Братя българи, все повече се убеждавам, че сте забравени и от политици, и от интелектуалци, и от целия свят. Събудете се!
Автор: Стоян Георгиев
През последните двадесет години насилието ни залива отвсякъде – от улиците, от медиите, от държавните чиновници. Кога по-ясно и грубо, кога по-прикрито и рафинирано, то вече е завладяло България, като тропически пожар и дори щедрият на обещания пожарникар Бойко Борисов, който се изживява като един политически човек-оркестър, явно нищо няма да свърши. Ще си останем само с хвалбите му.
Преди броени дни в Бургас беше застрелян мутрата Голямата Рижа, от който като от кърджалия беше пропищял градът. Трябваше накрая един сърцат човек да реагира на дивотиите му, но затова пък сега го застрашава присъда и затвор (виж стр.22). Защото е защитил живота си. Като връх на всичко приятелите на мутрата и съратниците му са заплашвали пострадалия и са му обещавали кървава вендета. Докъде сме я докарали. Всякоя дрогирана свиня може да си прави у нас каквото си поиска. Това, разбира се, не е единственият случай. Просто е последният. Да си припомим за побоя над служители от СКАТ от друга една мутра – Антон Кабата. Да си припомним срамния процес срещу граничния полицай Михаил Цонков и уволнението от служба на полицая Митко Чавдаров, защитил българското национално знаме от циганските хулигани. У нас насилието вече е закон, ние живеем по законите на мафията. Нашето пръвосъдие отново спи и е прекалено снизходително към главорезите и престъпниците. Митьо Очите уж е затворен, а си живее като крал. Дори на екрана се появява с невинната физиономия на страдалец.
Наскоро трима цигани изнасилиха, убиха и разфосаваха бившата учителка Надка Антонова в ботевградсккото село Литаково. Накрая взели 100 лева, които били пенсията на жената. Какво би трябвало да направи властта ли? Да ги застреля на място, както е в Китай, а на миризливия дон Цеци да му се покаже къде му е мястото. Защото на нас ни омръзна от цигански барони, царе и убийци, от цигански банди и изроди, които тормозят самотнитe старци по българските села. Но нашите магистрати не са китайци. Те най-великодушно са пуснали двама от тримата задържани изверги на свобода. Е това е то демокрацията!
Ама ще възкликнат нашите заспали интелектуалци: „Да, така е у нас, защото сме скотове. Но вижте какво става в белите държави?” Ами какво става в белите държави? Абсолютно същото, че и по-страшно. Поредица от масови разстрели на юноши над своите родители и съученици, поразяващи по своята жестокост и абсурдност престъпления, като онова на австриеца, държал дъщеря си затворена над двадесет години, а тя му народила куп дечица. „Но там има правосъдие” – ще възкликнат нашите умници и ще си разрошат брадите. Да, у нас няма правосъдие, но и там явно го няма. Защото какво означава английската кралица да помилва хулигана Майкъл Шийлдс, който едва не осмърти един наш съграждани? Ама тя била кралица. Щом е кралица, нека ди си припомни тогава защо някога е имало гилотини. Колкото и да отричаме революциите, смятам, че по този пункт революционерите са имали пълно право. Какъв пример ни дава английската кралица е ясно. „Ние сме висша раса, а вие сте аборигени”. Но къде са нашите държавници да й натрият носа на тази високомерна персона. Няма ги. Пак са се снишили. Нито протестна нота, нито друга някаква реакция. Само глуповато каканижат, че тя имала право да помилва кретена Шийлдс. А ние имаме право да протестираме и да не са съгласяме със всеки лицемер, пък бил той и с корона на главата. Защото българите също имат право на живот и сигурност. Защото вече ядохме попарата на мадридския крадец, който макар и без корона, само с претенциите си за „синя кръв”, опоска като копринена буба горите на България.
Но само това ли е? Насилието се шири у нас и завзема все по-големи и обширни територии. Дядо заклал бабата си, син намушкал баща си, невръстни цигански апаши пребили възрастен човек за шест лева; постоянно четем за насечени, разчленени и обезобразени хора. Сякаш сме в гражданска война и пред нас изплуват картини от поемата „Септември” на Гео Милев. Като капак на всичко това на хората им се натрапва, покрай розовите турски сериали, отвратителното предаване „Цената на истината”, където много фино и коварно на българина му се внушава, че той е създаден изрод от Господа Бога, а българката си е най-чиста развратница. Питам се аз: имаме ли изобщо някаква власт в България или безвластието, което ни завеща тройната коялиция, продължава с пълна пара да ни задушава и днес.
Ако Бойко Борисв е човек с характер ние вече нямаше да имаме новини на турски език, нито вилнеещи цигански банди и поне малка част от мутрите щяха да са озаптени. За съвсем кратък срок можеше да се сложи някакъв ред в държавата. Да, ама Бойко не иска да сложи ред. Той само си следи рейтинга, пази си имиджа и не знам какво още друго. Само дето изобщо не го е грижа за собствения му народ.
Наскоро четох за възмутения от „българите-ксенофоби” проф.Андрей Пантев, които уж искали кастрация на всички циганчета у нас. Чудя се на този известен с ексцентричните си твърдения учен, защо не вдигна осеяната си с пръстени ръчица, за да гласува за арменския и българския геноцид, ами само ни тъпчи главите с високопарни и трудно смилаеми исторически тези? Той не вижда ли какво става у нас? Вижда, разбира се, и още как? Нали има очила? Само че личните облаги и интереси са по-силни от истината. Нещо, което е характерно по принцип за огромната част от угодническата ни интелигенция. Това обяснява факта защо у нас нямаше автентични дисиденти, а днес няма гражданско общество.
Братя българи, все повече се убеждавам, че сте забравени и от политици, и от интелектуалци, и от целия свят. Но бъдещето е във ваши ръце. Крайно време е да се създаде истинско гражданско общество у нас, което най-после да удари престъпната олигархия по муцуната. Нашата история го е доказала, че винаги когато народът ни сам е взимал съдбата си в свои ръце, е успявал. Така е било и при Априлското въстание, и при Съединението, и при Сръбско-българската война, така трябва да е и днес
Накрая нека си припомним прочувствените скръбни слова на дядо Петко Р. Славейков: Народ такъв, за друго недостоен
освен за мъки, нужди и тегла,
неучен род, безсмислен раб, спящ воин,
що чака той за тези си дела?
