Връзките на Левски със Странджа и Бургаско идват от няколко посоки. Първо, намеренията му да се заеме с едно широко и трудно дело – подготовка на всеобщо въстание в Българско. Второ, търсене на посредничества и запознанства с доверени съратници и хайдушки войводи. И в този смисъл непосредственото му участие като знаменосец в четата на Панайот Хитов през пролетта и лятото на 1867 година, в полза на бъдещите му стремления, е абсолютно полезно за него. Хитов само една година по-рано (1866 г.) с чета, в която е и Хаджи Димитър, преминава Дунав, през Ришки проход, Карнобатско, Айтоско, стига край Бургас, насочва се към Русокастро, Дебелт и навлиза в Странджа и Хасекията. Хитов пише: „Потънахме в Хасекията като в море!
Автор: Иван Бубалов
На една воденица близо до Малко Търново седяхме около десет деня. Воденичарят беше кръклисчанин (лозенградчанин). Той ни каза, че там върлували пет души турци с коне и много хора обрали по пътищата, но де да ги намери человек”... И без да се спираме на подробностите, според преданията Хитов още тогава установява познанства в Средецко и Лозенградско, които вероятно предава на Васил Левски при съвместната им обиколка година по-късно, през 1867 година. Тогава те бродят в Сливенско, Котленско и с. Ичера, стигат до Средец. Според преданието от Голямо Буково, запазено от внука на Никола Кирязов Сармуков (Сербеза, Бургас, ул. „Карлово” № 6 – Н. Коюмджиев), се твърди, че чрез Панайот Хитов Левски установява връзка с Коста Янов – Коюмджи Коста – златар от Буково, и с учителя от с. Бръшлян (Сармашик) Петър (Пею) Д. Киприлов от лозенградското село Пирок. За този случай и в с. Бръшлян е запазен споменът за нощуването на Левски в селото. Съвпаденията не носят случаен характер, тъй като са свързани с едни и същи лица, дълги години живели в народната памет, неизвестни едно за друго.
В Бръшлян Левски е доведен от с. Звездец, Малкотърновско, придружаван от Желю Недков, бръшлянченин, временно учителствувал в Звездец, и Никола Сармуков (Сербеза, по-късно комита от Преображенското въстание 1903 г.) от Г. Буково. Сармуков е бил осемнадесетгодишен младеж, чрез когото П. Хитов е осъществил връзката на Левски с Коюмджи Коста, който Хитов познавал от обиколката си в Средецко през 1866 г. В Бръшлян Левски се срещнал с Киприлов от Пирок, който бил тогава там учител (по-късно свещеник). Левски е отведен да нощува в къщата на Петко чорбаджи, тъй като е имал само една дъщеря – Рада, около петнадесетгодишна, която запазила спомена на Апостола и го предала на щерките си: Мара и Ирина Панайотови. Това сведение записах през 1965 година, баба Мара Панайотова беше на 93 години. Къщата на майка й Рада още е запазена в с. Бръшлян. В нея живя и почина (в 1988 г.) по-малкият им брат Панайот Димитров. Левски спал в одаичката откъм стълбището. Тя има две прозорчета и през пода таен вход (кепенец) за яхърите в приземния етаж, с изход през задния двор. На другия ден Сармуков се завърнал в Г. Буково, а Левски и Киприлов заминали за с. Чеглаик (сега в Турция). Вечерта отседнали у годеницата на Киприлов, Станка Кържова. Оттук про-дължили за Дерекьово-Пирок-Кара Хадър-Каваклия-Лозенград.
Последното пътуване на Левски през Странджа вероятно е станало през есента на 1872 година. Това са най-напрегнатите дни за Апостола, когато след залавянето на Д. Общи и пълните му признания турската власт е разпространила лика на Апостола и го търси под дърво и камък. Левски все по-често се завърта около Ловеч, за да окуражи незаловените, но издирвани съзаклятници от тамошния комитет. Ст. Заимов пише: „В тези разгоре-щени дни на шпионска хайка Левски се скиташе на юг от Балкана, бидейки предрешен ту в дрехите на козар, на дървар, ту в дрехите на опърпан светогорски монах” (вж. Ст. Заимов. В миналото, 1983, с. 230). През това време Левски посещава Пазарджик, Хасково, Чирпан, Стара и Нова Загора, а от 6 до 14 ноември е на няколко пъти в Сливен, Ичера, Котел, Ямбол. Предполага се тогава да е посетил Карнобат за втори път, тъй като познанствата и връзките му с карнобатлии (по спомените на Хитов) са още от 1867 година - когато четата на Хитов се намира около Сливен, в която е бил Никифор Н. Минков от Карнобат (вж. „Карнобатска правда”, бр. 2, 23 .І.1968 г.).
Примерите са от сериозни източници: съвременници и сподвижници, краеведски издания, писмени и устни предания, съхранени в народната памет. Всички те (макар и без исторически документ), затвърждават у нас убеждението, че когато Левски е пребивавал в Цариград (при удобен случай на отиване или завръщане), е преминавал през Бургас. Оттук веднъж се е насочвал към Странджа – селата на Малкотърновско и Средецко за Лозенград и Одрин. Друг път: през Айтос и Карнобат за Ямбол, Котел, Сливен и Стара Загора. А от документалното наследство категорично се доказват постоянните връзки на Левски с революционните комитети на последните четири града.
не разбрах какво общо има левски с бургас, освен паметника? но той е правен доста по-късно май. а това, че е идвал "насам", към странджа, което е недоказуемо - какво значение има? егати ти тъпотията. абе в този вестник няма ли читави редактори, че се пускат малоумия?
панайот хитов избягва с касата на централнтия комитет в русия, е тва е -българска му работа.
