Режат като за последно - дървесината отива за износ, паркет, въглища и в строителството, но кметът на Малко Търново Иван Иванов мисли, че няма нищо нередно
Избрали сте неподходящо време за снимки, гората се е разлистила и скрива поголовното изсичане. Елате наесен да видите голите баири, ще ви настръхнат косите. Както е тръгнало, скоро Странджа ще е спомен, тъжно нареждат малцината останали обитатели на обезлюдените български села Бяла вода, Калово, Заберново и Визица. Повалените трупи са осеяли целия път от Босна до Малко Търново, най-страшна е картината край Граматиково и Сливарово.
Стволове на 100-годишни дъбове, разпиляна дървесина от бук и бор са оформили зловеща стена от двете страни на шосето, в продължение на десетки километри. Това са трупите, приготвени за извозване. Навътре в гората има още стотици повалени дървета в очакване някой да ги изкупи. А половината от тях не са маркирани, установи проверката на „Десант“.
Работим за фирма „Дъбрава“, ама при нас всичко е редовно, обясняват двама цигани, тръгнали с каруца към катуна на секачите, скътан на метри от пътя между Граматиково и Сливарово. Мъж и жена са, дошли от котелското село Градец. Оплакват се, че чорбаджиите им дават само по 6 лева за нарязан кубик, а после продавали стоката на пункта за изкупуване в Босна по 240 лв. Циганите подпитват: „Ти какво дърво търсиш, како, каквото кажеш, такова ще ти насечем. И колкото кажеш.“
Дават ни да разберем, че не гледат за белязани дървета, очакват да договорим цената изгодно. „Ами горските навъртат ли се наоколо?“, питаме наивно ние. „А-а, те си гледат тяхната далавера, нас няма да тръгнат да закачат“, отговарят секачите.
Шум на резачки ни отбива при разклона за Калово. Бригада от Смолян трети ден проправя просека с дължина три километра – колкото е пътят от главното шосе до селото. В което, забележете, живеят не повече от 20-тина души. Работниците обясняват, че вековните дървета пречели на жиците на Енергото и местните се оплаквали от проблеми с тока.
„От вас научаваме, че край селото секат, токът ни си е редовен“, недоумяват обаче старците в Калово.
Бясна сеч се извършва в момента и в уникалната природна местност „Качул“ - в сърцето на Странджа. Само на няколко километра от тракийското светилище Индипасха, което се свързва заради девствения лес с легендите за Орфей. Тътенът на топорите, с които дървари окастрят клоните на прерязаните дъбове огласят целия район до параклиса „Света Богородица“.
Тръгнете по пътя за Индипасха и се обърнете към Кондолово – там се сече до голо. Няма маркирани, няма стари дървета, всичко минава през резачката, обяснява възрастен човек, дошъл да си налее вода от чешмата до църквичката. Дървесината, по думите му, отивала към базата за дървени въглища в Граматиково. „Горските си затварят очите. България стана държава от платени войници, полицаи и горски служители. Плащат им, за да мълчат, не да пазят! Ние треперим от страх утре да не утрепят нас, ако много приказваме. Ето, и това момче е вътре – в бизнеса е“, кимва дискретно с глава старецът към як мъж, който спира мощен джип наблизо. Възрастният човек бърза да отмине. А ние не смеем да вдигнем фотоапарата към мутрата, защото тя ни гледа заплашително – в гората сме.
Турските разсипници
Орхан, Али и Гюнсер - това са тримата ортаци, които от години държат жежнята край Граматиково. Те са хората, на които лесничеите продават общинските гори на Малко Търново. Орхан е от Асеновград, Али Кадир и Гюнсер са пришълци от Турция. Фирмата, с която легализирали бизнеса си у нас се казва „Орфи“. Обществена тайна в района е, че е свързана с ДПС.
Преди година от държавното лесничейство в Граматиково спипали турските натрапници със сто кубика немаркирана дървесина, но потулили скандала, защото получили депеша лично Джевдет Чакъров - да не закачат неговите хора, ако не искат да си ритат трудовите книжки. Местните са пропищели от Орхан и компания. След като за фирмата на чужденците се разчуло твърде много, те побързали да регистрират нова. В момента тя работи паралелно с „Орфи“, която никога не е спирала да се рекламира в интернет.
