Европейската прокуратура е извършила на 17 януари 25 претърсвания и други разследващи действия в шест страни. Акцията е насочена към предполагаема измама с ДДС на стойност най-малко 19 млн. евро, включваща мобилни телефони втора употреба, внесени от Хонконг, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и САЩ.
Разследването с кодово име „Концертина“, ръководено от европрокуратурата в германския град Мюнхен, се води в България, Германия, Италия, Малта, Нидерландия и Словения.
По време на обиските са иззети голям брой документи, електронни устройства и доказателства, както и 31 500 евро в брой и криптовалута на стойност около 40 000 евро. Няколко банкови сметки са замразени, като досега са иззети най-малко 88 000 евро.
Става въпрос за предполагаема престъпна схема, при която компании, базирани в няколко страни членки на ЕС, измамно прилагат намалено ДДС върху продажбата на мобилни телефони втора ръка, внесени от САЩ и други страни извън ЕС, за да увеличат незаконно своите печалби.
Обикновено, когато продава стоки втора употреба, купени от частни лица в ЕС или от продавачи, които вече са платили изцяло ДДС за такива артикули, препродаващият може да приложи т. нар. схема за „данъчно облагане на маржа“ при условията, посочени в приложимото право. В такива случаи препродаващият трябва да плати ДДС само върху маржа на печалбата, която прави (разликата между цената, платена за артикула, и цената, за която се продава), а не върху пълната продажна цена на артикула.
Подозира се обаче, че разследваните компании са приложили тази разпоредба неправомерно, начислявайки намален ДДС, когато е дължима пълната ставка. Подозренията за измама също така позволяват мобилните телефони да бъдат продавани на по-ниска пазарна цена, като по този начин е налице нелоялна конкуренция.
Според разследването между 2019 г. и 2022 г. четирима заподозрени са работили заедно за измама на българските, германските и словенските данъчни власти с дължимия ДДС за употребявани смартфони, внесени от САЩ и други страни, като са създали верига от компании, занимаващи се с привидно законна доставка на стоки в ЕС, в тристранни транзакции, освободени от ДДС до крайната дестинация.
От европрокуратурата са разбрали, че те са се възползвали от обстоятелството, че няколко национални органа са участвали по веригата от транзакции, за да прикрият съзнателно евентуалното преминаване към данъчно облагане на маржа - въпреки че знаят, че изискванията за прилагане на това данъчно облагане очевидно не са изпълнени.
Фирмите, замесени в предполагаемата измама, се намират в България, Германия и Словения и се управляват от четиримата разследвани. Компанията в Словения е купила смартфоните от компании в Хонконг, ОАЕ и САЩ, след което ги е продала на компанията в България. След това стоките са били продадени на разследваното дружество в Германия при ставка за маржа на ДДС. Същата ставка се е прилагала, когато стоките са били продавани на крайни клиенти в Италия, Финландия, Полша и Швеция.
Разследваните фирми са заподозрени в измами при плащането на ДДС в България, Германия и Словения, като щетите се оценяват на най-малко 19 млн. евро. Предполага се, че някои от незаконните печалби може да са били укрити в банкови сметки и активи в други страни членки.
Да не забравяме че Румъния от няколко десетилетия признава съществуването на македонското й малцинство, отделно от по-старо признатото бг,
също и русинското, отделно от по-старо признатото украинско.
Интересно е че Румъния е признала така "македонското" й национално малцинство, както и русинското през една и същата 2000 г.!
Напоследък Румъния е "убедила" Украйна (чрез изнудване с правото й на вето срещу украин. членство в ЕС и с прекратяве на помощ дадена срещу Русия) повече да не признае, тоест: да раз-признае молдовското й малцинство, въпреки че това е нарушение на човешки права и международно право като в Укр. има хора с молд. етническо самосъзнание.
Тоест, Румъния продължава да признае русинското й малцинство като различно от украинското, обаче на Укр. не й беше разрешено да продължи да признае молд. Й малцинство като отделно от румънското.
Тоест, Украйна сама си създава проблеми, като от сам нататък румънското й национално малцинство е по-многобройно (чрез сливане на етническите молдовци в етническите румънци), значи, и по-безобразно в исканията му насочени към Украйна.
Теоретично, проблеми ще има Украйна и с Молдова, поради раз-признаването на молдовското й малцинство, обаче мд. власти изглежда да са румънизирани, така че те няма да дадат Украйна под съд в международните съдилища.
Това че Тараклийският университет е станал клон на български университет, ако не сгреша, е резултат на липса на воля от страна на про-румънските молдовски власти повече да го финанцират!
Въпреки че тараклийските българи си плащат данъците в Молодва!
Защо тараклийските българи нямат етническо-териториална автономия в Молдова, за разлика от гагаузите? Защо тази дискриминация?
И всичко това се случва при положение че Бг. има право на вето относно членството на Молдова в ЕС!!!
Относно румънските учебници по "история", там пише че Бг. и Украйна "са" крадци на рум. изконни земи.
Русини су успели да се изборе за признање мањинског статуса (2000), што је изазвало реакцију украјинских чинилаца, који су 2003. године затражили од румунских државних власти да се одлука о признању русинске мањине повуче, те да се Русини поново подведу под Украјинце. Румунске државне власти нису усвојиле тај захтев.[4][5][6]
Asociaţia Macedonenilor din România – A.M.R., a fost înfiinţată în anul 2000 ca urmare a iniţiativei unui grup de macedoneni inimoşi.
Macedonenii sunt recunoscuţi ca minoritate naţională în România din anul 2000 [...]
Google Translate:
The Association of Macedonians from Romania - A.M.R., was founded in 2000 as a result of the initiative of a group of passionate Macedonians.
Macedonians are recognized as a national minority in Romania since 2000 [...]
