Едно от Вазовите безсмъртни произведения, които се изучават в училище, е „Дядо Йоцо гледа“. През 2005 г. на един висок рид край село Очин дол, извисяващ се над Искърското дефиле, е вдигнат внушителен паметник на главния герой от тази творба, като мястото масово се посещава от туристите. Но кой е слепият старец, вдъхновил Патриарха на българската литература да създаде разстърсващия си разказ.
Дядо Йордан Маринков Църнярски е живял в местноста Арто край с. Заселе, където са били разположени къщата му и кошарата с животните. В близост до кошарата на дядо Йоцо е скалата, наричана от местното население Злио камик, надвесена над Искъра, срещу края на осмия ж.п. тунел по посока Мездра.
Както повечето българи, живели по време на турското робство, животът на Йордан Църнярски никак не бил лек. Все още се помни драматичната история на неговият баща Маринко Църнярски, който е слугувал във Враца при един бей. За зла участ турският велможа харесал жената на Маринко и насила я взел в харема си.
За да защити честта си, Маринко убил бея и заедно с жена си побягнал към селото. По пътя ги настига изпратената след тях потеря и зверски ги погубват. Гробовете им се намират под една вековна бука в местността Гладна над Каличина бара в землището на днешното село Миланово.
Дядо Йордан Маринков ослепява след падане върху тила си по време на буря, докато бил със стадото си. Но дори и този тежък удар на съдбата не сломява духа на жилавия и буден планинец, който въпреки слепотата си с копнеж изживява новото време на следосвобожденска България.
Дядо Йордан доживява до 60-годишна възраст, когато една зимна утрин е открит на неговата любима скала, замръзнал с невиждащ взор, последно отправен към железницата.
Проекта за неговия паметник върху скалата над дефилето е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, а идеята е на Огнян Петров, родом от село Очин дол. Фигурата на слепия старезц е висока 5 метра. Изработена е от бял врачански камък, а Дядо Йоцо като жив е вперил незрящ поглед към железницата, която очаква да мине по линията София-Мездра.
