Те допълват историята на това място с нови данни и находки
Автор: Десант
Приключиха подводните проучвания в залива Ченгене скеле до Бургас. Те бяха организирани от бургаския Регионален исторически музей и се извършиха от екип на Националния исторически музей под ръководството на проф. д-р Иван Христов.
Общо бяха изследвани 5 зони, разположени на различни места в залива.
Зона със стъклени съдове
Тук през 2020 и 2021 г се откриха десетки фрагменти от стъклени предмети. Установено е, че плитчината е на дълбочина -2 – -2,5 м, с площ от около 15 дка с каменисто дъно. Изказано е предположението, че е възможно стъклата да са изсипан товар от лодка или кораб по време на буря и силно вълнение, което допълнително е засилено от плитчината и стърчащите скали.
Вероятността останките на кораба, превозващ стъклените съдове, да е в близост до мястото на откриване на стъклените фрагменти е много голяма. Основание за тази хипотеза дават откритите под вода няколко фрагмента от железни котвени вериги и силно фрагментирани керамични съдове носещи белези на керамично производство най-общо за Късното средновековие и Възраждането.
До началото на тазгодишната подводна експедиция колекциите от стъклени находки от коментираната зона на Националния исторически музей и Регионалния исторически музей – Бургас включват 310 фрагментирани и цели съдове, които прилежно са описани и публикувани.
През юни 2024 г. са открити нови 112 цели и фрагментирани стъклени съдове. Успех на водолазния екип е локализирането на зоната с най-голяма концентрация на стъклени находки. Те се явяват важен извор на информация за слабо изследваната тема за потреблението, търговията и производството на стъкло на Балканите през Късноосманския период.
До този момент е предложена хипотезата, че съдове най-вероятно са произведени в работилница на остров Мурано, Венеция, през втората половина на XVI в. или началото на XVII в. Тук въпросът за точната датировка на стъклените предмети и вероятното корабокрушение остава открит, още повече че мястото около рифа не е допроучено.
Зона с концентрация на фрагменти от керамични съдове от Елинистическата епоха
Втората зона е маркирана при случайно откриване на керамично струпване западно от зоната със стъклата. Тя достига плитката част на западния бряг на залива и варира в дълбочина от 5 до 1,5 м. На площ от 100 кв. м. е открито керамично струпване с фрагменти от елинстически строителна и битова керамика. Сред находките се откроява малък оловен щок от римската епоха и каменна рибарска тежест.
Зона около нос Чироза
Тя е разположена източно от нос Чироза и обхваща площ приблизително от 400 кв. м. Подводните огледи са извършени при ниска видимост. Установен е голям нанос от пясък. За разлика от предишните проучвания, в зоната липсват находки с изключение на фрагменти от елинистическа строителна керамика и каменни бойни ядра.
Зона с късносредновековен пристан (скеля) Ченгене скеле
Основната скеля в залива Ченгене скеле е била разположена в югоизточния край на едноимения залив и на 1 км югозападно от днешното Рибарско селище. Този пристан е често коментиран в запазените писмени сведения на европейските дипломати от XVIII-XIX век. На сушата от тази зона започва местността Кюмюрлука – място от което преди 100-200 години са се товарели дървени въглища.
При огледа е открита концентрация на фрагменти от късноантични и средновековни амфори. От средновековните предмети са разпознати части от амфори тип III по Гюнсенин с датировка XII-XIII век.
Керамичните находки доказват установена хилядолетна традиция в усвояването на тази част от залива за товарно-разтоварни дейности.
Зона с Манастирско пристанище
За т. нар. манастирско пристанище срещу остров Св. Аанастасия на материка споменава Иван Карайотов. Според него средновековният метох „Свети Георги” се е намирал на нос Чукаля, в съседство с манастирското пристанище, обслужващо остров Света Анастасия.
Сведения по темата се откриват в ръкописа на бургаския възрожденец Стоян Шивачев от 1884 г. Той споменава, че „на изток то (Ченгене скеля) граничи с малкия борун Чокаля гдето е и манастирското малко пристанище и манастирския метох и кория.... В старо време този манастир бил много по-благосъстоятелен от сега и тогава освен множеството впрегатен и за подвоз едър добитък имал и малка една марина – малки и големи лодки и каици и много гости от риболовци, от които днес има още няколко“.
Но къде точно се е намирало това изнесено второ манастирско пристанище? Върху българската военна карта от 1907 г. източно от нос Чукалята е отбелязан пристан св. Анастасия. Морският подход към остров Св. Анастасия е ставал от малкото заливче Бухос разположено между нос Каремидар бурун и нос Чукалята. Заливът е защитен от север от нос Чукалята. Тук според Димитър Янчев (председател на рибарско сдружение „Морски сговор“) е бил изграден голям кладенец.
При подводен оглед в залива са намерени фрагменти от керамични съдове от XVIII-XIX век, както и части от късноантични амфори. Открити също така железeн рог от котва.
Проведените проучвания през лятото на 2024 г. допълват историята на залива Ченгене скеле с нови данни и находки. Очертава се изключително перспективна зона за подводни разкопки в югоизточната част на залива.
Новите находки ще бъдат експонирани в археологическия музей на Бургас след консервация от специалисти.
