Аз обвинявам и няма да мълча!

Автор: Стоян Георгиев

„Аз обвинявам!” беше възкликнал великият френски писател Емил Зола по „делото Драйфус”, обвинявайки националното си правосъдие в пристрастие и несправедливост към един невинно обвинен в шпионаж офицер. „Не мога да мълча!” десет години по-късно бе написал Лев Толстой, възмутен от смъртното наказание в Русия. Истинските интелектуалци винаги са били „коректив и съвест на обществото”, както твърдеше Николай Хайтов.
Но как е днес у нас? Нихилизмът вече е взел такива застрашителни размери, че човек просто започва да се чуди откъде се появиха толкова интелектуално налудничави мутанти на научното и културното ни поле. Това явление, естествено, си има своята историческа подплата. В България всичко е наопаки и така си върви и досега. Като си представим, че страхливият ни цар Иван Шишман, който е оставил Търновград в ръцете на Патрирх Евтимий и е побягнал от столицата, че отявленият предател и васал на турците Крали Марко от Прилеп, който е бил един своеобразен еничар, са обезсмъртени от фолклорния ни епос, няма защо да се чудим на тези причудливи съвременни явления, които ни заливат с бясна сила отвсякъде. Хаджи Иванчо хаджи Пенчович подписа смъртната присъда на Васил Левски. След Освобождението Ганьо Сомов, търговец от Казанлък и прототип на едноименния Алеков герой, искаше от хронично бедния сатирик процент от авторовия му хонорар за безсмъртната му творба. „Патриот е душа дава за наука, за свобода, но не свойта душа, братя, а душата на народа” заклейми Ботев съвременните му отродители и „идиоти”.
Но днес положението е още по-плачевно оттогава. Наскоро в Червената къща „за култура и дебат” в София, както благовидно я наричат, се проведе един двудневен семинар за „Възродителния процес”( справка – предходния брой на в.“Десант“ -б.р.) от някаква псевдонаучна сган с титли и претенции, но без изключение напълно предателска към своя народ и сервилна към ДПС и към плащащите им от Анкара кукловоди. То не бяха щуротии, то не бяха гнусотии – от уж съборилата комунистическия режим „турска легална опозиция” (?!) до дитирамби за мъдрото „дуче”, за политическия гений, за послушкото и доносника на Държавна сигурност, за агента „Сава” Ахмед Доган – вечно подпийналото лице на турските тайни служби у нас. То не бяха злостни упреци към България, то не бяха сълзливите речи на Нери Терзиева и още по-сълзливите и фалшиви филмчета като „Гори, гори огънче”, „Откраднати очи”, „Технология на злото” и много, много други. Нито дума за жертвите на турския тероризъм у нас, нито сълзица за онези страдалци – жени и деца на гара Буново, които загинаха от „милосърдните борци за човешки права и свободи”, на които като върховна наглост беше издигната една „кървава чешма” в село Трънак за спомен на престъпното им деяние. Нито думица за потърпевшите, нито поклонение, нито разкаяние.
Като български писател, не мога да не съм възмутен от поведението на отродителната пасмина, накичила се с научни звания, скриващи кокошите им мозъци, но изцяло лишена от чувство за дълг към своя народ, да не говорим за доблест. Това се категории, непознати на тези отцеругатели. Аз ви обвинявам, дами и господа народни предатели! Обвинявам ви, че плюете върху костите на нашите мъченици за тридесет сребърника, подхвърлени ви от вашите господари като на помияри и бездомни псета? Аз ви обвинявам, че отново разпалвате етническа вражда между българи и турци, защото по друг начин вие не можете да съществувате. Кой иначе ще чете скучните ви и базплодни трудове? Нали трябва да си направите реклама или както вие го наричате „пиар”? Нали никой честен български труженик няма да ви обърне внимание, подобно на застаряваща куртизанка, защото той не ви хрантути, за да го неглижирате, пишейки вашите дълбокомислени глупости и псеводонаучни теории. Аз ви обвинявам, че овонихте въздуха на тази страна с вашето безхаберие, предателство и нагаждачество, с вашето явно майкопродавство. Вие нищо ново не ни казвате, нито показвате. За съжаление вие сте един негоден продукт на своето време, негови жалки герои. Но нека спомена само някои от вашите имена, за да ги запомни моят обругаван народ: Мая Грекова, Красимир Кънев, Деян Кюранов, д-р Алексей Кальонски, Михаил Иванов, Желю Желев, Михаил Груев, Даниела Горчева и т.н. Както се казва „името им е легион, защото са мнозина”.
