Те изпращат електрически импулси през дълги, подземни нишковидни структури, наречени хифи, подобно на начина, по който нервните клетки си предават информация при хората
Автор: Десант
Срити под опадалите листа в гората, гъбите минават за тихи организми, но според ново проучване те са доста комуникативни.
Математическият анализ на електрическите сигнали, които те си изпращат едни на други, идентифицира модели, които имат поразително структурно сходство с човешката реч.
Предишни изследвания показват, че гъбите изпращат електрически импулси през дълги, подземни нишковидни структури, наречени хифи, подобно на начина, по който нервните клетки си предават информация при хората.
Гъбите използват този електрически „език“, за да споделят информация за храна или наранявания с по-отдалечените части от системата си или със свързани с хифите партньори като дърветата.
Но дали тази електрическа активност наистина има общо с човешкия език?
За да проучи това, проф. Андрю Адамацки от лабораторията за нетрадиционни изчисления на Университета на Западна Англия в Бристол анализирал моделите на електрически скокове, генерирани от четири вида гъби - зимна припънка, ветрилка , omphalotus nidiformis (вид базидиева гъба, известна със своята луминесцентност) и гъба гъсеница.
Той вмъкнал малки микроелектроди в субстрати, колонизирани от тяхна мозайка от хифни нишки или техния мицел.
„Има много прилики в обработката на информация в живите субстрати от различните класове, семейства и видове. Просто бях любопитен да направя това сравнение“ - казва Адамацки.
Изследването, публикувано в Royal Society Open Science, установило, че електрическите скокове често се групират в поредица от активност, наподобяваща речник от до 50 думи, и че разпределението на тези „дължини на гъбичните думи“ съвпада много с това на човешките езици.
Ветрилките, които растат върху гниеща дървесина и чиито плодни тела са вълнообразни, приличащи на плътно натъпкани корали, генерират най-сложните „изречения“ от всички.
Най-вероятните причини за тези вълни от електрическа активност са, за да се поддържа целостта на гъбичките - подобно на вълците, които вият, за да поддържат целостта на глутницата - или да информират за новооткрити източници на атрактанти и репеленти на други части от техния мицел, предполага Адамцки.
„Има и друг вариант - просто да не казват нищо“, каза той. „Върховете на размножаващия се мицел са електрически заредени и следователно, когато преминават в двойка диференциални електроди, се отчита скок в потенциалната разлика.“
„Каквото и да представляват тези „пикови събития“, те никак не изглеждат случайни“, добавя той.
Въпреки тези открития, други учени биха искали да видят повече доказателства, преди да са готови да ги приемат като форма на език и общуване. Преди това в гъбичните мрежи са регистрирани други типове пулсиращо поведение, като например пулсиращо пренасяне на хранителни вещества.
„Това ново проучване открива ритмични модели в електрическите сигнали с честота, подобна на хранителните импулси, които по-рано открихме“, посочва Дан Бебър, доцент по бионауки в Университета на Ексетър и член на комитета за изследване на гъбичната биология на Британското микологично дружество.
„Макар и интересно, тълкуването на тези електрически импулси като език, изглежда донякъде прекалено ентусиазирано и ще изисква много повече изследвания и тестване на критични хипотези“ - категоричен е той.
