Над 200 тона дървени въглища излизат месечно за износ от една открита площадка. Оказа се, че няма регистър на фирмите и лицата, които се занимават с тази дейност. За да влезеш в бизнеса, се искала протекцията на ДПС - Снимки Митко Димитров
09 Август 2009, Неделя
Хлапета от Велинград и Котел работят по 10 часа на откритите площадки за дървени въглища, за жълти стотинки. Според експерти, отровите във въздуха ги обричат на бавна смърт
Автор: Севдалина Пенева
Невръстни хлапета опъват наравно с възрастни мъже по 10 часа дневно нечовешки труд и при условия на работа, които нямат аналог в Европа. А когато почиват, продължават да вдишват отрови, които ги обричат на бавна, но сигурна смърт. Зловещата експлоатация е дело на депесарски фирми с незаконен бизнес в Странджа и Стара планина. На 30 юли всички открити площадки за производство на дървени въглища трябваше да бъдат спрени, така обеща шефът на РИОСВ – Бургас Симеон Симеонов. Вместо това, жижните в областта действат на пълни обороти. Работната ръка там явно не стига, защото в опасните бази вече работят и деца. Вярно, край огъня не ги пускат, но затова пък вършат мръсната работа около площадките.
„Не знам да има жижни в Странджа, от вас научавам. Не помня и да сме правили някога проверки за условията на труд в тези бази. Ако фирмите, които ги експлоатират, са регистрирани при нас, можем да ги проверим, но иначе това няма как да стане. Нали не очаквате от нас да тръгнем по горите и да ги издирваме, за да видим на място, наемат ли деца или не“, каза шефът на Инспекцията по труда Павлин Васков. След което поиска ние да го насочим, къде се произвеждат дървени въглища.
Подобни оправдания само преди месец чухме и от шефа на екоинспекцията Симеонов – че жижните били скрити дълбоко в горите. Това била причината, да не може той да приведе в действие забраната, наложена от ЕС преди година и половина, да не се използва открития способ за овъгляване на дървесина.
Решихме да насочим двамата началници, като им покажем снимки, заснети преди три дни. За целта не се наложи да влизаме навътре в странджанския лес, просто се разходихме до село Писменово, което е на 7 километра от Приморско. Димящата площадка е вдясно от пътя, а само на метри от нея, вляво от шосето са копторите, в които спят робите и техните деца. Поискахме да разберем, кой е техният господар и по колко им плаща за вредния труд, но ударихме на камък. Стигнахме до две имена – Дебелата Васка и Тънката Васка. Адашките въртяли бизнеса с въглищата около Приморско, Писменово, Царево. Край Ропотамо била територията на някакъв Спиро, а в Ясна поляна се разпореждал Моллов. Кои са тези хора, кой и как е регламентирал бизнеса им, тъне в пълна мистерия. Официална информация няма за тях нито в Държавните лесничейства, нито пък в Дивечовъдните станции. Оказа се, че „бизнесмените“ са тайна и за компетентните органи в трите Черноморски общини на юг от Бургас – Приморско, Царево и Малко Търново.
„Този бранш беше обвързан политически и досега нямаше начин там някой да пробие. Дано сега новото правителство да пресече тази практика. Производството на дървени въглища в открити жижни беше забранено още през 2007г. Още тогава от РИОСВ започнаха да ги затварят. И може би в рамките на една година спряха всички, с изключение на няколко, собственост на близки хора до ДПС. Все пак министерството, което контролираше дърводобива беше под властта на ДПС. Затова и 90 процента от производителите на дървени въглища са с турски имена. Тях никой не посмя да ги пипне с пръст. Измислиха се най-различни причини, че имали дългосрочни договори с Комитета по горите да добиват дървесина. Тази пролет, по неясни причини, отново започна масово производство на дървени въглища в България по примитивния начин“, коментира специалистът по дървообработка инженер Руслан Янев. Родом е от Бургас, занимава се с проблемите в производството на дървени въглища от много години, както и с изследване възможностите за създаване на съвременни технологии за производство на дървени въглища, които са абсолютно безвредни за околната среда и за хората. Потърсихме компетентното му мнение за вредите, които нанасят жижните върху човешкото здраве и върху природата.
Независимият експерт
Замисляли ли сте се някога, какви дървени въглища ползвате за барбекюто и какви са качествата на печеното месо на скара? Произведени по примитивния начин, тези въглища нанасят огромни вреди. Веднъж, заради опасните смоли и катрани, които излизат като пушеци и после заради това, че част от отровите попиват в храната, обяснява Руслан Янев.
От сухата маса на овъгляваната дървесина, 25 процента стават дървени въглища, а останалите 75 на сто се изпускат в атмосферата под формата на некондензиращи и кондензиращи пари и газове. Тези емисии съдържат над 270 химически компонента, като всички до един за опасни за човешкото здраве. В голяма концентрация, в каквото се измерва около жижните, фатални могат да се окажат въглеродният диоксид, въглеродниятн оксид, метанът и водородът.
Химическите компоненти пък се делят на водоразтворими и неводоразтворими. При кондензация, част от тези газове се проявяват във вид на дървесен оцет, съдържащ кисели води, които попиват в почвата. Другите пари и газове кондензират във вид на катрани и смоли. При дъждове водоразтворимите попадат в дълбочина в почвата и я отравят. А останалите, които трудно се разграждат, нанасят непоправими вреди на повърхността.
Така, че там, където е имало жижни, години напред почвата е отровена. Същото се случва и с белите дробове на хората, които работят или живеят в близост и са принудени да вдишват вредните емисии. Най-опасни са парафините в кондензиращите смоли и газове, които надвишават с хиляди пъти допустимите норми в близост до площадките.
Тези пари и газове, които се отделят като биомаса, се усвояват от растенията наоколо. Те унищожават листата, клоните, корените на дърветата в диаметър на поне два-три километра наоколо.
В Европейския съюз това производство е спряно. Малки изключения се правят единствено в Гърция. Навсякъде другаде е забранено със закон. Какъвто има и у нас, но явно няма политическа воля да се спазва.