„Произвеждаме дървени въглища в регионите Странджа-Сакар, по 200 тона първокласни дървени въглища първо качество от дъб месечно. Предлагаме пакетирани дървени въглища, като пликовете са цветни с надпис, име на фирмата и баркод. За лоялните клиенти, при закупуване на голямо количество продукция ОРФИ предлага преференциални цени и отсъпки“, четем обява в сайта catalog.bg (за правописните грешки в нея не отговаряме).
В платеното съобщение обаче не се посочва, че методът, използван от разсипниците на странджанския лес за направа на дървени въглища е забранен от ЕС.
Самотният защитник
„Край Граматиково тези, които секат, са държавните горски стопанства и „Общински гори“, а дървесината продават на ония хора, дето са се окопали в Странджа. Получават заплати уж, за да пазят планината от посегателства, а лично я оголват и съсипват природата за турските пари. Проблемът е, че независимо от забраната на ЕС да се овъгляват трупите, хората на Орхан продължават да правят жижни или така наречените манги – замазват дърветата с кал и слама, палят ги и ги оставят дълго време да димят. Този начин трябваше да е премахнат на 1 януари 2008 година и за това отговаря министерството на околната среда и водите (чийто министър е покровителят на депесарската фирма „Орфи“ Джевдет Чакъров, бел.ред). Но по разбираеми причини това не е сторено“, казва изпълнителният директор на природен парк „Странджа“ Стефан Златаров.
Във всяко стопанство има между 10 и 15 платени стражари, които са въоръжени и разполагат с транспорт. Тяхната работа е да пазят целостта на горите, на дивеча, да преследват бракониерите и да спират незаконната сеч, обяснява Златаров. Заради зачестилите случаи на безнаказани нарушения, той от няколко години се опитва да си издейства 8 души на щат, които да вършат тази работа, но да са на подчинение на парковата дирекция. Писал е безброй докладни до Общинския съвет в Малко Търново, но до момента до гласуване на предложението му не се е стигнало. Всички са здраво оплетени в общи интереси и нечисти сделки и никой не иска да знаем какви ги вършат, добавя шефът на резервата с уникална флора и фауна.
Червеният кмет
„Първо си проверете информаторите. Когато ми казвате – хората говорят, аз искам от вас конкретни имена. Не се занимавам с въпроса за търговете за предоставяне право на ползване на дървесина, има си директор на дирекция „Общински гори“. Казва се Атанас Тянков, питайте него кой е спечелил конкурсите за изсичането“, каза кметът на Малко Търново Иван Иванов – управлява трети мандат с подкрепата на БСП. До голо не може да се сече по простата причина, че това е природен парк, категоричен беше той. След което ни посъветва да проверим на територията на кое лесничество се извършват беззаконията и да му съобщим.
„Ако някъде при нас се констатират нарушения, аз няма да сложа чадър над никого. Предупредил съм ги, че не искам да се правят глупости. Водих война да ги върна тези гори на общината и няма да позволя на някой нехранимайко в момента да си разиграва коня. Ще искам тотална проверка и лъснат ли гафове, човекът, който е виновен, директно си отива. А после да си отговаря пред полиция, пред Районната дирекция на горите“, каза убедително Иванов. Сякаш не знае, че верният му човек Атанас Тянков, който кара втори мандат на поста шеф на горите назначен лично от него, притежава две вили в началото на село Младежко, построени изцяло от дървен материал. От скъпоструващи дървени трупи е и мостчето, което води към красивите частни постройки, които се набиват като трън в очите на обикновените местни хора. Всъщност, в Малко Търново вече се говори, че започнат ли сериозни проверки в общинските гори, точно Тянков ще бъде изкупителната жертва - малкото бушонче, което ще гърми.
Той обаче няма как единствен да отговаря за това, че търговете за добив на дървесина от дълги години се печелят от едни и същи фирми - „Дъбрава“, „Брод“ и тази на едноличния търговец Георги Радичев. За последния се говори, че се ползва с протекциите на директора на държавното лесничейство в Звездец Димо Димов, затова му давали най-хубавите терени край пътя около землищата на Звездец и Малко Търново.
„Цялата сеч, дали е в общински или в държавни гори, се контролира от Районната дирекция по горите в Бургас. Ние като паркова дирекция нямаме такива правомощия. Знаем, че от община Малко Търново минават веднъж да маркират дърветата за изсичане, после повторно ги бележат, за да прикрият поголовната сеч. Тая пректика не е от вчера. Там стават големи безобразия, които няма кой да спре. Независимо, че всички говорим за горска мафия, която съсипва родните планини“, с огорчение коментира Стефан Златаров.
