Според данни от обществено проучване от миналия месец, 49% от българите подкрепят присъединяването към еврозоната
Автор: Десант
България отговаря на три от Маастрихтските критерии за присъединяване към еврозоната, но все още не изпълнява целите за устойчивост на цените. Това се посочва в новия доклад на Европейската комисия, който бе представен днес. Не е изпълнен единствено критерият за ценова стабилност.
Тези доклади се изготвят веднъж на две години, но всяка държава от ЕС има право да поиска допълнителна оценка.
„Очаквам до края годината страната ни да изпълни и този критерий и ще поискам извънредни конвергентни доклади от ЕЦБ и от ЕК и ще можем да покажем готовността си за присъединяване към еврозоната“. Това заяви министър-председателят Димитър Главчев в началото на днешното правителствено заседание.
„Днес приехме и Закона за въвеждане на еврото в България. Това е еднапрактическата подготовка за въвеждането на евровалутата у нас. Надявам се народните представители да приемат Закона най-скоро, за да бъде осигурена предвидимост за българските граждани, бизнеса и администрацията как да бъде въведено еврото, след приемането на България в еврозоната“, подчерта още премиерът.
Докладът на ЕК разглежда готовността на още пет държави, които имат правното задължение да се присъединят към еврозоната - Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Комисията уточнява, че никоя от посочените държави не е готова за въвеждане на еврото, както и че само България отговаря на всички изисквания без едно.
В съобщение на Еврокомисията са цитирани данни от обществено проучване от миналия месец, според които 49% от българите подкрепят присъединяването към еврозоната, 71% очакват това да се случи в близките пет години, 64% предвиждат въвеждането на еврото да доведе до повишаване на цените, а 44% имат очакване за положително въздействие от премахването на лева.
Няма древни, римски или пред-римски топоними от Северна/Южна Добруджа в румънски език които да са наследени пряко от латински език, всички са навлезли в румънски език чрез български, въпреки че румънците (уж) живеят в Добруджа непрекъснато от преди заселването на славяни и прабългари, тоест от времето на владичеството на Римската Империя върху Добруджа.
Harsova/Хыршова не произлиза пряко от латинската дума Carsium/Карсиум, Camena/Камена не произхожда пряко от латинското име Vicus Petra/Викус Петра (=Село Камък), старото име Darstor или Dristor/Дырстор или Дристор не произтича пряко от латинската дума Durostorum/Дуросторум и т.н.
За цялостна разлика от това, аромунският топоним Saruna/Саруна проилиза пряко от народния облик на латинското име на гр. Солун, тоест Salona/Салона (на литературен латински: Thessalonica/Тесалоника)
На румънски Солун се казва Salonic/Салоник.
Знае се че аромунците са се отделили от румънците през 10. век (или нещо подобно), така че пра-родината на румънците не е Добруджа, а твърде далече от тя, близко до гр. Солун.
Румънските "историци" обаче твърдят че аромуните са се отделили от уж заседналите румънци, като те са започват да скитят към юга на Балкански Полуостров, теост към Солун.
Тоест, според тях, "заседналите" румънци, обитавали Добруджа от преди българите не са били в състояние пряко да наследят топонимите от римляните, обаче аромуните пастири, тоест чергари са били в състояние да наследят пряко топонима Солун от римляните.
Едно от имената на аромуните в албански език даже е cobani, тоест пастири, понеже това беше главният им поминък в миналото.
"The Aromanians are known by different names, including Vlasi (Macedonian and Serbian), Vlahi (Greek), Ulahlar (Turkish), Vllehë or Çobani (Albanian)[...]"
Забележка: Това латинско име Salona (за Солун) е различно от древното латинско име Salona на днешния хърватски град Солин:
https://en.wikipedia.org/wiki/Salona
Цитат от книгата: La Dobroudja. Connaissance de la terre et de la pensee roumaines (написана от колектив автори от Румънската "Академия", 1938 г.)
Там пише:
“Les inscriptions latines de la Scythie Mineure nous revelent quelques mots nouveaux de la langue vulgaire: magistratus (=magister); par, compar, convirginius (=maritus); tabla (=mensa) […]”
В румънски език има прилагателно "maiastru"/маястру", дума която е пряко наследена от латинската "magister"/"магистер", обаче няма пряко наследена дума която да произхожда от латинската "magistratus"/"магистратус". Има съществително "magistrat"/"маджистрат", обаче тази дума не е пряко наследена от латински, а е късна заемка от френски език от 19. век, времето когато думи от латински и романски езици масово се заемат в румънски за да го пре-римлянизират и модернизират (понеже славянските заемки и заемки от други езици: гръцки, турски, унгарски бяха смятани за прекалено многобройни).
par, compar, convirginius = народнолатински "съпруг" = maritus на образован латински
На румънски обаче "съпруг" се казва soț, произлизащ от класически латински socius (=партньор, другар)
Също така на румънски "маса" се казва masa, а не tabla както е засвидетелствано в Малка Скития (=Добруджа). Тази дума "tabla" е на романски език, различен от румънския, сравнявайте с италианската tavola и френската table, (особено с френската).
На литературен латински език беше "tabula", а не "tabla". "Tabla" е на народен латински или на романски език, различен от румънския (днес изчезнал).
Българската дума "маса" произлиза от румънската "masa".
Изглежда че този народен латински език (тоест: късен латински) от надписите, открити в Добруджа не е пред-румънски език, понеже не отговаря на речника на румънски.
Значи румънците са дошли в Добруджа късно, от друг кът на бившата Римска Империя.
