Природозащитни организации алармират, че хидротехническо съоръжение „Турну Мъгуреле – Никопол“ (TMNHSA) застрашава оцеляването на есетровите риби
Европейската комисия добави стар, отречен още през 80-те години на миналия век, хидроенергиен проект за ВЕЦ на Дунав към списъка си с приоритетни инфраструктурни инвестиции, въпреки голямата опасност да навреди на общностите, икономиките и ценните екосистеми по течението на реката и да наруши директиви на ЕС.
Проектът за изграждане на хидротехническо съоръжение „Турну Мъгуреле – Никопол“ (TMNHSA) също така ще доведе до загуба на огромни суми от парите на данъкоплатците и ще подкопае финансираните от ЕС постижения в областта на опазването на околната среда.
И не на последно място, проектът ще застраши оцеляването на емблематични видове, като критично застрашените есетрови риби, достигнали до нас от времето на динозаврите.
Затова WWF, CEE Bankwatch Network и още 36 природозащитни организации от цяла Европа призовават вземащите решения в ЕС да използват мандата си, за да премахнат този вреден и икономически неоправдан проект от списъка с приоритети. Евродепутатите разполагат с броени дни до 24 септември, за да удължат общественото обсъждане и да дадат възможност на заинтересованите страни и граждани да научат повече за него.
Защо проектът е опасен?
Проектът, планиран за Долен Дунав в България и Румъния, заплашва да постави под риск големи площи обработваема земя и стотици населени места по протежение на 280-километров участък от реката. Очаква се язовирът да причини заливане и влошаване качеството на земеделски земи, домове и рибарници, което да засегне местни общности и в двете страни.
Проектът ще доведе до нужда от преместване на пристанищна и жилищна инфраструктура, ще наруши селскостопанското производство, рибарството, транспорта по вътрешните водни пътища и туризма, а също и може да създаде допълнителни рискове за атомната енергетика.
Освен това ще активизира десетки километри свлачища по българския бряг, което би било катастрофално за много населени места край реката. Именно това е била основната причина за отхвърлянето на проекта от българска страна през миналия век.
„Този проект, разработен преди повече от четиридесет години, не е намерил инвеститори поради огромните си разходи в сравнение с относително ниските енергийни печалби, както и поради огромното си въздействие върху околната среда. Той ще унищожи усилията за опазване на околната среда на стойност милиони евро, насочени към опазване на биоразнообразието и възстановяване на река Дунав“, коментира Катерина Раковска, старши експерт „Политики и биоразнообразие“ във WWF.
„Величествените есетри са символ на река Дунав и са част от Европейското природно наследство. Изграждането на този хидроенергиен център ще блокира миграционния им път и ще унищожи последните им места за хвърляне на хайвер. Това може да доведе до края на тези емблематични видове. Десетилетия усилия за опазване на околната среда ще бъдат изхвърлени зад борда, което би било изключително жалко“, алармира Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ във WWF.
Противоречие с политиките и законите на ЕС
Освен всички икономически, социални и екологични щети, които ще нанесе, проектът нарушава и ключови директиви от законодателството на ЕС. Сред тях са Директивата за местообитанията и Рамковата директива за водите, които имат за цел да приведат сладководните екосистеми в добро състояние и да предотвратят влошаването им. Този проект ще промени драстично хидрологията на Дунав, като нанесе необратими щети на естествените процеси в реката, твърдят WWF и Bankwatch.
Макар производството на енергия от възобновяеми източници като част от прехода към нисковъглеродна икономика да е важен приоритет на ЕС, все по-честите ниски нива на водата в Дунав ще намалят енергийната мощност на тази водноелектрическа централа.
Неправителствените организации смятат, че има много по-добри варианти от проекта TMNHSA, като вятърни и слънчеви електроцентрали, за които регионът предоставя достатъчно пространство извън зоните с високо биологично разнообразие.
„Енергията, произведена от тази водноелектрическа централа, не си заслужава цената на биоразнообразието, поминъка на общността или неспазването на разпоредбите на ЕС. Възобновяемата енергия трябва да се произвежда, без това да води до унищожаване на природни местообитания“, коментира Андрей Ралев, Bankwatch Network.
Време е за действие
WWF, Bankwatch и 36 други неправителствени организации призоваха Европейския парламент да поиска двумесечно удължаване на периода за обществено обсъждане на делегирания акт на Комисията, който включва проекта в Списъка на трансграничните проекти за възобновяема енергия (CB RES), допустими за финансиране от ЕС по програмата „Механизъм за свързване на Европа“.
Това удължаване ще позволи на Европейския парламент да оцени правилно въздействието на проекта. Ако то не се случи, делегираният акт ще бъде официално приет на 24 септември, което ще подкопае ангажимента на ЕС за опазване на биоразнообразието и устойчивостта на климата и ще създаде опасен прецедент за бъдещи инфраструктурни проекти.
Долен Дунав е сред горещите точки на биоразнообразието в Европа, където се срещат редки и защитени видове. Изграждането на язовирната стена на TMNHSA представлява критична заплаха за редица защитени територии по поречието на реката, както и за мигриращите риби като емблематичните дунавски есетри, които са на ръба на изчезването.
Проектът TMNHSA противоречи не само на директивите на ЕС в областта на околната среда, но и на целите на Закона на ЕС за възстановяване на природата, който цели до 2030 г. да бъдат възстановени поне 25 000 км свободно течащи реки. Вместо да допринесе за постигането на тази цел, проектът ще създаде постоянна бариера за миграцията на рибите и ще наруши основни екосистемни услуги, като контрол на наводненията и кръговрат на хранителните вещества, от които зависят местните общности.
Предложеният проект е в значителен конфликт със задълженията и целите, определени в Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, ратифицирана от Румъния и България. Това е ключов международен договор, насочен към опазване на биологичното разнообразие, осигуряване на устойчиво използване на неговите компоненти и насърчаване на справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от природните ресурси.
Сайта на Европейската комисия се посочва, че трансгранична инициатива между Румъния и България има за цел да използва хидроенергийния потенциал на река Дунав, като същевременно се фокусира „върху устойчивостта на околната среда и производството на възобновяема енергия“. Той щял да помогне за енергийната независимост на Европа и намаляване на потреблението на изкопаеми горива.
Очевидно обаче нещата не са толкова еднозначни и би следвало задълбочено да се обсъдят и негативните последици от такива инициативи.
