...нашенци строят хотели върху останките от Аполония
26 Юни 2009, Петък
Миналата седмица Балканите отбелязаха две събития: гърците откриха супермузей на Акропола, а българите – суперхотели върху некропола на Аполония Понтийска в Созопол. Паралелът между тези факти отново ни хвърля в размисъл за това как се отнасяме към безценното ни историческо и археологическо богатство, което е имало нещастието да се съхрани до днес по нашите земи.
Гръцките факти "След много приключения, пречки и критики новият музей на Акропола е готов: символ на съвременна Гърция, която отдава почит към своите предци, дълг на една нация към нейното културно наследство", подчерта министърът на културата Антонис Самарас при представянето на музея пред журналисти. Създадена по проект на френско-швейцарския архитект Бернар Чуми, тази ултрамодерна постройка, поставена върху колони сред археологическите останки, впечатлява със своята геометрия.
Сградата, разположена на 300 метра от античния паметник и естествено осветена, предлага панорамна гледка към Партенона – един от най-посещаваните паметници в света и архитектурен шедьовър на класическата епоха от пети век преди нашата ера.
Автор: Диана Славчева
В този музей на три нива, висок 23 метра и разположен на площ 15 хил. кв. м, са изложени над 350 археологически останки и скулптури от Акропола, които досега бяха струпани в малък музей върху Свещената скала и чието прехвърляне бе предмет на гигантска операция от няколко месеца, която приключи през пролетта на 2008 г.
Кулминационната точка на архитектурното произведение е залата, посветена на Партенона, на третия етаж, "където естествената светлина е режисьорът и разкрива цветовете и обема на фризовете, на метопите и на фронтоните на храма", подчертава директорът на музея Димитрис Пантермалис. Тази знаменита зала има претенцията да отправи "рекламация" за връщането на фризовете от Партенона, наречени "мраморите на Елджин" по името на британския дипломат, който ги е откъртил от паметника на гръцката цивилизация.
Тези фризове се пазят в Британския музей в Лондон и Гърция води тежка битка за връщането им вече 30 години. "За първи път посетителят ще има поглед върху целия ансамбъл от фризове и ще осъзнае проблема за разпиляването на частите между Лондон и Атина", обяснява Пантермалис. Музеят, чието изграждане струва 130 млн. евро, има капацитет да посреща 10 хил. посетители дневно” (Франс прес).
Българските факти Прокуратурата разследва Националния институт за паметниците на културата (НИПК) заради съгласувателни разрешения за строителство, издадени в противоречие със закона. В материалите по делото влизат стотици разрешителни за строителство в некропола на Античния Созопол.
Говорителят на прокуратурата в Бургас Калина Чапкънова заяви пред БНР, че в последните три години са били издавани по 400-500 разрешения за строителство годишно, като 60% от тях са за терени в некропола на Аполония Понтийска. Разследването установило, че при строителните работи са разрушени множество археологически паметници на културата. "НИПК е бездействал по отношение на точно този археологически паметник, затова част от материалите по делото бяха отделени и изпратени на Софийската градска прокуратура", посочи тя.
Вече е определен наблюдаващ прокурор.
Директорът на НИПК Георги Угринов коментира, че обвиненията са абсурдни. "Институтът полага неимоверни усилия нещо да съхрани, за да бъде обвинен в рушене на паметници на културата", каза той. Угринов не отрече, че подчинената му институция съгласува проекти, изготвени от неговата съпруга за частни възложители. "От който ще да е правен този проект, ако е направен така, че той се съобразява с паметника на културата и го пази, аз мисля, че няма абсолютно никакъв проблем това нещо да се съгласува", заяви той.
Това не е първият случай, в който Угринов попада в центъра на скандал заедно със съпругата си Илка Дишлиева. Желаещи да строят и преди са се оплаквали, че е трябвало да използват услугите на фирмата на Дишлиева, за да бъдат проектите им одобрени.
В началото на миналата година проблемът бе поставен и пред министъра на културата Стефан Данаилов по време на парламентарен контрол. Тогава обаче той защити Угринов и отрече жена му да е имала проекти, свързани с НИПК. В културните среди обаче се коментира, че министърът и шефът на НИПК са близки, а синът на архитекта – Антон Угринов – е бил студент на Данаилов.
Към бедите, струпали се върху нещастния некропол, щрих добавят и наблюденията на един созополлия: « Плажнте заведения на Харманите нямат тоалетна, въпреки че някои от тях имат по 100-тина места. Гостите и персоналът се облекчават от погълнатите бири върху руините на древна Аполония. По-нататък на негнусливите ще споделя, че саркофазите се ползват за облекчаване и по голяма нужда – много са удобни и може би на зорлиите не боде като в храстите» (агенция Медиапул).
Казано от нас Грозно е, но ще го кажем и ще го напишем според прословутата ни народна поговорка «Кой ни сра в гащите?!». Ние много обичаме да се сравняваме с куцо и сакато и най-вече с комшиите. Много ни е удобно най-първом с гърците да го правим, защото и като територия и като население сме много еднакви. И винаги в миналото щастливо сме злорадствали, че гърците нямат природа, сиреч ние сме велики – природа, дал ни Господ в изобилие. Само че това остана в миналото. Показахме на цял свят, че сме майстори на бетона, заляхме си дал-господ-природата с бетон и сега вече не се хилим – гърците нямат природа – и ние нямаме... Само, че гърците имат история. Тупахме се мощно в гърдите – че ние да не сме по-назад! Я от тракийско време, я от римско, я средновековието – що нещо имаме. И по инерция грабнахме бетона и си заляхме историята.
А междувременно разните фактори и авторитети си траят (статията е редакционно приключена на 24 юни). Де го нашия симпатяга, министърът на културата Стефан Данаилов? Предиизборни ангажименти има завалията, пък и вече е хортувал в Народното събрание в защита на приятелчето си Угринов. Как да се обади! Де го и директорът на Националния ни исторически музей Божидар Димитров, дето все разправя, че е от Созопол? Зает е, казват. Докато гръцкият му колега откриваше световен музей за 130 млн. евро, наш Божидар скокна от БСП в ГЕРБ, да го издигнат за мажоритарен депутат от Бургас, сиреч, ще защитава историческото наследство в Созопол човекът, чак в парламента в София, не е шега работа...
Споделяме горестната въздишка на един от хилядите българи, изляли гнева си в интернет форумите тези дни: «А дава ли си всъщност някой сметка, че по този начин се убива тотално всякакъв интерес за туризъм, който излиза от рамките на сезонното лежане по пякъка? За какъв културен туризъм ще говорим, ако са били разрушени множество археологични паметници на културата? Нали се сещате, че никой няма да дойде да гледа новопостроени хотели и ресторанти?»
Сещаме се и Господ да ни е на помощ!
Не наядоха се гадовете мръсни....3 фирми??? Ха, хората по 1 не могат да си направят, тая 3 има - да не би 1 да фалира и да остане без парички милата ...Току виж нема с кво да плаща за извеждането на кучетата си..Е,е... Българийо, Българийо...
