Общинският съвет в Бургас: Кула от яздещи се един друг мошеници
Стойновски на сцената на Операта, доказа, че е добър театрал пред публика, дори и Чакринов може да му завиди
15 Май 2009, Петък
Измъкнати от талаша клоуни и бърборковци изяждат времето за съдбовните решения В едно свое стихотворение нашият класик Пенчо Славейков беше определил отечеството ни като „опък край”. И безусловно е бил прав. Това негово твърдение се повтаря с неотклонна цикличност особено ярко в нашия политически живот.
Автор: Стоян Георгиев, автор и водещ на предаването „Без маска“ по СКАТ тв
В родния ни Бургас, известен с умиращия си и все по-уверено убиван от бездарието театър, театър, в който могат да се видят всякакви блудкави петокачествени пиеси, както и хибридни форми между класически творби и съвременна халтура, яростни псувни и словесни шаради, възмутителни дори за чалгаджийското съсловие, обръгнало на всякакъв жаргон и словоблудство, театралното изкуство възкръсва на съвсем неочаквана за него сцена, с непредвидим сценарий и със съвсем непредсказуеми „артисти”, дегизирани като общински съветници.
Клоунадата започна успешно още с избирането на председател на Общинския съвет през януари - с теглене на жребий, сякаш ставаше дума за някакво състезание от рода на „Тука има – тука нема“, а не за сериозна работа в служба на обществото. Новоизбраната общинска звезда Снежина Маджарова, започна да работи с явно пристрастие към определени лица, с очевадна некомпетентност и с абсолютно безхаберие. Като връх на всичко, затова, че беше „измъкната от талаша” благодарение на партия АТАКА, според цветистия израз на Валентин Касабов, тя имаше наглостта да поиска увеличение на заплащането си за своята некадърност, с което само доказа, че за общинарите от ГЕРБ Общинския съвет е само една дойна крава, място за уреждане на лични сделки и интереси, но в никакъв случай отговорна институция. Бургазлии така и ще си останат с излъганите надежди за професионално и адекватно отношение на своите избранници към многобройните проблеми на града ни.
Госпожа Маджарова води мудно заседанията, без всякакъв предварителен план, а от време на време в залата се разиграват такива спектакли, че дори най-добрите комедиографи, като Молиер и Гогол, биха им завидели, а господин Чакринов би могъл поне малко да се поучи. Тъкмо когато трябва да се реши нещо съдбовно, като например прекарването на петролопровод или събарянето на незаконна зеленчукова борса, току-виж на сцената се появява един и същ клоун и започва да разсъждава за цвета на чорапите си или за козметичното въздействие на своето слово, или други подобни щуротии. При това този клоун съвсем не е безобиден. Той например ще превърне морския бряг в клоака, ще срути паметник на възрожденската ни архитектура като Ефендиевата къща, който днес може да се види само в един от музикалните видоеклипове на Тони Димитрова, после ще вземе да събира незаконно наем от централен бургаски площад, превърнат в паркинг, ще извърши няколко финансови машинации около хлебозавода, ощетявайки общината със 700 000 лева и т.н., и т.н. Всеки буден бургазлия ще се досети, че става дума за бореца за „правдини” и пари, за общинското кречетало, за неизменния бърборко, комуто госпожа Маджарова доста охотно дава думата, за един концесионер на плажната ивица с вакло име - млада издънка на старата номенклатура, надеждно филизче върху мощния дъб на все още управляващите и доразсипващи България партийни другари.
Не ни ли напомнят делата му за един безсмъртен литературен герой? Подобно Гоголевия Манилов от „Мъртви души”, който искал да построи над езерото в своето затънтено в пустошта имение каменен мост, на който от двете страни да има дюкянчета и в тях търговци да продават разни дреболии или пък да прокара подземен ход от къщата си до езерото, а защо не и да издигне над дома си такава висока кула, че да види оттам дори Москва, Ваклия се засили да строи небостъргач в морската ни градина, като не само Ефендиевата къща, но и целия град би съборил той, за да изпълни налудничавия си грандомански план и мечтата си да съзерцава от върха на своето архитектурно творение Истанбул и Златния рог, а защо не и Кайро например. Какво ни кара да мислим, че Гоголевия герой толкова много обича Ориента ли? Ами че нали същият „общински съветник” гласува за построяването на джамия в един град без мюсюлмани, като сърцераздирателно каканижеше от трибуната за правата и свободите на човека. Ако има нещо, което наистина интересува този човек това съвсем не е обществения интерес, нито очакванията на съгражданите му, а единствено личните му облаги и сметки. Та нали той най-сладкодумно ни увещаваше, че ще построи и многоетажен подземен гараж на площад „Св. Св. Кирил и Методий” като междувремнно, докато наивниците се прехласваха по извънземните му проекти, най-съвестно и тихомълком успя да прибере наем в размер на около 800 000 лева от добросърдечните бургазлии.
И като стана дума за мошеници, нека да споменем статията „Мошеникът мошеник язди” на Николай Хайтов, където големият български писател казва следното: „Ред и стройност в обществото! Хубава мечта, но постигането събужда крамоли, повдига и бури. Можем да се утешим само с това, че и по времето на Гогол е било същото. Сега за нас друго е от голямо значение, заветът на този забележителен човек, който заслужава да си припомним в днешното време на безпътица. Той гласи:
„Не, има времена, когато не можеш по друг начин да насочиш обществото или дори цялото поколение към прекрасното, ако не му покажеш цялата дълбочина на истинската му мерзост...”
Надяваме се, че разкривайки бутафорната, но съвсем не безобидна клоунада в Бургаския Общински съвет, ние сме изпълнили една малка частица от моралния си дълг към нашите съграждани, защото в противен случай може би няма да имаме небостъргач, но със сигурност ще имаме Вавилонска кула от яздещи се един друг мошеници!
