Въстание, революция или преврат?

Какво точно се е случило на 9 септември 1944 г.? Събитията от тази дата все още не са получили еднозначна оценка за своята същност. До 1971 г. те бяха определяни от историографията като Деветосептемврийското народно въстание. След това, лично по настояване на Тодор Живков, започнаха да се титулуват като Деветосептемврийската социалистическа революция. След промяната на политическата ни система, от 1990 г. насам, вече говорим за Деветосептемврийски  преврат. Няма друго събитие в българската история, което да е преминало подобна метаморфоза при квалифицирането си като политически акт. Безспорен факт обаче е, че в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. става смяна на властта, при това не без помощта на настъпващия в страната Трети Украински фронт на Червената армия. Стартира кардинална политическа, икономическа и социална промяна в българското общество, при която нашата страна попада за дълги години в съветската сфера на влияние и е вкарана в лоното на социалистическия лагер. Възпяваният с десетилетия «Ден девети» задълго разединява българския народ, принуден в условията на тоталитарното комунистическо управление да живее по съветски образец, който потъпква тотално личното достойнство и инициатива. И до днес битуват различни мнения за случилото се преди 65 години. Различните хора по различен начин възприемат, тълкуват и оценяват тази дата. Представяме ви две гледни точки за истината за 9 септември – на бившия офицер от Българската народна армия Симеон Балевски и на бившия легионер Иван Григоров.


Контра
Симеон Балевски: Това е светла дата
«9 септември 1944  г. е историческа дата за България. Тогава народът от села и градове свали монархофашистката власт и установи властта на Отечествения фронт. Независимо, че българското продажно правителство три години беше верен съюзник на Хитлеристка Германия и още през 1941 г. обяви война на САЩ  и Англия, Червената армия влезе в България без бой. Хитрината на тогавашното правителство да обяви неутралитет 3-4 дни преди 9 септември, не мина. Днес тази дата се възприема различно от различните режими, политически партии и отделните хора. Тя е черна дата за бившите фабриканти, чорбаджии и банкери, на които беше отнета частната собственост, заграбена от труда на народа. Черна дата е и за наследниците на бившите полицейски началници, полицаи и някои царски офицери, по чиято заповед се разстрелваха антифашистки борци против тиранията на Александър Цанков и Богдан Филов, палеха се къщи и се плащаше по 50 лв. за партизанска глава. Черна е и за много бивши и настоящи хитлеристи и легионери. Тази дата не се възприема добре и от някои новоизлюпени антикомунисти – мнозина от тях бивши членове на Комсомола и БКП, които нямат представа каква е била съдбата на българина в ония тежки години на хитлеризъм, просто защото тогава още не са били родени. Но 9 септември е светла дата за милиони селяни и работници, защото тя им откри нов път, като постави началото на нов икономически и културен възход. България дотогава тънеше в мизерия и невежество, особено през периода 1941 – 1944 г., когато хлябът не достигаше, защото хранехме хитлеристката армия. Липсваше здравеопазване – хиляди умираха от малария и туберколоза. Нямаше електричество. Цялата земя се обработваше примитивно, особено в Странджанския край. Само след няколко тежки следвоенни години, положението бързо започва да се променя. Роди се бригадирското движение, в което хиляди младежи с доброволен и безплатен труд построиха десетки национални и местни обекти. Още през 1946 г. селата започнаха да се електрифицират, здравеопазването стана безплатно. С много трудности и на места с беззакония и насилие се създадоха кооперативни земеделски стопанства. Земята започна да се обработва с машини, а не както дотогава с мършави крави. За първи път у нас на селските стопани се отпуснаха пенсии, макар и малки. В района на Бургас изникнаха такива гиганти като НХК, Металургичен завод, Кораборемонтен завод и десетки други предприятия, с което се измени обликът на града. Голям подем получи и науката и културата. Откриха се нови училища, университети, детски градини. Ако не беше това, хиляди младежи щяха да останат по селата като орачи и овчари. Изгради се най-модерният и голям черноморски курорт «Слънчев бряг». Много черноморски селища станаха градове и модерни курорти. По-възрастните добре помнят какво представляваха те преди 50-60 години. В Бургас и окръга изникнаха много културни институти, за които по-рано не можеше и да се мечтае. Трудно може да се опише в няколко реда всичко, което е направено от народната власт с труда на милиони българи и макар да е постигнато с много грешки, то трябва да се пази и помни».


Реконтра
Иван Григоров: И паметниците им са лъжливи
«Девети септември е осъден от историята, както и целия комунистически режим, който иначе даваше тържествени обещания, но при осъществяването им се губеше  голяма човешка енергия срещу постигането на минимални резултати. Това е дата, на която се извърши един преврат – спори се още дали е революция, или преврат, но по-скоро носи белега на преврат, тъй като го извършиха група военни. Това не е никакъв празник. Някои хора, които бяха облагодетелствани от промяната, която настъпи с помощта на окупационната съветска армия, са благоприятно настроени към него и още не могат да забравят статуквото и позициите, до които са достигнали и от които са се облагодетелствали. Съветската армия, която дойде в България, беше наречена „освободителка“. Има маса паметници, които лъжат, в истинския смисъл на думата, че България е била освободена, защото нямаше от кого да бъде освобождавана. Идването на съветската армия тук си е израз на вековния стремеж на Русия да завладее Балканите, за да излезе на юг, да завладее проливите и оттам да се спусне на топли морета. Тази политика е заложена още от Петър Велики и е следвана продължително от всички руски правителства, включително и от болшевишкото. В продължение на 200 години Русия е водила 11 войни именно в името на тези стремежи. Последна е нашата освободителна война, при която интересите на народа ни съвпадат с тези на руската политика. Девети септември предизвиква у мен с неприятни чусвства, тъй като само месец след това дойде един другар в Мъжката гимназия в Бургас, в която аз бях вече в последен клас, попита кой е Иван Григоров, арестува ме и след това бях осъден на 10 години затвор“.

В категории: Коментари