На тези избори народът показа недвусмислено на самозабравилите се политически въжеиграчи, че му е дошло до гуша от престъпната и крадлива олигархия и по никакъв начин повече няма да я остави на власт.
Изненадите бяха не една и две и то в най-различни посоки.
Първо депесарските разбойници имаха наглостта най-после съвсем отявлено да разкрият на кого всъщност служат. Призивите им да се превземе „Булгаристан” на юруш, както преди шестотин години от варварските пълчища на Баязид Светкавицата, бяха дирижирани от най-висше държавно ниво в Анкара. Този факт не е нищо друго освен арогантна и недопустима намеса на една държава във вътрешните работи на друга. Но кога ли Турция е спазвала закона?
Автор: Стоян Георгиев
Дали през 1913 год., когато нахлу в българските земи, нарушавайки Лондонския мирен договор, изкла и прогони мирните жители от родните им места, дали през 1925 г., когато беше подписан Ангорския договор за обезщетение на същите тази клети изгнаници, неизпълнен и до днес, дали в по-ранни времена, когато султанските хатишерифи и хатихумаюни са били само едни голи постулати, една мъртва буква на закона, която никой не е спазвал – нито висшите сановнци, нито държавните чиновници и съдии, а най-малко пък башибозушките орди и черкезките главорези.
И сега в Турция бяха открити 123 избирателни секции, пак се нагледахме на изборен туризъм, както и на наглите фалшификации, целящи да подменят вота на българския народ. С мълчаливото и престъпно съдействие на „знаменития” ни външен министър Ивайло Калфин, известен със сервилността си и напълно антинационалното си поведение у нас и в чужбина. Един мистър „йес”, един мъжки вариант на г-жа Меглена Кунева.
И когато националистите от АТАКА протестираха на границата, те бяха обвинени, че разпалват етническо напрежение и че говорят с „езика на омразата”, а еничерската жандармерия беше изпратена да ги помете. Фокусът да се представя истината за депесарските мошеници за „език на омразата” го измисли неотдавна хитрецът Лютви Местан, този политически Настрадин Ходжа, за да хвърля прах в очите на неграмотните будали, гласуващи за незаконната му партийка, както и на някои още по-неграмотни журналисти, влюбени в розовата идея за световно братство и прогрес и обърнали взор към Големия брат, като слънчогледи към слънцето.
И тука се сещам за знаменитите думи на Захари Стоянов за народните борци: „те... неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме, с гъделичкане само да гледаме за умилостивяването на неговия поглед.”.
Като връх на всичко алкохоликът от Дръндар ни убеди, че наистина е Биг Брадърът в нашата политика и че дърпа конците на всичките кукли, които изведнъж – от Гоце ага до Бойко – изпищяха на умряло и се завайкаха като обезчестени девици. Само, че, както се казва, „след дъжд качулка”.
А според френския вестник „Монд” в края на политическия ни лабиринт ни очаква един „харизматичен минотавър”, който работи на принципа: „Умря циганката, дето ме хвалеше – нека сам се похваля”. От митологията знаем, че критският минотавър, получовек-полубик, е изяждал невинните младежи и девойки, които са били длъжни да му изпращат като кръвен данък победените атиняни на всеки девет години. Кого обаче ще изяде нашенският евентуален премиер, след като има само „кофти материал”? Неясното ни бъдеще ще го покаже.
Твърде подозрителни са изявленията му, че ще работи в пълен синхрон с президента, а също и увъртането на разни политически динозаври като „Мистър 10 %” Александър Божков около него.
Както и неотдавнашните му мечти за построяването на мюсюлмански център в София. Сладките приказки и обещания са едно, а съвсем друго са делата. Както го беше казал Хайтов: „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто – да го направиш”.
Или както е написано във вечната книга: „По делата им ще ги понаете”.
