Юбилей на скуката и мухъла

Автор: Диана Славчева

Организаторите на двадесет и петите поредни Празници на изкуствата „Аполония“, които ще се проведат от 29 август до 6 септември в Созопол, са се напънали да подготвят богата и разнообразна програма за юбилея на фестивала. Но въпросът не е само да се напълни  афиша. Повечето от заплануваните прояви са вече изтъркани от употреба и втръснали на публиката. Такъв е например концертът „Стефан Димитров на 60 Тоника“. Същите само преди месец звучаха на концерт в Бургас. Тоника също направи голям рецитал в областния център. На созополската публика откровено са дошли до гуша и Gravity Co, и Триото китари на Иван Лечев, Цветан Недялков и Веско Койчев, и „Булгара“, и други стари муцуни.
Отново няма да ни подмине и фотоизложба на Иво Хаджимишев. И тъй като без него не минава почти нито една „Аполония“, тази година организаторите дори ще му връчат статуетка на Аполон Токсофорос за „изключителното му присъствие в българската култура“ (разбирай на созополския фестивал). Ще речете, ама има предвидени много премиери в програмата. Да, премиери на 2-3 мастити издателства – вездесъщото „Жанет 45“ се явява тази година с цели 3 нови заглавия, в които ни представят сборник с избрани стари текстове от водената от Митко Новков в продължение на девет години седмична рубрика за телевизионна критика във в. Култура, поредната стихосбирка на „фаталната“ Мирела Иванова и поетична книга с вече издавани и някои непубликувани стихове на Миглена Николчина, в която се преплитат „гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени“.  Издателство „Алтера“ също промотира три нови заглавия, но издателство „Сиела“  обира всички точки с цели четири книжни промоции. По отколешна традиция естествено една от тях е на наследничката на „осъдената душа“ Димитър Димов – Теодора Димова. И тъй като за тази „Аполония“ маститата авторка не е сколасала да напише новия си роман до края, изявата му е кръстена „Предпремиера“, което ще рече в случая, че в Созопол ще бъдат представени само негови части. ИК „В. Траянов“ участва скромно с две премиери. И толкова. А в България има стотици издателства, бълващи непрекъснато нови издания, които обаче никога не са стигали до сцените на „Аполония“. И вероятно няма и да стигнат, ако се съди по поредната тазгодишна камерна сбирка на „отбрани“ просветители. Покрай тях се промъкват и няколко вече прашасали по книжните лавици заглавия като „Тайните досиета на царя“ на журналистката от часовете Алексения Димитрова и третия том на „Строители на съвременна България“, появил се по книжарниците още през май месец.

"Националният отбор", селектиран от Стефан Вълдобрев, може да замести цялата "Аполония"

В концертната програма изумление предизвиква забърканият от Стефан Вълдобрев, барабар с „Националния отбор“, тюрлюгювеч от „балкански ритми, цигански мотиви, циркови маршове, джаз импровизации, латино теми и класически прелюдии“. Какви юнаци влизат в така прокламирания тим, засега остава тайна, но един такъв концерт, който, както се вижда, напълно изчерпва всички жанрове и стилове на музикалното изкуство, може да замести цялата концертна „Аполония“. Несъмнено най-трогателната проява ще бъде концертът в памет на Майкъл Джексън (лека му пръст, стига най-сетне да го погребат!). Е, в този концерт няма да вземат участие Марая Кери, Лайънъл Ричи, нито пък Стиви Уондър, както по време на церемонията по поклонението на Краля на рока, но непретенциозната публика в созополския Амфитеатър едва ли ще придиря толкова и навярно ще остане очарована от изпълненията на още един от честите гости на форума джазмена Васил Петров (Просто не мога да си представя джаковия хит Billie Jean в негово изпълнение, но знае ли човек – неведоми са възможностите василови!). За да има все пак някакъв американски привкус и автентичност в тази нелепа проява, на сцената ще извиси глас и Йоланда Грейвс – никому неизвестна американка, но все пак made in USA.
 Традиционно на созополските сцени се отчита с участие и българската кинематография. Странно защо обаче филм, чиято премиера се състоя още в началото на май в столичния Дом на киното (визираме „Братът на охлюва“), сега отново се поднася в менюто на фестивала като съвсем прясно блюдо. Още по-втрещяващо е присъствието в афиша на документалния филм „Марго и приятели“, появил се на бял свят още през миналата 2008 г., както и на титулувания като първи български омнибус филм „15“, който също от миналата година шества по филмфестовете из света. Но в случая трябва да отчетем, че продуцентите му от  АГИТПРОП грабнаха през м.г. статуетката на Аполон Токсофорос за българска продуцентска компания с трайно присъствие на европейския филмов екран. Присъствието й е толкова трайно, че просто без нея явно не може да мине нито едно културно мероприятие. Нови изглежда са единствено документалния филм за Иван Киров „Да се спасиш в спомена“ и документално-музикалната лента за витруозния акордеонист с циганински произход Мартин Любенов – „Jazzta Prasta“. Впрочем посетителите на „Аполония“ ще имат възможност лично да се насладят два дена по-късно на концерта на самите ромски музиканти от оркестъра на филмовия герой с едноименното заглавие „Jazzta Prasta orchestra”. Защо обаче организаторите са изписали разговорния български израз „Джаста праста“ с латински букви, при което се получава нещо, което не значи нищо на нито един език, служещ си с латиницата, поставя поредната енигма пред разумния аполонец.


Мартин Любенов от „Jazzta Prasta“ с режисьора на едноименния филм за него любимецът на артсредите Андрей Слабаков в джаста праста настроение

За черешка на тортата в последния от юбилейните дни  е предвидена напълно безсмислена дискусия в художествената галерия „за променящото се общество, за дисиденти и управници, за граждански протести и репресии, за идеали, страсти и заблуди, за разпада на властта на комунистическата партия, за появата и борбите на новата демократична политическа опозиция. За разочарованията и надеждите. За чудото САМИЗДАТ“ с участието дежурните Михаил Неделчев, Александър Кьосев и Панайот Денев. Какъв е смисълът от подобно чесане на езици за неща с отминала историческа стойност и отдавня завяхнала актуалност ще се попита драгият читател? Отговорът е: няма смисъл. Защото като цяло смисълът на „Аполонията“ отдавна се състои в това една постоянна кохорта от културтрегери да се събират всяка година в кръчмите край морето по време на прелестното тукашно циганско лято, споделяйки по бохемски неизчерпаемото ядене и пиене, що се лее край брега. Познайте дали им е до други празници, още по-малкото до изкуство. Може би най-точният апотеоз на това присъствие тук е анонсът към представянето на 13-я брой на списание „Вино и власт“: „Иначе - брой като брой!... След джулай морнинг винаги идва джулай вторник! Изборите идват и си отиват, само изборът на хубаво вино трябва да се тренира всеки ден! Избягвайте чалгата. Ето как...“ И ще бъде така, докато се намират все още спонсори с немъчени пари - държавни фирми като БДЖ, министерството на Вежди Рашидов, Столична община, такива с излишни суми за изпиране или просто глупави новобогаташи, подмамени от идеята, че извършват някакво върховно меценатство в името на музите. Всеки юбилей е и време за равносметка. Време е и в Созопол да си направят извода дали има смисъл от трошенето на пари за кухи културни дейности, организирани единствено с цел да се отчете мероприятие и да се напием за спомен от него. 


В категории: Коментари