно если у вас недостаточно кредитоспособности для получения банковского кредита. Это также возможность для должников и зарегистрированных должников и тех, кто хочет начать прибыльный проект: свяжитесь с нами по адресу: olgaelena0001@gmail.com
1
Колежки в ЕС ли?
22.02.2022 06:02:16
0
0
Румънско/Влашко и Бг. - колежки в ЕС ли?
1. За що премиерът на РСМ не упреква председателя Пендаровски за срещата му със сепаратистите от ОМО Илинден като тя е равна на саботаж на Договора на добросъседство, а и на "усилията" на Ковачевски за сближаване с България? Щом Ковачевски не се разграничава от действията и декларациите на Пендаровски може да се предположи че той е съгласен с него и не иска искрено сближаване с България, а само се прави че иска.
2. Из книгата: "La Dobroudja. Connaissance de la terre et de la pensee roumaines" (1938 г.) на страница 239 за езиковите особености на (късно)латинския език от древните каменни надписи в Добруджа, уж "пра-румънски език":
дава се пример за народнолатинска (къснолатинска) дума "segundum" вместо стандартната/литературната/класическата дума "secundum" (=втори). На румънски не е запазена подобна дума ("втори" се казва "al doilea/a doua") обаче (доколкото ми е известно, мога и да сгреша) ако беше запазена, думата би следвало да няма "-g-", а да запази първоначалното "-c-". Думи с "g" има в испански и португалски ("segundo"), така че наличието на "g" в тази дума може да означава че човекът който е изсекъл надписа беше роден в днешна/днешен Испания/Португал или че къснолатинският език на Добруджа не беше предшественик на румънски език, а на друг (днес изчезнал) романски език.
Цитира се къснолатински израз ("много важен") от бившия град Хистрия (гръцка колония, гръцки град-държава) който на автора му се струва че съдържал ясни белези, harakterni само za румънски език (тоест които не са налице в нито един друг романски език):
"segundum voluctatem testamenti" (="според волята на тестамента" или нещо подобно). Тук "segundum" не означава "второ", а "според". На румънски за превода на тази латинска дума има "potrivit" (дума с бг. произход, сродена с бг. "против") или "conform" (дума с латински произход, обаче заемка от 18-19. век, а не наследена пряко от латински език). Съгласната "g" в "segundum" не е белег на румънски език, напротив. Например латинската дума "lacus" - езеро - звучи "lac" на румънски, но "laGo" на испански/португалски). В книгата пише че объркването между "voluntas" (=воля) и "voluptas" (=наслада) се среща и в друга източна римска провинция (Паннония) обаче в онзи надпис пише "voluCtas" (а не "voluPtas), което е обратното на езиковата закономерност според която латинската група "ct" става "pt" в румънски. Тоест на латински "нощ" е "nox, noCtis", на румънски "noaPte", на латински "пряк"/"прав" е "direCtus", на румънски "drePt" и т.н. Щом "voluctas" е обратното на "voluptas", би могло да се предположи че става въпрос за хиперкоректност, езиково явление...
Гиперкорректность
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C
...тоест "пра-румънецът" "ваятел" на надписа се беше опитвал да отбягва народнолатинското (уж "пра-румънско") му произношение съдържащо "pt" (за което знаеше че не е правилно) и погрешно е заменил тази група съгласни и в думата "voluPtas".
Този израз обаче не принадлежа на къснолатински диалект който после да е станал румънски, понеже съгласната "g" в думата "segundum" на този израз "segundum voluctatem testamenti" е в разрез с румънски език.
По-нататък на стр. 241 пише че по надписите от Добруджа има и нови латински думи, тоест народнолатински думи и се дават примери:
"magistratus" (="magister"); "par, compar, convirginius" (="maritus" - съпруг), "tabla" (="mensa" - маса) и т.н.
Интересно е че за "съпруг" в румънски няма нито "par, compar, convirginius"), нито "maritus", а друга дума, наследена от латински, "sot" (от латинската дума "socius" която означава "асоцииран човек, другар"). Не изглежда вероятно в румънски език някога да е имало ново-появилите се в късно-латински думи "пар, компар" или "конвиргиниус" и после те да са били изоставени от "прарумънците" или "румънците", заедно с по-старата дума "маритус". В латински е имало и uxor ("съпруга"), и conjux (=най-често "съпруга", по-рядко "съпруг") които също отсъстват от румънски. "Съпруга" се казва "sotie" или "nevasta" (българо-славянска дума).
"Tabla" или "tabula" е по-нова дума в латински, като класическата е "mensa". Именно "mensa" е запазана в румънски под облик "masa" (от румънски тя е навлизала и в български), въпреки че "табула" (даже в народната форма "табла") присъства в латинските надписи на Добруджа. В италиански се казва "tavola", във френски "table", докато в испански и португалски "mesa".
Като че ли, къснолатински език от Добруджа няма нищо със (старо)румънски а произходът на румънски следва да се търси другаде, не в Добруджа, в други части на Римската Империя, в друг къснолатински диалект.
Италианската/френската дума са разбираеми, понеже днешните Италия и Франция бяха централните части на Римската Империя, като перифериите (Испания, Португалия, Румъния) са запазили по-старата дума "менса" в съответните й форми.
Това е явление на лингвистическа география.
Лингвистическая география
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F
