Химнът на Родопите е „Бела съм, бела, юначе“ се ражда по времето на помохамеданчването в родопското село Мугла

Автор: Диана Славчева

Най-популярната родопска песен – не само по света и у нас, но и в необятното космическо пространство, е „Излел е Дельо хайдутин“. Но химнът на Родопите е „Бела съм, бела, юначе“.

Тази вълнуваща балада е родена в очарователното село Мугла. То е може би второто по височина село в България – намира се на 1500 м надморска височина. По-високо от него е разположено Орцево (1555 м). 

„Един бе Карлък останал...“ се пее в песента. Това е старото име на върха, наречен днес Орфей. Той е известен и като Широколъшки снежник („карлък“ на турски означава връх, на който първо се появява сняг пред зимата, т.е. „снежник“). Името на митичния певец му е дадено по предложение на смолянския, писател и пътешественик орфеистът Никола Гигов, зет на Николай хайтов. 

Връх Орфей е вторият по височина сред родопските първенци. Висок е 2188 м, но на практика това е най-високата точка в тази планина, на която може да стъпят туристите, тъй като най-високият връх Голям Перелик е само с 3 метра по-висок (2191 м), но е увенчан със секретна военна база, до която достъпът е забранен.



Легендата за написването на „Бела съм, бела, юначе“ е малко известна. В публикация в „Дума“ през 2012 г. родената в Мугла българска писателка Елена Алекова споделя как й е била разказана от съседката й Калнивица, преди жената да си отиде от този свят.

„Било по време на насилственото помохамеданчване. Разбрало се, че идат турци и момите на селото се скрили в една пещера на Карлък (вторият по големина връх от веригата на Перелик, под който някога и се намирало селото; през времената на мъка и кръв то се преместило в закътан дол, където е и досега).

Пазела ги стара жена, като от време на време им разрешавала да излизат за малко в гората. А там имало хайдути и войводата им се влюбил в едно девойче. Не издържало дълго юнашкото сърце и той помолил старата да му позволи среща с девойката.

Излязла тя от пещерата, лицето й покрито с чембер (в някои варианти на легендата, лицата на девойките били намазани със сажди, за да отблъскват турците и те да не посягат на честта им, б.а.).

Войводата помолил да открие лицето си, за да види бяла ли е, черна ли е... Тя дигнала чембера и запяла „Бяла съм, бяла, юначе...“.

Една песен, родена за вечността...

В категории: Добри Вести , Фолклор