Хората твърдят, че именно фирми на Радостин Русев-Радото са изнесли дървесината
23 Септември 2009, Сряда
Всички тополи ще бъдат изсечени и това хората трябва да го знаят, да не пискат после, предупреди кметът-футболист и изпълни обещанието си
Автор: Петър Василев
Когато за пръв път видях голите брегове на Куруча, разбрах, че повече няма да си представям картини от родния Сливен, когато слушам „Край реката редят се, редят се тополите”. Всъщност винаги съм бил сигурен, че авторът е имал предвид тополите по брега на река Асеновска или както я наричат сливналии Куруча. Така за няколко поколения съществуването на тополите остава в една минала епоха – епохата преди Лечков. А, хората от тези поколения, които си седят разкрачени с по един крак във всяка епоха, все повече ги спохожда едно и също чувство – носталгия. Носталгия и съжаление, че доживяха да гледат как бесней в техния роден град вироглавият кмет-футболист, подкокоросван от неговите приближени.
Под предлог, че са остарели и потенциално опасни, от общинския отдел екология бастисаха повече от 800 дългогодишни дървета. Те се намираха по поречията на сливенските реки „Асеновска” и „Новоселска”. Поголовната сеч стана в рамките на един месец, като трупите бяха нарязани, подредени в камиони и отнесени нанякъде. Не стана ясно защо тополите бяха опоскани наведнъж и то точно преди отоплителния сезон. Според Лечков, комуто точно този дървесен вид не се нрави твърде, сега му било времето и тутакси през есента ще се започне масово залесяване. „На мястото на едно дърво, ще засадя три!”, отсече градоначалникът. “На мястото на тополите, ще засадим чинари, липи и други, нека да има разнообразие!” Сливналии си знаят обаче колко се изпълняват гръмките обещания. Питайте жителите на квартал „Сините камъни”, които две години прескачат трапища и чакат да започне всеки момент асфалтирането.
„Всички тополи ще бъдат изсечени и това хората трябва да го знаят и да не пискат после”, предупреждаваше месеци по-рано властният сливенски кмет. „Нали знаете и напролет какво става от тези дървета – хвърчат пухове, опасни са като почнат да гният.” Според познанията по ботаника на кмета едно такова дърво живеело пълноценно максимум 20 години в градски условия. И изобщо Лечков недоумяваше каква презумция е имал този, който е засадил тополите.
Оказва се, че хората преди ерата на Лечков са знаели защо аджеба е трябвало да има тополи. Сливналията Сава Хараламбов разказва, че тополовите насаждения в Сливен са садени малко след 9 септември от първия комунистически кмет бай Добри Тополата. „Никой обаче не го помни като комунист, а като човекът спрял вятъра, идващ от сливенските боази. Засажда зелени пояси около реките в Сливен с бързорастящи високи тополи, два реда, между тях тече постоянно вада с вода, отбита от горе, преди реката да влезе в града. Постоянното поливане осигурява бързото израстване. И ветровете тръгват по коритото и се губят някъде по Краставо поле и Ямбол. Керемидите по сливенските къщи вече стоят по местата си, хората са доволни и бай Добри става бай Добри Тополата", обобщава Хараламбов.
Дали е случайно, че в първите есенни септемврийски дни, сливенският вятър нанесе толкова поразии в града. Първите пострадали бяха гастролиращи циркови артисти. Шапитото на цирка, който бе издигнат в центъра на града стана буквално на парцали. Старите сливналии коментираха, че силата на вятъра е станала по-голяма, защото вече ги няма зелените коридори, които прихващаха вятъра от боаза и го извеждаха на юг извън града. Сега той се пръска из града като от обърната фуния.
Всъщност тополите не са единствените паднали в жертва на кметьовите приумици. Следва статистика, която на природозащитниците ще се стори като некролог на геройски загиналите - 10 дългогодишни дървета, изсечени заради нов строеж в центъра на града, повече от 50 здрави дългогодишни дървета по булевард „Георги Данчев”, заради разширяване на улицата и още знайни и незнайни, паднали в неравната борба.
И понеже българинът си знае, че всяка крушка си има опашка, в Сливен изобщо не се съмняват, че поголовната сеч е донесла файда някому. „Обичайните заподозрени”, както обича да нарича Лечков себе си и своята компания и този път са общинските съветници от ГЕРБ и по-конкретно сламеният човек на Лечков Радостин Русев. Радото, който движи кметовите фирми и печели неизменно всички обществени поръчки в града под Сините камъни отново е под светлината на прожекторите. Запознати твърдят, че именно негови фирми са изнесли кубиците дървесина, останала от злочестите тополи. Публична тайна е, че търгове и конкурси за даден терен се обявяват именно по прищявка на Радото, който си избира местенце, разхождайки се из Сливен и търчи при общинските служители, за да ги извести, че трябва да го пуснат в продажба. Срещу неговите неистови апетити започнаха да роптаят даже общинските съветници от собствената му група.
Недоволство е обхванало и гражданите на града. Преди седмица група хора освиркаха кмета Лечков, който оглеждаше с любопитство новата строителна площадка в центъра на Сливен. Именно заради този строеж бе изтръгнат паметника на Добри Чинтулов и бе заличена една от най-красивите градинки. Кметът цъфнал пред строежа с характерната си хайлайфска походка, наметнал марково пуловерче връз раменете и пъхнал ръце в джобовете. Със сигурност се е изненадал героят на нашето време, когато хората започнали да се обръщат подире му и да викат „ууууууу” и „долу Лечков”. И макар, че постоянно се хвали как понася псувни от цял стадион, кметът на Сливен се изнесъл на прибежки към луксозния си мерцедес.
Да се посегне на дърво е престъпление. Така поне твърдят по белия свят, който не се именува Сливен или по последна мода Голо Бърдо. В Лечковград не се намери и един Мунчо да се противопостави на поголовната сеч на едно безценно богатство. Според биолози изсечените тополи са от вида Черна топола, който живее около 400 години.
Лечков не благоволи да обясни и за чия сметка ще се засаждат новите дървета, нито пък кой ще се облагодетелства от отсечените.
Да му мисли Стария бряст…