Аз не мога да мълча, когато се преиначава тенденциозно и несправедливо родната ни история, за да служи тя на този или онзи задкулисен играч! Аз не мога да мълча, когато набедени българи отричат истината и се кланят на чужди господари, за да им угодят най-вече заради пари! Аз не мога да мълча, когато държавната власт толерира подобни семинари и измислени научни форуми! Аз не мога да мълча, когато т. нар Хелзинкски комитет е антибългарски по своята същност! Аз не мога да мълча, когато първият ни президент Желю Желев е и първият ни национален предател – той някога предаде не само своята партия, но и пръв призна една изконна българска земя като Македония за отделна държава. Аз не мога да мълча, когато другият ни президент Петър Стоянов искаше да замени кирилицата с латиница, а сегашният ни главнокомандващ Гоце ага даже ни тапоса за мандатоносител една незаконна етническа партия, наследница на терористична организация!
Кому палите тамян, безродници и отцеругатели? Кому се кланяте – на Бога или на Мамона, защото казано е във вечната книга: „Не можеш да бъдеш слуга на двама господари, защото единия ще обикнеш, а другия ще намразиш”. А истината е с Бога, защото Той е Истината, Пътят и Животът. И тъй като вие не сте с истината, явно е на кого слугувате и на кого продавате душите си за една паница леща като библейския Исав. Само, че и друго е писано в Божията книга: „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” А щом вие осквернявате бащините си кости, като бесновати безумци, дали душите на тези страдалци за българската свобода, принесени пред олтара на майка България, ще ви простят падението? Опомнете се, додето сте тук, на грешната ни земя, защото после ще бъде вече късно. На защо ви говоря всичко това – та вие не варвяте в нищо друго, освен в корема си и в златния телец. Заради такива като вас Шеншибар Али ще си преподава исляма с шапчица на главата, а ходжите ще спират мюсюлманчетата от светското ни образование. Заради такива като вас и като министър Даниел Вълчев, ще бъде поругаван християнския кръст в училищата ни. Заради такива като вас българските момичета ще ходят с панталони, наподобяващи турски шалвари и ще гледат по телевизията нескончаеми турски сериали, докато родителите им ще пустосват новините на турски език. Ами професорът от село Трън, в чиято съвест с трън да се завъртиш, няма какво да закачиш, „знаменитият” Людмил Георгиев, който нарече националистите ни „патриотари” и ни доказваше, че е нямало насилствено потурчване в Родопите, зомбирайки ни с някакави смешни и тъпи теории, на които би се изсмяло всяко дете, ходещо на училище? Ами авторката на чалга–текстове и настояща зам.министърка от ДПС Надежда Захариева, която така ни захаросваше етнокултурното балканско сътрудничество, че ти идва да се разплачеш от умиление или да полетиш като херувим. Ами г-н Андрей Райчев, това боботещо чудо на природата, комуто толкова много пречеше колът на баба Илийца от Вазовия разказ „Една българка”, какви ли не измислици наприказва срещу националните ни класици. Защо колът на баба Илийца пречи на този многознайко? Не ще и спор, че ако около този кол някоя полугола мома развяваше кълки и бюст, друга песен щеше да запее политическото синигерче. Но това, че от измъкването на този кол зависи живота на един Ботев четник, това за г-н Райчев изглежда няма никакво значение или, което е по-вероятно, умишлено се премълчава.
Вярно беше уловил всичко това големият наш писател Емилиян Станев. „Често се хвалим с нашата „толерантност” – споделя той, - а не забелязваме, че всъщност тя е чист нихилизъм и зад нея дреме склонност към денационализиране”.
Че имало кланета у нас – какво толкова. За това не бива да се говори. Че имало геноцид и терор – намяло е такова нещо. На българския народ петвековното робство просто му се е присънило. Че е имало кръвен данък и потурчване - мълчете („Добре сме си с турците, гледайте си кефа!”).
Важното е алъш-веришът на Данчо Ментата да върви. На другото – тури му пепел. И колкото и да се играе „Парникът” на Харолд Пинтър на сцената в Червената къща, която по-скоро би трябвало да си сложи един червен фенер отпред, а отвътре да се боядиса в жълто като всяка уважаваща себе си лудница, това котило на квазиинтелектуално мракобесие най-после трябва да бъде развенчано от българските патриоти, за да бъде сложен край на неговия вой срещу истината за нашия измъчен и съсипан народ.

В категории: Политика