В 3 часа сутринта в последната неделя на този месец – 31 март, отново ще преместим часовниците с един час напред.
Въпреки че през 2021 г. в Европарламента се взе решение да се спре местенето на стрелките, това все още продължава, тъй като страните членки на ЕС още не са се договорили което точно време да остане – зимното или лятното.
В България смяната на времето е въведена преди точно 45 години с Постановление 6 на Министерсксия съвет от 26 януари 1979 г. Първоналачно това се е правило на 1 април и на 30 септември всяка година, но с ново постановление се решава лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.
Любопитен факт е, че лятното часово време е измислено още през 1784 г. на шега от един от „бащите“ на САЩ Бенджамин Франклин, докато е посланик на Съединените щати във Франция. Целта му е да осмее „мързеливите“ французи, така че да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина. В сатирично писмо до „Парижки вестник“ той предлага и да се въведе данък върху прозоречните щори, нормиране на свещите и сигнал за събуждане, подаван от артилерийски огън.
Един век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения – трябвало му допълнителна светлина през лятото, за да изучава насекомите.
Идеята възражда през 1907 г. английският строител Уилям Уилет, след като една сутрин забелязва, че прозорците са затворени, а завесите спуснати и хората още спят, въпреки прекрасното лятно утро.
Година по-късно канадският бизнесмен Джон Хюитсън организира петиция в Порт Артър в щата Онтарио и на 1 юли 1908 г. местният съвет разрешава на жителите да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро това става и в други канадски градове, а по-късно се въвежда и в много европейски страни, като първи това правят в Германия, последвана от Великобритания.
Междувременно до ден днешен текат дискусии дали въртенето на стрелките не вреди на здравето на хората, като все още специалистите не са единодушни в мнението си по въпроса.