България – страна на чудесата

Автор: Стоян Георгиев - автор и водещ на предаването „Без маска“ по СКАТ ТВ

У нас стават неща, които са невероятни, но те са факт и ние им се наслаждаваме със странен мазохизъм и безхаберие. Някога имаше седем чудеса на света, но у нас те са над хиляда и седем и не могат всичките да се изброят. Аз ще се спра само на няколко, които са ме впечатлили и които просто не са за вярване.

Слави Трифонов

Първото чудо е, че Слави Трифонов даде интервю, в което сподели рядката мисъл, че Ахмед Доган бил много мъдър. Отначало си помислих, че се шегува, но се оказа, че Дългия говори съвсем сериозно. Той и се взима много на сериозно, което никак не отговаря на палячовския му занаят. Така и не разбрах от това знаково интервю в какво се състои мъдростта на Доган – дали в обръчите му от фирми, които опоскаха страната ни, дали в мегаломанските му сараи, дали във фъфлещия му език, вечно подут от алкохола, дали в заплахите му за етническия мир, дали в репресиите му над журналисти и оператори от ТВ СКАТ. Учиндолският умник твърди още, че Доган е единственият, който е казал истината. Каква обаче е истината също е неизвестно. Дългия, прочут с късия си ум и съветнически функции в президентството,  рекламира по внушение на Гоце ага мажоритрния вот, благодарение на който БСП успешно загуби изборите. За благодарност президентът ходи на всеки чалга концерт на залязващата звезда Трифонов.
Второто чудо е от съвсем друга сфера на живота. Не ни стигат  нашенските врачки –  кохорта от шарлатани, но си внесохме и индийски гурувци. Мине се не мине месец – току цъфне ухилената физиономия на някой мургав и брадат „учител”, напълнил торбата си с лъжи и наставления, които се дават само срещу солидно заплащане и никога безвъзмездно, както са го правили православните светци и отшелници. Свами Дев Мурти например ни убеждава колко много сме загубили от земната топлина като сме тръгнали на два крака за разлика от четириногите животни и как ежедневните четириминутни йога упражения могат да ни осигурят 400 години живот, а Шри Шри Рави Шанкар ни увещава, че е длъжен да прогони някакви негативни енергии от нашата страна и затова е дотолкова необходим на българите, че чак ни е включил в своята международна хуманитарна организация без някой да го е молил за това.


Гробницата на Илия Павлов на Арбанаси, в съседство е българската патриаршия


Но ние си имаме поредица и от национални „духовни чудеса”: астрологът Емил Лещански хвърли в масова психоза хасковлии след като им предвеща навръх Великден тази година едва ли не „японско” земетресение, което после се оказа фалшиво, та обезумелите жители на града, някои от които превантивно застраховаха къщите си и ги напуснаха, искаха да го обезглавят или най-малкото да го осъдят. Шарлатанката    гледачка Тотка Тотевска пък от Плевен, която като един Марко Тотев беше първата,  срещу която бе повдигнато обвинение за измама в особено голям размер и чийто дом беше обискиран от полицаи, дознател и дежурен прокурор, внезапно се превърна в психично болна, за да отърве решетките. Същата беше спестила за три години над 450 000 лева от гламави клиенти, които „лекувала” нелегално без патент.
Питам се колко ли още такива чудеса има да видим в нашата изтерзана страна. И се сещам за едно описание на чудо от нашия виден възрожденец Иван Богоров, бащата на родната ни журналистика. В своя знаменит пътепис „Няколко дена разходка по българските места” (1868 г.) той пише следното: „В Чирпан съществува още от ветхо время един обичай, който тия наричат Росен... Той е да идат... на една рътлина мъжие и жени, най-вече бездеткините... И налягват там през нощта размесено, ал всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види. На сутрента... жените набират едно цвете, наречено и то росен... варят него цвете и с водата му ся поливат до три сутрени. И, о чюдеса чюдес, която чирпанка не е именувала дете, тутакси заченва и става трудна.”


Свами  Дев Мурти



Третото чудо е с печален и екзистенциален привкус. Че сме нация напредничава и откривателска е всеизвестно. Ние сме и в сътворяването на компютъра, и в откриването на гориво от вода и в основата на много други научни чудеса. Но ето какво са измислили двама наши съграждани – мултимедиен интерактивен гроб (МИГ). Още приживе всеки ще има възможност да си създаде „мемориал” със съвети, снимки и клипове, които да завещае на човечеството. Той може да се състои от преносимо персонално устройство, но и от фиксирано на гроба устройство с екран и звукови колони, където мъртвите ще поучават живите. Устройството ще има опция достъпът до определена информация да става с биометрични данни – пръстов отпечатък. Създателите на това техническо чудо даже възнамеряват занапред чрез роботизирани системи да има възможност с гласа на починалия да се води диалог или да се играе с виртуален негов образ на шах, табла или карти. Покойниците вече няма да са покойници, а активни членове на обществото. Така хем ще излъжем демографската криза, хем няма да се претрисаме от ниската ни раждаемост. Поголовно ще си седим на гробищата и ще общуваме със сенките на мъртвите, които ще ни учат на ум и разум.
Но тука има и още един парадокс. Навремето Николай Хайтов жертва шест години от активния си творчески живот, за да открие гроба на Левски и не успя да се пребори със заинатилите се „учени глави”. Така до днес Апостолът на свободата, Ботев, Бенковски и много други герои нямат гробове в отечеството си. За сметка на това пък всяка нашенска мутра има цели гробници и мемориали, сякаш е извършила велики подвизи, а не злодеяния и убийства. В първите частни гробища в Бояна и Драгалевци например т.нар. бизнесмени си купуват гробове за по 7000 евро и ще бъдат погребвани с всички екстри: гробарите ще бъдат с фракове и цилиндри, я церемонията ще може да бъде наблюдавана онлайн и в интернет. Каква идиотска суета!
Според мен обаче на тези съвременни мавзолеи е хубаво да се напише само една фраза: „Едно сърце и две ръце спряха да бият завинаги”.
Най-голямото чудо на България несъмнено е нейният премиер. Човекът, който нарече съотечествениците си  „кофти материал” днес им го показва по най-безпардонен начин. Първо, едва не уби един български младеж, препускайки със своя ескорт с бясна скорост и второ, демонстрира мухлява зависимост от олигархията. Истинското чудо обаче е в това, че у нас, в сърцето на Европа, мутрите най-после си имат премиер. Сега Националната служба за охрана, а и хилядите други ченгета и ченгесарски службаши ще ви тормозят и тероризират като въшки и вие копче няма да можете да им кажете, защото това, което човек сам си направи никой не може да му го направи.
 Но това, разбира се, не е от вчера. Това е народопсихология. Вярно го е казал нашият голям писател Емилиян Станев: „И се замислях над българския ум, дето кумири не признава, закон не тачи, със зло и добро хитрува и на жестоката земна правда робува. Отделили сме небе от земя, истина от правда, на господа гледаме като на детище, своеволничи всеки, умува и слободията си почита повече от свята икона.”
Братя българи, на път сме да станем осмото чудо на света заедно с египетските пирамиди, висящите градини на Семирамида и Родоския  колос.
Все пак и това е нещо.

В категории: Коментари