За празничния молебен на 22 септември, отслужен от целокупното православно духовенство в катедралния храм "Св. Св. Кирил и Методий" дойдоха цифром и словом 5-ма души - зам.кметовете Красимир Стойчев (вляво) и Йорданка Ананиева, общинските съветници Дин
28 Септември 2009, Понеделник
Поповете бяха повече от миряните. Църквата остана празна. Местната власт и партийните лидери пристигнаха час по-късно пред общината – за вдигането на флага и поднасянето на венците. И за да ги видят хората, най-вече. Или защо народонаселението масово и упорито отказва да бъде част от еуфорията на официалните лица
Автор: Веселин Максимов
По улиците плющят знамена. Национални и бургаски (е, националните бяха малко сбъркани откъм подредбата на бялото и червеното, но това е последната ни грижа – б.р.). Поради ранния час, е леко мъртвило, тук-там някой е седнал зад колата, сменя тампона на ауспуха, пропсува тежко заради новото петно ръждичка на десния калник, отзад. Хазяинът, от третия етаж, единствено той, е развял националния флаг от терасата...
Сред бяло, зелено и червено, репортер излиза из града с въпроси за независимост и празници.
Денят на независимостта на България. Невръстните не знаят, тийновете никога не са го чували, възрастните махат с досада.
Реалността навява спомени отпреди няколко седмици. Съединението. Тогава децата отново не знаеха какво ги пита досадния чичко, подрастващите караха скейтове зад Съдебната палата, а възрастните се ядосваха, че някакъв ги пита за глупости. Така де, нали е почивен ден.
Интересно ми е в дните, обявени за празници, според календара. Тогава почти по всички телевизии гледам умилителни репортажи: „Какво е за вас този ден?”
Отговорите са не по-малко интересни: „Това е ден, в който се възражда българската държава...вяра, народност, идентичност, първообраз...
(Ненужното, според деня, задраскайте).
Горните казионни отговори са единствено и само от „официалните лица, присъстващи на празника”. Народонаселението масово и упорито отказва да бъде част от еуфорията, родена в мислите на уредника на тържеството.
Защо?
„Апостоле!...Как успя да направиш така, че народа да ти вярва?..Апостоле!...Как остана безсмъртен?”
„Бургас!...Свободен, както НИКОГА ДОСЕГА!...”
Надявам се никога да не сте присъствали на Трети март, в който преиграващите водещи говореха такива тъпи фрази, дано никога не сте чували фалшивия им апломб, (разбира се, отлично уреден с подходящ хонорар). Сигурно е излишно да ви казвам, че последваха „венци и цветя от кмета на Бургас, Областна управа Бургас, всички политически партии, неправителствени организации и граждани”.
А тийнейджърите караха сърф зад Съдебната палата...
Сигурно сте гледали стотици пъти как, по телевизията, президентът, премиерът, купища министри, са свели морна глава по повод поредния национален празник, който започва с ритуал отпреди 40 години и приключва с празнична заря.
На подобна празнична заря, между другото, можете да се насладите почти всяка вечер, когато в родния Бургас има сватба, ако богати хора са решили да си правят кефа или просто, ако някой по-пиян почитател на футболен отбор, се е изкефил на победата на неговите хора.
Новата 2007 година, първата на България в Европейския съюз, в „Изгрев”. Ние чукахме високи чаши с шампанско, а от терасата на първия етаж на отсрещния блок някой стреляше с „Калашников”.
Аз съм офицер от запаса, познавам отлично бойните патрони, този стреляше с такива. Мъртвопиян, до мен празнуващ, се радваше като дете, ревейки „Айде, Европааа”. А аз си мислех, дано лудият малоумник от терасата не улучи някого. И дано Европа не види как се радваме да й отидем в обществото.
На другия ден бях дежурен в радиото и минах покрай Съдебната палата, с боляща глава. Скейтърите си караха...
Вече съм прехвърлил години. Имам десетилетни спомени в отчитането на празници. Може да ви изглежда откачено, но се питам каква е разликата между Коледа и соц-отбелязването на Нова година, когато задължително по телевизията (друга нямаше) излъчваха Съветския филм „Ирония на съдбата” и „Цирк в цирка”. С тези два отнесох поне 10 години.
Друг, обаче, бях принуден да гледам още пет пъти на Великден, когато дежурни учители и хора от Народната милиция обсаждаха малката църквичка в „Изгрев”, за да гледат кой влиза там и кой по-късно трябва да дава обяснения защо се е увлякъл толкова по религията, която е опиум за народите, както беше рекъл другарят Ленин.
Филмът се казваше „Кобра”, излъчваха го по „Студио Х”, беше японски, единствената му цел беше (предполагам) да задържи пред телевизорите младите, че да не отидат да палят свещи и да празнуват Възкресение.
Учителите и милиционери тогава, мразеха своите „дежурства” и обикаляха църквата само по задължение.
Предположете какво е по-различно през 2009 година, когато с двама приятели отидохме на същата местна църква в нашата махала, когато деца се смееха на висок глас и се опитваха да запазят своите свещички запалени, а сериозна дама им крещеше, че обиждат Господ. След това същата дама проведе крещящ разговор по своя телефон, който заглуши дори и пияния поп, гъгнещ по микрофона.
Често мисля за народите, за които пренебрежително наричаме „тъпи и задоволени”. Те, по правило, затварят, когато има празник. Те, по правило, отиват да купуват подаръци, понеже традицията така повелява. Те, по правило, почитат своите празници, а не излизат по мазен потник, купен от пазара за три лева, за да стържат ръждата по семейната кола.
Те нямат особени претенции, че са „най-умната нация, след евреите”. Но, в дни на празници, се обличат с най-хубавите дрехи и просто вървят по улиците, със своите деца...За да видят сънародници. А не хора, които празнуват свободен ден.
А, да ви кажа...Зад Съдебната палата скейтърите си карат...
така е. прав е автора, защото всичко казано от него е така. защо обаче, не отговаря. а това е важното. много е лесно да се обвинява обикновения човек, че на празник предпочита да свърши нещо полезно, за което иначе не му остава време, защото работи само на едно място, нищо че то е за по 10-12 часа, а не като "народите за които пренебрежително наричаме тъпи и задоволени", работещи на минимум две места. вярно е, че носи потник за три лева, но нали данъците, цените, акцизите и така нататък такси, са му европейски. ама никой не казва че заплатата му е африканска. не бил излизал българина на площада с политиците или не ходил на църква при светите ни свещеници. за какво ли. ами защото на политици не вярва, особено на приказките им. на свещеници пък хич, защото като ги гледа какви коли карат и какви часовници носят, обикновения човек се пита как може да има пари за задоволяване на прищевките на същите тези ВИП персони, а няма пари за болните ни деца, които умират, за младите хора да се занимават с нещо полезно като спорт например, вместо да се друсат с наркотици. след всичко това което написах искам да кажа на автора на статията, че аз бях в центъра на Бургас и в центъра на Поморие по празниците, ама не видях нищо празнично. не можах да обясня на 6-годишното си дете, що за празник е, като денят си беше същия като другите. затова и скейтърите си карат...
