КОГАТО...

Автор: Веселин Максимов

КОГАТО се наливаха основите, със сигурност сте живели много интересен и пълен с бедност и трудност живот. Работили сте пряко сили и някои от вас са умрели от изтощение и надежда. Строили сте новата България. Обичаме ви и ви уважаваме, заради това! Завинаги!
КОГАТО ваши познати са били интернирани в „лагерите на смъртта”, в Белене, Скравена и още десетки, сте вярвали (неособено), че това са „врагове на народа”. И тихомълком сте споделяли, че неграмотните цървули, обсебили властта, не са прави.
КОГАТО сте плакали като деца, че е умрял „Бащата на народите”, сте били искрени в мъката си. Не сте знаели, тогава, за какъв сатрап сте проливали ценните си сълзи.
КОГАТО е била Кубинската криза, сте умирали от страх, че ще ни завладеят капиталистите. Било е ужасно, ракети, смърт, Трета световна война и така нататък...
КОГАТО сте разбрали, че съветски танкове газят унгарци, сте примирали от ужас, но сте били доволни, че са били далеч от вас.
КОГАТО бяхте сигурни, че случващото се в Чехословакия е опит на тогавашното чудовище СССР да убие всяка мисъл, която е против него, но си мълчахте, примрели от страх.
КОГАТО сте чули за Априлския пленум, със сигурност сте вярвали, че „малката правда” ще възтържествува. И обикновеният гражданин може да се опълчи на идиотската социалистическа система. И да излезе прав.

Плакатът на Иван Костов за депутат във Великото народно събрание през 1990 г. Какъв Командир излезе от него!

КОГАТО сте знаели, че здравеопазването е безплатно, но, заради това заплатите ви са били мизерни.
КОГАТО вашите деца не са били приети в университет, заради задължителната бройка от „деца на Активни Борци Против Фашизма и Капитализма”.
КОГАТО, заради „икономическият поход на Рейгън срещу световния мир и социализъм”, са ви спирали електричеството и сте се ядосвали, че мусаката във фурната е сурова.
КОГАТО се радвахте на нежната революция и до дупка напълвахте митингите на добре организираната от комунистите опозиция и очаквахте от сърце приватизацията.
КОГАТО изпадахте в ужас от времето, в което чувахте как тъмносин гуру (преподавател по Политикономия, чудна специалност!) ви обяснява, че така се прави, това е Пътят, Истината и Живота.
КОГАТО момчета, полудели от комунистическата държава, превърнала ги в машини за спорт и неоставила им нищо друго, ви грабеха и биха.
КОГАТО бивши командоси, обучавани да пазят страната с цената на своя живот, направиха икономическа групировка, ОБСЕБИЛА страната, като една човешка длан.
КОГАТО, въпреки, че сте априори атеисти и материалисти, масово се подмокрихте от идеята на европейски комарджия със синя кръв, обещал да ви оправи, защото имал „харизма”.
КОГАТО продължи с мощна сила разграбването на вашата Родина от приятните и свежи на външен вид, супермениджъри и изключителни мозъци, се ядосвахте, че „не стана така, както я мислехме”.
 

Симеон Сакскобургготски, който не ви „оправи“ за 800 дни, но оправи своите министри и техните братя


КОГАТО българското училище стана за кашмер и се чудехте това ли са вашите деца. Когато ученици биха и унижаваха учителки. И учителките възроптаха срещу тази гавра.
КОГАТО пускахте бюлетини, мислихте ли?
Дано да сте...

Междувременно...

ТОГАВА е бил в сила планът „Маршъл”, наредил по-западната част от Европа по-далеч от Съветския ботуш.
ТОГАВА полумъртвата от Втората Световна война Европа е работила като луда за себе си, а не за ефимерни лозунги, като „Победа на световния социализъм”.
ТОГАВА един американски автор, Ъруин Шоу, е написал „Богат, беден” (сериал, по който сте се прехласвали, признайте си!)
ТОГАВА се е разразил „ловът на вещици”, от който един сенатор Маккарти е станал за посмешище на всички свободни медии.
ТОГАВА се е случил Уудсток, с Хилядите свободни хора, събитие, за което все още говорят с Уважение.
ТОГАВА президентът на Америка е казал „Ако Уолтър Кронкайт казва така, значи аз съм изгубил войната” (култовият репортер почина на над 90 годишна възраст и всички кьорпета в занаята се кълнат в него. Президентът е в спомените, най-вече заради репортера)
ТОГАВА беше направен филма „Коса”, с който някои от вас са израснали.
ТОГАВА хиляди българи гледаха на студийно кино „Апокалипсис сега”, най-антивоенния и истински американски филм.
ТОГАВА никой от останалия свят не ни смяташе за хора.
ТОГАВА за една вечер от Школата за запасни офицери в Плевен изгонваха отличници по бойната и политическа подготовка, защото бащите им са решили да останат „невъзвращенци” в гнусния капиталистически свят.
ТОГАВА знаехме, че Целият свят е срещу нас....
ТОГАВА плачехме, заради отмяната на член Първи от Конституцията на България. (БКП е партията на народа и бла-бла-бла)
ТОГАВА сложихме метални врати и решетки на къщите си, защото беше ужасно!
ТОГАВА се радвахме като невидели, че ни признаха в Европа (все едно никога не сме били част от нея, спряла с векове най-ужасното нашествие на войнстващия тогава ислям).
ТОГАВА се извинихме на своите съседи заради бруталната идиотщина със смяната на имената на етническите турци. (Прекрасни и трудолюбиви хора, изтерзани от немотия и брутално използвани от партийни олигарси)
ТОГАВА продължи „синьото безвремие”, възпято некадърно от любимата на един министър на вътрешните работи.
ТОГАВА за пръв път от много години, заради мегаломанския хотел на брата на един симпатичен министър, пътят за Южното Черноморие беше преместен с няколко десетки метра.
ТОГАВА гледахте как палячо, бивш притежател на легендарен „Трабант”, си прави реклама на гърба на българки, полудели от ужас в либийски затвор.
ТОГАВА чухте как министър-председателят на България обяви „Нас Световната финансова криза ще ни подмине”
ТОГАВА ли разбрахте суровата истина, че барон Мюнхаузен е бил безпощадно прав, когато сам се е хванал за косата и се е измъкнал от блатото?
ТОГАВА, когато се случи така, че изведнъж, останахте по-малко на брой, се уплашихте. От нас. От вашите деца и внуци. Които поискаха по-добра участ за себе си. И за своите деца и внуци.
А СЕГА?

В категории: Коментари