Вместо да благодарят, че отново са в играта, родни политически кукли пробват хватката извиване на ръце „РЗС няма да подпише меморандум за сътрудничество със спечелилата изборите ГЕРБ”. „Макар, че синята коалиция обяви своята подкрепа за евентуално бъдещо правителство на Бойко Борисов, оттам имат известни резерви относно пакт за сътрудничество.”
Замисляли ли сте се какво, всъщност, се крие зад тези засукани заглавия на новини през изминалата седмица?
Автор: Веселин Максимов
Едно простичко обяснение защо хората у нас са омерзени от 90% от политиците. Заради тяхното двуличие, неясно говорене и извъртане във всеки възможен момент, заради личен политически келепирджилък.
Вместо да използват уникалния шанс, за поне осем години да пратят управлявалите до момента БСП и ДПС в глуха опозиция, (уж) парньорите и поддръжниците на новото правителство използват несигурния момент, за да намажат нещо и за себе си, надувайки хилави мускули пред прекаралия стотици часове във фитнеса Бойко Борисов.
Изскочилият с кресливо и натъртено говорене Яне Янев обяви, че няма да подпише меморандум, поддържа бъдещия кабинет, но ще преговаря само на лидерски начала. Вместо да благодари на хилядите българи, излезли до урните да гласуват за него, разчитайки на гръмките обещания за съд, присъда, решетки и карирани дрехи на омърсените с далавери, той, като обиграна родна политическа кукла (да не кажа другата дума) реши, че в седмицата на връчване на мандата, може да покаже (без)принципна ротация на телесни части на юг от гърба.
Самочувствие, основано на 10 представители в Народното събрание. Всичко си има обяснение, обаче. Това поведение не е чак неразбираемо за изминалия дълъг път бивш земеделец. То е изграждано в свръхинтересната зона на всички сегашни БЗНС- та, нямащи брой и чет, също както едновремешните соц ТКЗС- та.
Връх на всичко беше твърдението, че Генералът поканил на таен разговор за министерски стол РЗС с СМС. „Ние да не сме гаджета, да си пращаме СМС- и”, отсече навъсено Бойко пред една телевизия, с което засили предкабинетната веселба.
Ако мислите, че надуването на човека с натъртения говор и характерна физиономия е смешно и непонятно, любопитно е какво мнение имате за поведението на възкръсналия (да не повярваш как) за голямата игра Иван Костов. В нощта след изборите, той обидено погледна репортер, позволил си да му зададе въпроса „Ще искате ли за вашата коалиция министерски кресла?”
В настъпилото през изминалата седмица политическо сумтене, сините участваха със забележителна сила. Заговори се, че намекват на Бойко Борисов, че могат да участват в правителството му, с обещание за подкрепа от 15 гласа в Народното събрание. Вместо да седне и смирено да благодари на българите, че отново, след осем години се сетиха кой е той и гласуваха за него, Иван Костов също започна перчене на мускули. Всъщност, той отдавна е показал, че смята хората за априори длъжни да му вярват и да не се съмняват в него. Изискване, което за 2009 години е имал само Човека, вървял по вода, изцерявал болни, съживявал мъртви и хранил народа с два хляба и пет риби.
Усеща ли Костов тънкия момент, че се върна обратно на гърба на една идея, която народът използва, за да израви своето недоволство от досегашното си положение? Дава ли си ясна сметка, че ако още дълги години нямаше да има и минималния шанс да надигне глас за каквото и да било в управлението на страната? Едва ли.
Поведението на „Атака” в случая е уместно. От ясно заявената позиция „подкрепяме това правителство, защото е дясно и против досегашното управление” няма отстъпване. Което показва сигурност и предсказуемост. Същото заяви и Бойко Борисов – „Няма да ми извиват ръцете и да говорят за „кабинет на малцинството!” 116 от ГЕРБ и 21 от „Атака” е достатъчно стабилно мнозинство в парламента!” Вярно, че прилича на контраудар на сините и РЗС, но, нали уж политиката била „изкуство на възможното”, както гласи отколешното клише.
Кой на кого е пращал СМС, кой кого е приканвал за преговори в потайни доби и как ще изглежда крайният вариант за ново правителство, ще разберем съвсем скоро. Обаче, приятно е, някак си, да знаем, че съвременният начин за общуване по телефона с кратки текстови съобщения е ясен на днешните политици.
Друг е въпросът дали е по-подходящ между гаджета или държавни мъже.
*Аналогията с „момичета на повикване” е напълно случайна!
