Бяхме решили още в началото на седмицата да посетим родителите ми през почивните дни. Те живееха все така в тяхната си къщурка в другия край на града, останали сам-сами, без задомените си вече деца.
Когато прекрачихме прага, мама веднага стана на крака да ни посрещне и поздрави. Усмихна се и изпрати мъжа ми навън да донесе наръч дърва за печката. Било Игнажден и трябвало да разръчка огъня, да му притури дърва, че така да се разгори животът и сполуката в този дом и занапред.
- Ти, щерко, си наша, а той е външния човек, той е Полазникът, затова нека да приклекне зад вратата в ъгъла на стаята и да кваца също като квачка, като изрече на няколко пъти: „ко-ко-ко“, че да ни се въдят пиленцата през годината.
Сред закачки и шеги мъжът ми изпълни заръката, а аз започнах да мяукам като коте, че да се вдигне по-голяма гълчава и смях в този ден. Пък мама запя с красивия си глас: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа, да си роди млад младенец, ой, Коледо, ти, Коледо!”
После тя обяви, че следващата година ще е богата, пълна с берекет, защото полазникът й бил много богат човек – както материално, така и душевно.
Докато похапваше от баницата с праз лук, сирене и ориз, чиито кори бяха точени и пекани от нея върху печката, та яденето ставаше много вкусно и засищащо, и пийвахме мътеница, повече позната с турската дума айрян, мама се върна назад в младостта си, за да ни разкаже една случка.
Било през т.нар. „Мръсни дни”, които започват от Игнажден и продължават чак до Коледа. Тя била още мома, а в комшиите й се наклала седенкья (диал. седянка, б.р.). Насъбрали се доста моми, та прели, плели, яли пуканки и печено на жар цвекло, пяли песни и не усетили кога станало полунощ. Тогава на вратата се почукало.
Спогледали се момите – всички си били в стаята и никоя не била излязла, че да си прави шега с тях. Без да дочака отговор, при тях влязъл непознат и млад ерген, голям хубавец. Приседнал той близо до огнището да се постопли и казал, че не е сам, а с брат си им дошъл на седянката.
След малко те зърнали и брат му, който скришно ги наблюдавал иззад вратата. Бил странно, чудновато облечен – ни като селянин, ни като гражданин. На врата си бил провесил няколко реда златни синджири, дето сияели, та се ужижали като жива жар около шията му. Уж се усмихвал срамежливо той, ала прикривал с една ръка устата си, сякаш не искал да му се видят едрите разкривени зъби.
Тогава Драга, песнопойката, се сетила за една стара песен, та я подхванала:
И тая ноч се преваля, сите са ора заспали.
Я бегай и ти, Яне, я легай!
Нещо надзърна на врата.
Я бегай, Яне, я легай!
Светли вериги на шия.
Я бегай, Яне, я легай!
Зуби му яки, железни.
Я бегай, Яне, я легай!
Че ми те дебне, изеде.
Я бегай, Яне, я легай!
Драга свършила песента и станала, за да притури дърва в огъня.
Тогава непознатият момък започнал да се върти неспокойно, не искал някой да минава зад гърба му, нито да се вглежда в него. Все по-начесто заподканял момите да си ходят, а той да тръгне с тях, че да ги изпрати, да се не боят в тъмнината.
- Хубав, хубав, ама непознат, ябанджия (остар. другоселец, б.р.)! – отказала му и Драга, и Юла, и Неда, и Станка...
Като чул това, брат му отведнъж го изоставил, като изчезнал, та никакъв ни се чул, ни видял.
А малката Върба минала полека отзаде на новодошлия, уж да разръчка огъня да гори по-хубаво, та видяла на тила на главата му дупка. Както държала ръжена и бъркала из жарта, грабнала малко парченце въглен и го метнала бързо точно в тази дупка.
Мигом момъкът станал целия на пихтия, та часком се пръснал и разпилял, щото не бил човек, а вапир (диал. вампир, б.р.), дух на умрял, дето се правел на човек. Нали света Богородица помолила Бога да извади грешницте от мъките на Ада точно преди Божич, та да ги пусне на земята, за да се поразходят и отпочинат.
Никоя от момите не си тръгнала от седянката в тази нощ. Полегнали всички една до друга върху черга, застлана върху рогозката, завили се отгоре с друга черга и така заспали. На сутринта, бодри и отпочинали добре, пристегнали вървите на опинците и радостно и спокойно се прибрали у дома си...
Оттогава съм запомнила, та знам, че в тези нощи се ляга навреме, не се окъснява ни по седенки, ни по попрелки.
Като свърши разказа си, мама стана и като сложи един дебел краищник от баницата с праз в торбичка, подаде ми я и на изпроводяк заръча пак да дойдем.
