Още не отговаряме на изискванията за въвеждане на еврото

Няма древни, римски или пред-римски топоними от Северна/Южна Добруджа в румънски език които да са наследени пряко от латински език, всички са навлезли в румънски език чрез български, въпреки че румънците (уж) живеят в Добруджа непрекъснато от преди заселването на славяни и прабългари, тоест от времето на владичеството на Римската Империя върху Добруджа.
Harsova/Хыршова не произлиза пряко от латинската дума Carsium/Карсиум, Camena/Камена не произхожда пряко от латинското име Vicus Petra/Викус Петра (=Село Камък), старото име Darstor или Dristor/Дырстор или Дристор не произтича пряко от латинската дума Durostorum/Дуросторум и т.н.
За цялостна разлика от това, аромунският топоним Saruna/Саруна проилиза пряко от народния облик на латинското име на гр. Солун, тоест Salona/Салона (на литературен латински: Thessalonica/Тесалоника)
На румънски Солун се казва Salonic/Салоник.
Знае се че аромунците са се отделили от румънците през 10. век (или нещо подобно), така че пра-родината на румънците не е Добруджа, а твърде далече от тя, близко до гр. Солун.
Румънските "историци" обаче твърдят че аромуните са се отделили от уж заседналите румънци, като те са започват да скитят към юга на Балкански Полуостров, теост към Солун.
Тоест, според тях, "заседналите" румънци, обитавали Добруджа от преди българите не са били в състояние пряко да наследят топонимите от римляните, обаче аромуните пастири, тоест чергари са били в състояние да наследят пряко топонима Солун от римляните.

Едно от имената на аромуните в албански език даже е cobani, тоест пастири, понеже това беше главният им поминък в миналото.

https://www.underware.nl/latin_plus/languages/aromanian

"The Aromanians are known by different names, including Vlasi (Macedonian and Serbian), Vlahi (Greek), Ulahlar (Turkish), Vllehë or Çobani (Albanian)[...]"

Забележка: Това латинско име Salona (за Солун) е различно от древното латинско име Salona на днешния хърватски град Солин:

https://en.wikipedia.org/wiki/Salona

Цитат от книгата: La Dobroudja. Connaissance de la terre et de la pensee roumaines (написана от колектив автори от Румънската "Академия", 1938 г.)
Там пише:
“Les inscriptions latines de la Scythie Mineure nous revelent quelques mots nouveaux de la langue vulgaire: magistratus (=magister); par, compar, convirginius (=maritus); tabla (=mensa) […]”

В румънски език има прилагателно "maiastru"/маястру", дума която е пряко наследена от латинската "magister"/"магистер", обаче няма пряко наследена дума която да произхожда от латинската "magistratus"/"магистратус". Има съществително "magistrat"/"маджистрат", обаче тази дума не е пряко наследена от латински, а е късна заемка от френски език от 19. век, времето когато думи от латински и романски езици масово се заемат в румънски за да го пре-римлянизират и модернизират (понеже славянските заемки и заемки от други езици: гръцки, турски, унгарски бяха смятани за прекалено многобройни).

par, compar, convirginius = народнолатински "съпруг" = maritus на образован латински
На румънски обаче "съпруг" се казва soț, произлизащ от класически латински socius (=партньор, другар)
Също така на румънски "маса" се казва masa, а не tabla както е засвидетелствано в Малка Скития (=Добруджа). Тази дума "tabla" е на романски език, различен от румънския, сравнявайте с италианската tavola и френската table, (особено с френската).
На литературен латински език беше "tabula", а не "tabla". "Tabla" е на народен латински или на романски език, различен от румънския (днес изчезнал).
Българската дума "маса" произлиза от румънската "masa".

https://zenon.dainst.org/Record/001613972/Details
maiastru
https://dexonline.ro/definitie/maiastru/definitii

Изглежда че този народен латински език (тоест: късен латински) от надписите, открити в Добруджа не е пред-румънски език, понеже не отговаря на речника на румънски.
Значи румънците са дошли в Добруджа късно, от друг кът на бившата Римска Империя.